В следващите дни предстоят два концерта на Плевенска филхармония с музиката на Христо Йоцов. Първото събитие е на 14 февруари в Плевен в зала „Катя Попова“, а второто ще се проведе на 17 февруари в зала „България“ в София, когато Христо Йоцов ще отпразнува на сцена своя 65-ти рожден ден. В програмата са „Скорпион“ - пиеса за кларинет и струнен оркестър – премиера, солист: Борислав Йоцов – кларинет; Концерт за барабани и оркестър, солист: Христо Йоцов – ударни; и Концерт за оркестър – премиера. На диригентския пулт е Борислав Йоцов.
„Идеята беше да материализирам отдавнашното си желание да напиша този концерт за оркестър, което е голяма, мащабна форма, не много експлоатирана от композиторите – за мен е малко необясним този факт. Мисля, че това ще бъде петият в света подобен концерт след емблематичния концерт на Бела Барток от 1944 г. След това такива произведения пишат Витолд Лютославски, Пол Хиндемит, в края на 80-те г. - Емил Табаков, и аз се нареждам в тази къса редичка, но не е това целта.“ – разказва Христо Йоцов в ефира на Jazz FM и обяснява: „Целта беше след поредица от инструментални концерти, които са вече 7-8, и оркестърът да бъде солист със своите безкрайни възможности, както като индивидуални инструменти, изпълнители, солисти, така и като групи, съчетание. Възможностите са безкрайни, въображението е безкрайно и за мен това не е някаква непосилна задача. За мен, както и другите неща, това е игра.“
В предишни интервюта Христо Йоцов е споделял, че когато една идея се избистри за него, когато вече има ясна посока, той много бързо създава музиката. Ситуацията и този път не е по-различна. „Моята музика винаги е адресирана – дали към джазовите проекти, които правя със съответните хора вътре, дали ще е инструментален концерт, който винаги е фокусиран върху определена персона, солист, познавайки неговия характер, възможности, отношението му към музиката. Когато тези неща са ми подредени в главата, самият процес на създаване на музиката е абсолютно спонтанен и необвързан с никакви условности. Имам способността бързо да пиша и да не се съмнявам в това. Не редактирам написаното безкрайно, защото си мисля, че може да стане и по-добре. То се ражда такова, каквото е и повече не го пипам.“ – разкрива Христо Йоцов.
През последните 5-6 години той работи активно с Плевенска филхармония по трите концертни програми на Хилда Казасян: „Да послушаме кино“, „Световното кино в музика“ и „Да обичаш Гершуин“. „Аз съм свидетел как Плевенска филхармония расте, развива се. Все повече млади хора идват. Оркестърът е обновен в рамките на няколко години.“ – казва Христо Йоцов, а взаимоотношенията си с Плевенска филхармония обобщава така: „Нашата симбиоза вече до такава степен е изградена като отношения. Те са и човешки, те са и професионални. Те не се базират на някакви приятелски услуги. Ние не си правим услуги един на друг. Ние сме обединени в нещо, което работи, което има всякаква стойност – и художествена, и популяризаторска, и мисионерска, а защо не и бизнес. Крайно време е културата вече да не се възприема като един сирак, който само плаче да му дават пари.“
В предстоящите концерти на Плевенска филхармония братята Йоцови продължават своето дългогодишно сътрудничество. „От около 20 години моите неща почти винаги са свързани и с неговото участие или като диригент, или като изпълнител. Той познава музиката ми. Аз съм спокоен, когато работя с него, защото знам, че всичко, което е било в главата ми, ще бъде претворено през неговия начин на възприемане.“ – описва работата със своя брат Христо Йоцов и откроява специфичното в подхода на Борислав Йоцов така: „Той може да бъде солист и диригент по едно и също време, което като музикална задача е изключително интересно и трудно. Второ, бидейки свирач, той е възприет много добре от всеки оркестър, защото не е главнокомандващ диктатор диригент, а е един от тях и връзката е много органична и работеща. Той знае какво означава да седиш в оркестъра, как гледаш на диригента и какво ти е отношението към целия процес. Боби използва това в контакта си с оркестъра и оркестрантите се чувстват много спокойни, защото той е един от тях.“
Концертът на Плевенската филхармония в петък в Плевен съвпада с Деня на любовта и виното, а на 17 февруари – с 65-тия рожден ден на Христо Йоцов. „Не крия, че е изключително вълнуващо да си посрещнеш рождения ден по такъв начин. Имам щастието вече няколко пъти да става така, но не е това причината.“ – пояснява Христо, който през годините си е спечелил възхищението не само на публиката, но и на своите колеги. Как си обяснява това отношение? „Не правя компромиси с всичко, което касае музиката. По никакъв начин не си позволявам да правя нещо между другото като рутинна дейност. Всичките си проекти осъществявам с огромно желание и енергия и с идеята това да не е просто поредната случка, а наистина да бъде събитие, да бъде нещо ново, надградено, нещо още по-готино от предишното. Щастлив съм, че не съм обременен да правя каквото и да било за пари. Щастлив съм да не съм въвлечен в комерсиалната музика – това ме прави свободен, независим. Щастлив съм да съм обграден от хора, на които вярвам, с които си имаме доверие, имаме взаимен музикален респект, щастливи сме да работим заедно, а това е изключително важно.“ Цялото интервю на Таня Иванова с Христо Йоцов в предаването „Следобедни импровизации“ може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете още мъдри думи, споделени от големия български барабанист и композитор.
„Музиката трябва да е създадена с цел контакт с публиката, разбиране, усещане, радост, емоция, а не демонстрация на някакви чисто професионално-занаятчийски правила или съревнование, когато се робува на някакви условности. За мен музиката е радост. Аз искам да се радвам, когато свиря, искам да се радват хората, когато слушат, каквато и музика да е. Може да е музика, която не разбират, но когато имат пред себе си човек, който да я представя по начин, по който да ги въвлече в това приключение, в тази история, те няма нужда да анализират, а трябва да следят емоцията. И за мен там е разковничето. Музиката не трябва да бъде обект на анализиране. Тя трябва да бъде преживяване.“
„Щастлив съм да констатирам, че общо взето откакто пиша нещо на лист хартия, а сега и на програмата за нотопис Sibelius, всяка нота, която съм написал, е изсвирена, записана и още по-важното е, че не се е случило еднократно, а има живот, има повторение, развитие, надграждане. И какво по-хубаво от това, защото не мога да си представя целия този труд - на човека, който пише музика, на тези, които я създават, свирят, представят, да се приключи с една премиера. Това за мен е, бих казал, безсмислено. Ако едно произведение, независимо какво е – театрална пиеса, филм, стихотворение, разказ, роман, ако то не живее и не преминава през емоцията на много хора дълго време, най-вероятно това нещо не се знае защо е създадено.”
„В полето на джаза човек научава много неща. Научава какво всъщност е джазовата музика. Тя е маргинална музика. Никой не трябва да си мисли, че ще прави бизнес с джазова музика. Тя също така трябва да е породена от необходимост да я правиш и от изключителната увереност и от мотивацията, че това е смислено. Факт е, че когато подходиш по този начин, ти може да намериш път към публиката. Можеш да направиш така, че да не я отблъскваш с прекалено авангардно, експериментално-надменни решения. Трябва да се научиш да правиш баланса между това – винаги да бъдеш една крачка напред пред публиката и в същото време да не се къса връзката. И тогава цялата работа се облича в това, което искаме да получим от един концерт, независимо дали е клубен или в голяма зала. За мен контактът с публиката е от първостепенно значение.“
