С идеята на продуцента Марио Кръстев за музикално писмо до Харуки Мураками през 2024 г. Христо Йоцов пише Камерно-джазова сюита „Зодиак“. Записва я с идеята за общност с членовете на своето семейство – брат си Борислав Йоцов (кларинет) и дъщеря си Надежда Йоцова (пиано), с която за първи път музицира, с Калина Андреева – контрабас, и със Струнен квартет „София“ в състав: Василена Милева и Йордан Димитров – цигулка, Любомир Ников – виолончело, Валентин Геров – виола. Концертната премиера е на 3 ноември от 20 ч. в Sofia Live Club. Билетите вече са в продажба в мрежата на Eventim, ще ги има и на място на по-висока цена, а за студенти са по-евтини – по 20 лева само на място. Подробности Христо Йоцов разказва в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM в разговор със Светослав Николов. Предаването се излъчва на 30 октомври от 19 ч. с повторение на 2 ноември от 14 ч. Проектът „Зодиак“ се осъществява с подкрепата на „Музикаутор“.
С Марио Кръстев се познаваме отдавна. През 2022 г. той продуцира албум с музика, записана от мен и от брат ми с камерен оркестър – „Началото“. От тогава сме близки духовни приятели. Намираме много общи неща в това как възприемаме света, изкуството, музиката, литературата, киното и всичко останало. За мен и брат ми той направи филм за поредицата „Умно село“ на БНТ, както е правил за много други музиканти. В края на миналата година поиска да се видим и ми обясни, че има идея, която от години чак ред да се реализира. Всичко е тръгнало от неговия интерес и духовна близост с Харуки Мураками, чието творчество явно много го е привлякло. Марио има силен интерес, усет и познания за източния начин на мислене. Навремето той беше с хималайската експедиция с Теодосий Спасов в осъществяването на концерт на най-голяма надморска височина, снима кадри за рекорда за „Гинес“. Марио е обладан в мисленето и поведението си от мъдростта на тази философия. Той искаше това да бъде облечено в музика като послание към този човек, като писмо до приятел.
Разказа ми за негови творби, прочетох ги, има интересни разказа за джаза, за „Бийтълс“. Мураками е много интересна личност, имал е музикален бар в Токио, с отношение е към музиката. Идеята на Марио Кръстев ми дойде изненадващо, защото когато замислям музикален проект, имам предвид конкретни солисти с техния характер и начин на свирене. Това ми е фокус и отправна точка. Трябваше ми доста време, за да мога да оформя идея и да вкарам в главата си някаква емоционално-музикална рамка. Става дума за цяла програма от час и 15 – 20 минути с идея, конструкция.
Първото нещо, което си казах е, че трябва да тръгна от музикантите, за да се поставя в позната ситуация, да работя за хора, които знам какво правят. Дойде ми наум, че това е щастлива възможност за първи път да свиря с дъщеря ми. Тя е на 40 години и досега никога не сме били на една сцена. Тя върви по своя път на класически музикант, живее от дълги години в Германия, но винаги е била близко до нещата, които правя. Аз написах концерт за пиано за нея, който тя много пъти изпълни успешно в България и записа със Симфоничния оркестър на БНР. Веднага позиционирах и брат ми. Това е инструментален проект без изявен солист. Реших, че трябва да е камерно-джазова концепция за правене на музика. Съответно, Струнният квартет „София“ веднага дойде като основна класическа страна в проекта. Те са мои приятели. С Вальо Геров бяхме заедно в училище и в казармата, той също има отношение към импровизационната музика. Навремето с Румен Тосков и Росен Захариев направиха страхотен албум със спонтанна музика в нашето студио „Акустична версия“ в Бояна.
Постепенно нещата започнаха да се оформят. Аз имах възможността отново да използвам инструмент, който много обичам – вибрафона. Опрях до позицията на басист. В съзнанието ми изскочи името на една млада персона, която много категорично се налага на сцената като класически и като джазов музикант. Това е Калина. Тя е завършила музикалното училище с контрабас. По линия на баща си Георги Андреев е силно повлияна от народната музика. Той е много интересно явление. Отдавна ме впечатли със своите произведения, в които внася фолклорния елемент в съвременен симфоничен формат, както аз правя с джаза. Така че Калина Андреева се оказа незаменима част от този ансамбъл, защото тя е връзката, мостът между класическия щрайх квартет и по-джазовата страна, която аз покривам в другия край.
