В албума „Мечтания“ (2025 г.) Гергана Костадинова представя свои композиции, събиращи в общ музикален изказ два музикални жанра – джаза и фолклора. Тя свири на пиано и пее, в основния състав са Александър Михайлов – кавал и саксофон, Даниеле Феббо – бас, Емил Тасев – барабани, и Бояна Зарева – цигулка, а в част от записите участват Петя Габрова – тамбура, и Серафим Биденев – гъдулка, който и записва, смесва и мастерира албума в студиото си „Балканджи“. Неговата концертна премиера е на 23 ноември от 20 ч. при вход свободен в Sofia Live Club. Проектът е създаден с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Jazz FM е медиен партньор.
Да разкажем за музиката, която ще слушаме в следващите минути, да я опишем като идея, намерение, реализация, така че да подготвим слушателите за това пътешествие, което им предстои в „Мечтания“.
Музиката в албума „Мечтания“ е вдъхновена от джаза, от фолклора ни, от красотата на българската природа. Използвала съм доста неравноделни размери, което може да се чуе в повечето от пиесите и, разбира се, като един музикант и не само музикант – водеща е линията на любовта.
В албума участват множество приятели, които са и от фолклора, и от джаза. Ще говорим за това след малко. Самата идея за красотата на природата цялостно присъства и в дизайна на обложката на диска, освен в музиката, и също така в поетични текстове, които можем да открием на корицата.
Първата пиеса „Страст“ е в 7/8, в 5/8 – така се сменят размерите. И ми хрумна идеята да направя два дяла, като първо се зароди първият – по-бурен, по-експлозивен, по-емоционален и в по-бързо темпо. А вторият дял е едно успокоение, бавна лирична част, която е изпълнена само от вокали и впоследствие вече става и инструментална. Записахме я с Александър Михайлов – кавал, Даниеле Феббо – бас, Емил Тасев – барабани, и Бояна Зарева – цигулка.
От ляво надясно: Александър Михайлов, Емил Тасев, Гергана Костадинова, Даниеле Феббо
Участниците в албума са не просто изпълнители, а съмишленици в музиката и споделящи общи музикални идеи.
Да, с тези музиканти работим вече от няколко години и това не е първият албум, който записваме заедно. В предходния „Сияния“ те също участват, както и в по-ранния – A Moon Came True („Сбъднати луни“), който бе моят първи самостоятелен. Това са Александър Михайлов – кавал и саксофон, Даниеле Феббо – бас, Емил Тасев – барабани, Бояна Зарева – цигулка, Петя Габрова – тамбура, и Серафим Биденев – гъдулка, който направи и записа, микса и мастеринга на целия албум.
В студио „Балканджи“. Защо точно тези музиканти?
С тях вече през годините се познахме, сработихме се. Всеки дава идеи за аранжимента, много от тях импровизират, така че се получава едно цяло, синтез между всички нас.
„Блян“ е много различна от останалите. В началото я мислех като изцяло вокална. Първо се зародиха гласовете, полифоничните линии – полифония има и в класиката, и в джаза, и в народната музика. Впоследствие добавих и пианото, а в развитието на песента вече се включват и останалите инструменти, сменят се темпа, минава се през различни неравноделни размери – 7/8, 9/8. Накрая се връща отново към едно успокояващо по-бавно темпо и завършва като блян, сън също може да се нарече.
Звукозаписната си дейност започваш със „Сбъднати луни“. Нека да се върнем към този момент и да разкажем за предходните два албума преди появата на „Мечтания“.
„Сбъднати луни“ беше албумът, който записахме като мой дебютен. Бе подкрепен и от Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“. Това се случи през 2021 г. Работих пак с част от същите музиканти. Записахме го на живо, което си беше голямо предизвикателство, тъй като имахме само един опит.
В пандемията.
Пиесите там са различни, но отново се вижда същата линия, която е насочена към етно джаз, към неравноделните размери с „Мартеница“, например, с „Размисли“. Има и суинг в него. Разнообразни са.
Продължението беше?
Продължението беше една година по-късно със „Сияния“, където отново можем да чуем и суинг, и етно джаз. Там съм се насочила към, примерно, 11/8, 11/11.
Ярка утрин с музиката в „Сияния“ на Гергана Костадинова - Jazz FM
„Есен“ е третата пиеса от албума „Мечтания“. Всичко тръгна от текста. Представете си една есенна картина с красивите падащи листа и цветовете, към която никой не може да остане емоционално безразличен. От тук се зародиха след това вече и мелодичната линия, и хармонията. По-особеното в тази пиеса е отново в ритмично отношение. Тя е в 13/8, но върви малко по-различно, отколкото в народната музика чисто като фразиране.
