Христо Йоцов пише Концерт за оркестър и сътворява красота, която пречиства душата и я отваря към света. Той винаги вярва в доброто и в онова, което ще ни спасява. Дава надежда, показва света като прекрасно място, на което да се чувстваме добре, за да постигаме всичко останало в живота. След този мой коментар Христо Йоцов казва, че би употребил същите думи и продължава: „Музиката, която правя, винаги е под знаменателя на това да има емоция, да е въздействащо. Да, умерен оптимист съм. В живота си се опитвам винаги да гледам чашата от полупълната, а не от полупразната страна.“
Разговаряме на втория ден от репетициите с Плевенската филхармония миналата сряда. Оказвам се в зала „Катя Попова“ в ключов момент – Христо Йоцов за първи път свири в оркестъра, за да попълни мястото на изпълнител, който ще се включи на следващия ден. Но да изсвири партията е само повод да бъде в оркестъра, за които композира: „Исках да застана сред тези хора, които съм си представял, когато съм писал тази музика. Винаги виждам конкретното лицето на човека, очите, душата, емоцията, която би изпитал – готино ли му е, ще предизвикал ли у него това, което аз изпитвам. Преживяването, когато застанеш от другата страна на диригента, е невероятно. Да, музиката за мен има единствено и само смисъл, когато носи радост и оптимизъм.“
Диригентът Борислав Йоцов е възхитен и вдъхновен отвъд братската и колегиална връзка: „Една звезда се роди на небосклона на културния живот с това произведение. То е крайъгълен камък, ще има дълъг живот, ще даде голям тласък напред. Защото е толкова различно, ново и старо същевременно, събира цялата музикална култура и е изхвърчало напред във времето. Всеки, който го чуе, ще изпита същото усещане.“
С мен е така. Минути по-рано, докато слушам Концерта за оркестър на репетицията, си мисля за седемминутните овации след предходния авторски концерт на Христо Йоцов с Плевенската филхармония в зала „България“. Представям си, че сега аплодисментите ще бъдат 17 минути. Пренасям се напред във времето и си представям как хората ще слушат това произведение след 300 години и то отново ще им говори за красотата на творчеството, за яркостта на личността и за силата на общността, събрала се в постигането на обща цел на доброто. Борислав Йоцов не вижда разлика между творбите на класиците и написаното от Христо, което ще се превърне в класика.
Концерт за оркестър казва истини за живота, създаден с енергията на случващото се в реалния живот. Той е написан, за да бъде първо изпълнен от Плевенската филхармония, с която Христо Йоцов е свързан в дългогодишно сътрудничество. Концертът в Плевен на 14 февруари и в София на 17 февруари е пореден съвместен проект. Директорът на Плевенската филхармония Любомир Дяковски създаде традицията около рождения ден на Христо Йоцов да има негов авторски концерт с оркестъра. В деня на столичната премиера авторът навършва 65 години.
Самата форма – Концерт за оркестър – ни отвежда много назад в бароковата традиция на кончерто гросо, а в по-близкото минало пример е една от най-прочутите творби на Барток. Чувствам, че работата на Христо Йоцов с Плевенската филхармония е и повод, и вдъхновение за написване на произведението. „Отдавна имам тази идея, но то трябваше да си изчака момента да се случи. И аз да съм готов, да събера всички части от пъзела от работата ми за симфоничен оркестър. Това е поредица от натрупвания. Съвместната ни работа с Плевенската филхармония катализира този процес. Какво по-голямо щастие за човек, който пише музика, от това тя да бъде изпълнена веднага и неведнъж!“ Именно в съвместната работа с Плевенската филхармония се родиха Концерт за тромпет и тромбон за Михаил Йосифов и Вили Стоянов, както и Концерт за ударни в дуо на автора с Василена Серафимова. Те вече многократно са изпълнявани в цялата страна и дадоха началото на поредица от концерти с авторска музика, в която бяха включени и Ангел Заберски и Константин Костов.
Характерно за Концерт за оркестър е, че тук съставът не е в ролята да подкрепя солиста, а самите оркестранти имат солистични задачи – индивидуално и по групи. И тъй като това произведение Христо Йоцов пише, за да бъде изпълнено специално от този оркестър, то със сигурност дава увереност и стимул на музикантите, които днес свирят още по-вдъхновено. Диригентът Борислав Йоцов разказа: „Те очакваха тази поява. Мълвата се носеше от два – три месеца. Подпитваха кога ще дойдат нотите. Това е много рядко срещано при един „закоравял“ оркестрант. Тези хора знаеха какво ги чака, защото свирят непрекъснато с Христо. Аз съм изненадан от краткия двудневен срок, в който те направиха това мащабно произведение.“
Авторът вижда в тази форма безкрайна възможност да използва всички цветове, тембри и съчетания на солистични инструменти и на групи, да създава игра между групите. „Представял съм си две неща. Едното е чисто визуалното възприятие – да́ли са ти огромно платно и всички средства – от въглен до маслени бои. И второто – този бавен, но мощен тласък, който винаги ми е давало Болерото на Равел. Вървеж напред. Втората част тръгва от барока, от шаконата, и идва в наши дни. Това е невероятна игра, висша забава е за един композитор да пише подобна пиеса.“ Тя е прилив за публиката – на енергия, на изящество, на съзвучие. Тя дава идея как красиво да подреждаш нещата в живота.
В програмата на концерта има още една премиера – на симфонична версия с пиано и арфа на „Скорпион“ от „Зодиак“. „Това е програмна пиеса, достатъчно бравурна, за да може брат ми да загатне за техническите си възможности, без да е търсен излишен ефект. Тя играе подходяща роля като старт на концерта. Той архитектурно много добре се подрежда с навлизането на втора вълна от оркестранти за Концерта за барабани и накрая идва апогеят с Концерта за оркестър, в който всички възможни музиканти са на сцената и този организъм придава мащаб.“ – обрисува динамиката на събитието Христо Йоцов.
„Скорпион“ е посветена на Борислав Йоцов и е поредна творба от брат му, която го изгражда. „Всичките произведения, които е написал за мен, са ме направили такъв, какъвто съм сега. Аз съм различен класически музикант. Аз съм сто процента класик, който свири по класически начин неща и далеч извън пределите на класиката. Това ме е обработило. Аз изглеждам като друг човек, виждам, че съм малко чужд в средата си, особено в кларинетния свят, правя неща, които са „извън“. Знам, че това ми е дало много и заради музиката на Христо интерпретирам класиката по различен начин. То ти отваря безкрайни прозорци към света. Така че съм много щастлив. И когато се престраших да обявя, че на 52 години ще се занимавам и с дирижиране, даже и завърших при Найден Тодоров, желанието ми бе не да дирижирам опери и симфонии, а да работя тази музика и такава музика. Това е моята сила. Разбирам и от едното, и от другото. Имам самочувствието, че мога да го направя бързо, коректно и много красиво.“
Ето как светът, който е хубав, ще стане още по-хубав. „Той вече е станал, защото това произведение звучи вече трети ден и тази енергия хвърчи из космоса.“ – вижда въздействието на творбата Борислав Йоцов още преди първата ѝ среща с публиката.