Конструирах състава, до известна степен се успокоих. Трябваше да измисля какво ще стане с музиката. Очевидно, че ще сюита. Писано е за сезоните, за планетите, минах през храна, спорт… И когато видях зодиите, докато мисля за планетите, изведнъж ми блесна вдъхновението. Това е много интересна тема, дава свобода на въображението, има достатъчно материал за всяка зодия. Веднага се сетих за анимационния филм на Стефан Десподов от 70-те години с анимационни миниатюри, които иронизираха всяка зодия по фин и забавен начин. Казах си, че това може да е моят прочит на зодиите. Извадих си на един лист характерните неща за всяка – девиз, планета, светоглед, число, цвят…
Имаше ли и конкретни личности предвид?
Разбира се! Марио Кръстев е Овен. Тази зодия ни отвежда към зараждането на пролетта и от там постепенно нещата тръгват. Дори в интродукцията върху атмосферата, която асоциира зараждането на природата, има два характерни мотива, цитати от „Пролетно тайнство“. Използвах наличието на зодии сред нас. Втората пиеса – „Телец“ – се базира на темичка, която написах, когато баща ми си отиде. Тя абсолютно спонтанно ми се появи тогава, сега дойде време да я използвам. Мислех в посока музиката да е пъстроцветна и различна по характер. Разбира се, всеки може да види или да не види себе си в тези пиеси. Музиката се стреми конструктивно да следва един ритъм – било то със смяна на настроенията или на похватите. Откровено джазово е „Козирог“, в което поставих класическите музиканти в ролята да свирят писани сола на джазов език.
Гледам на тази програма като на един музикален калейдоскоп, в която балансирано, както в зодия Везни, присъстват камерната класическа музика и джазовите дух, хармонии, сола. Самата Калина е основен солист в нейната зодия Близнаци. Вальо Геров е Риби и има водеща роля в последната пиеса, която обобщава целия цикъл. Брат ми е Скорпион. Тази бравурна пиеса е солистична за кларинет. Ще я изпълним през февруари в авторския ми концерт с Плевенска филхармония. Дъщеря ми и аз сме Водолеи. Чувал съм какво ли не за тази зодия. Реших тази пиеса да се базира на една тема, която дъщеря ми отдавна написа и посвети на „Акустична версия“; ние сме я свирили. Развих я в пиеса с други епизоди и с друг аранжимент. Тя е вдъхновена от тази нейна много красива и много носеща заряд тема. Дъщеря ми също, бидейки класически музикант, има страхотно отношение към ритъма и импровизацията. До този момент не е била въвличана в такъв тип музициране, което страшно я амбицира и я вдъхнови да работи в тази посока като хармония и характерни за джазовото пиано прийоми на свирене и разположение на акордите.
Всички бяха много доволни от тази симбиоза на музиката. Това го видях още на първата репетиция, когато класическите се събраха с малко по-инакомислещи музиканти и се търсеше допирната точка. През годините съм забелязвал как съчетанието на класическа и джазова естетика е деликатно и от двете страни. Класическите музиканти по презумпция имат отношение към другите видове музика като към развлекателна, забавна и недостатъчно сериозна в класическия смисъл на думата. От друга страна джазовите музиканти изпитват колебания относно това да се впуснат в полето на класическата музика и да свирят с класически колеги, защото това предполага друг вид усещане, партньорство, навици на свирене. Неслучайно, когато пиша музика за симфоничен оркестър, никога в нея не присъстват привнесени джазови елементи. Джазовия дух го търся с езика на симфоничния оркестър с желанието тези музиканти да не бъдат принудени и поставени в непривична обстановка, например – да суингират. Още на първата репетиция забелязах как тези прекрасни музиканти от квартет „София“ почувстваха, че не става дума за „лека“ музика, а видяха, че това е сериозна камерна музика, независимо че в нея има барабани, вибрафони и Калина свири джазово на контрабаса с пицикато. Това чувство, че са сериозно ангажирани като култура на свирене, опит и инструментален майсторлък, ги мотивира и повдигна. В следващите дни на репетиции и записи те започнаха да имат изисквания към това да става още по-хубаво и да се изработват нещата, както те са свикнали.
Тъй като тук много силно присъства идеята за семейство във всеки един смисъл, включително духовно, да поговорим за музиката в семейството, за вашия баща, за начина, по който той ви предаде любовта и отношението към музиката и начина по който твоето семейство я предаде на свой ред на дъщеря ви. Какво се случи в тази линия на приемственост?
Това, което се случи, е това, което е трябвало да се случи. С брат ми не сме имали дори и възможността да променим това, което е било закодирано. Аз имах известни забежки към спорта и към кинооператорството, много сериозно тренирах тенис – 7 години. До стъпването ми в Музикалното училище майка ми и баща ми силно се бяха притеснили, че ще стана спортист. След това още по-силно се притесниха, че ще стана барабанист, който само ще свири ритъма. И когато започнах да пиша музика и да свирим с Антони неща, които са повече в полето на музиката, отколкото на забавлението, се успокоиха. Брат ми по същия начин последва пътеката, която му бе предначертана с кларинета. Майка ни като корепетитор в Консерваторията работеше с класовете по флейта и кларинет. Школата на проф. Сава Димитров, чийто ученик бе Борислав, продължаваше вкъщи. Аз не знам как точно се озовах в ударните инструменти. Може би защото твърде късно се наложи да избирам къде да продължа да уча. Когато ме заведоха при проф. Палиев, той каза: „Да видим за два месеца дали ще успее да вземе приравнителния изпит.“ Взех го.
Аз съм напълно удовлетворен от кариерата си на свирещ барабанист с тези прекрасни колеги, с които непрекъснато измисляме нови и нови неща, с контактите ни с чужди музиканти и пътуванията ни по света. Никой не ме е учил да свиря на барабани, защото бях научен да свиря на барабанче , на ксилофон, на тимпани – всичко това, което школата на проф. Палиев предполагаше – да бъдем максимално подготвени за оркестрова работа. Така че занаята на джазов барабанист го научих, когато започнахме да пътуваме с проф. Симеон Щерев, обикаляхме фестивалите в Европа и слушахме лице в лице всички имена, за които днес говорим като дали облика на хард бопа, пост бопа и куул джаза – Дизи Гилеспи, Хърби Хенкок, Тони Уыилямс… Това бе моят път в джаза. Дъщеря ни – съпругата ми също е музикант, цигулар – от страна на майка си имаше прекрасен преподавател по камерна музика в Музикалното училище – валдхорнистът Павел Мадолев. Тя вече, бидейки трето поколение музикант, до голяма степен бе предопределена да се занимава с музика. Нейният инструмент се оказа пианото. Тя си извървя пътя – Музикалното училище, Консерваторията при проф. Антон Диков, а след неговата смърт класът бе поет от дъщеря му. Специализира в Германия и остана там да живее. Всеки от нас зае тази позиция в живота, която бе най-логична и най-естествена като продължение на традиции, трупани с години.
Симфоничният звук как присъства в твоя музикален характер?
Преди да осъзная , че имам органична потребност от звука на симфоничен оркестър, бидейки барабанист на Бигбенда на радиото по време на Вили Казасян между 1982 г. и 1989 г. в началото на кариерата си, изградих до голяма степен моята професионална дисциплина и музикални възможности извън конкретно свирене на барабани. Както и в казармата преди това в Духовия оркестър на Ансамбъла на строителни войски. Диригентът Доцо Вътков много прозорливо ми възлагаше да правя аранжименти. Тогава не се радвах много, защото трябваше да работя в събота и неделя, когато другите бяха в градска отпуска. Но на 18 години да пишеш партитури, а на другия ден да ги чуеш изпълнени от оркестър, не се случва всекиму. Това също си беше обучение. На тези две места получих своето обучение. Бендовият начин на мислене в музикалната ми конструкция заемаше първо място. Затова сега теми, които съм писал за малки групи, лесно се превръща в бигбендови. По-късно, когато добих самочувствието и опита, вследствие на много аранжименти за симфоничен оркестър или за смесени състави, позволих на тази моя страна, която срамежливо е чакала момента, да надигне глава. Посегнах към музиката за симфоничен оркестър. Това нямаше да може да се случи, ако заради джаза не бях добил усещането за фантазия, импровизация, смелост, неробуване на композиторски клишета и техники. Правя музиката, която чувствам и която ме радва, с единствената цел същото да усещат и тези, които я свирят и слушат. Тази формула за мен е истинска и виждам, че всеки път дава резултат. Ако не изпитваме удоволствие от това да пишем, свирим и слушаме музика, няма смисъл.
Какво е специфичното, когато пишеш за такава формация? Каква творческа задача постави форматът пред теб?
Първата бе да постигна баланса между камерна музика и джазов дух. Втората бе всеки да присъства максимално пълноценно и удовлетворително в процеса на работа, усещайки своята роля в цялата тъкан. Например, басистът Любо Миков е Рак и той е солистът в тази зодия. Прекрасната първа цигулка на квартета Василена Милева е главно действащо лице в Дева, въпреки че самата тя не е тази зодия, но там намерих мястото на нейния инструмент. Докато контрабасът има много характерна роля в зодия Лъв, която в началото започва с картина на африканска савана с пространствен звук, лъвът се събужда, малко мърка, после ръмжи, реве и тръгва на лов. В случая повече ме вълнуваше тази страна на нещата, свързани с лъва, отколкото неговите преки властолюбиви наклонности като зодия. Така че задачите бяха немалко, но в края на краищата в репетициите и записите победи радостта от това да свирим заедно.