„Мечтания“ на Гергана Костадинова е третият албум в нейната дискография със звукозаписна дейност, започнал в трудните и предизвикателни времена на пандемията. През 2021 г. излиза първият албум „Сбъднати луни“. Заглавието на следващата пиеса – „Земя – небе“, ни отвежда отново към идеята за духовната свързаност и за цялостното възприемане на света отвъд еднопланов поглед. Нека да кажем на нашите слушатели как музиката в „Мечтания“ ни дава възможност да обозрем света в по-голяма цялост.
От една страна той е насочен към самия себе си – да усетим тези емоции и тези мечтания, които всеки човек чувства, от друга – той е погледът към света, връзката с природата, с другите хора, с най-близките ни. Също така е любовта, която изпитваме към своя най-любим човек, но и не само – към всички хора, които познаваме, и не само – и към хора, и към животни, и към света като цяло.
Всичко, което е около нас и вътре в нас.
Заглавието „Земя – небе“ дойде от една идея, която срещнах в българската митология – едно време хората са си мислили, че има край на света, където земята просто свършва земята. Наричали са това място Земя – небе. По-цялостно погледнато като идея е точно това – ние сме на Земята, но нашите емоции не са само земни. Те ни свързват по по-висш начин като енергия.
И ни изразяват като духовни създания.
Да, точно.
Връзката между джаза и фолклора преминава през цялото творчество на Гергана Костадинова, но също така е и тема на нейно научно изследване, за което ще говорим след малко. Нека сега да се спрем първо на музикалния израз като автор и изпълнител, на тази свързаност между фолклора и джаза в начина, по който я възприемаш.
При мен по-скоро е като вдъхновение и от двете. От джаза може би по отношение на хармонията, на начина на построяване на пиесите, а от фолклора – като мелодика, като метроритъм. Това, което съм слушала, разбира се, също ми е повлияло като музикант, включително и по-съвременни музиканти, които творят и в момента, и от преди години, не само български. Примерно Азиза Мустафа, Шай Маестро – пианисти най-вече, но не само. Всичко тръгна именно от моето изследване на музиката между класика и джаз, но част от него беше свързано и с фолклора, който неизменно присъства и в нашето ежедневие. Най-вече от Милчо Левиев, след това – с по-нататъшното поколение – и с Антони Дончев и Христо Йоцов, и с много други български имена, които са вдъхновяващи за нас.
И които са наш много светъл пример.
Снимка:
Светослав Николов
„Лунна игра“ си я представям като картина. Луната, както знаете, всяка вечер е различна. Освен това винаги е присъствала и в митологиите на различните народи. Тя винаги е било нещо, към което ние се стремим. Незнайно защо ние искаме да отидем на Луната. Гледаме я всяка вечер, както гледаме и звездите, и ѝ се любуваме. Пиесата е тази игра, в която едно момиче пее, един кавал свири, а двамата се любуват на луната във вечер, в която небето е чисто. Представяте си картина, в която можете да се налюбувате на тази красота.
Както луната свети с отразена светлина, така и ние отразяваме света около нас и същевременно го озаряваме със своята собствена светлина. Това движение навътре и навън е постоянно. Този обмен на енергия, за който става дума и в албума „Мечтания“. Говорихме преди малко за връзката между джаза и фолклора. Споменахме за твоето научно изследване за класиката и джаза в българската музика. Нека сега да разкажем по-подробно за него. Ние сме го представяли по Jazz FM специално, но да припомним за темата, за откритията в изследването ѝ, дали проникновения за музиката.
Изследването беше фокусирано най-вече върху българската музика между джаз и класика в края ХХ в. и началото на ХХI в. По-подробно бях изучила творчеството на двадесет и петима български музиканти от края на 80-те и началото на 90-те години до наши дни. В процеса слушах много българска музика, прекрасни творби, които нямаше как да не ме запалят и да ме вдъхновят. Така че със сигурност това повлия на моето творчество и изобщо на насоката, към която тръгнах. Пиесите, които слушах, допълнително са добавили своята стойност.
И всичко това преминава и продължава, както идва от миналото и ни води напред. Една ръченица в следващата пиеса…
„Ръченица“ е пиеса, разбира се, в 7/8. Имаме няколко смени на темпата, малко изненади. Формата е съставена от няколко дяла, които се редуват. Гласовете са като инструменти – те нямат винаги водеща функция, а по скоро хармонична в дадени моменти. В други моменти пък могат да бъдат и в солистична роля. Така че тук отново има много гласове и отново – една игра, един танц.
Говорихме за музиката. Говорихме и за това изследване, което Гергана Костадинова, вече доктор, прави към Института за изследване на изкуствата при БАН. Резултат от него е и книга, чиято премиера беше на концерт през 2023 г.. И колкото и да ни се струва, че това са много посоки на музикални занимания, има и още. Нека да разкажем и за другите линии на присъствието на музика в твоя живот.
Започнах да свиря на пиано още от шестгодишна възраст. Завърших Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София в класа по пиано на Мариана Шикова. След това продължих в Национална музикална академия в София отново с пиано при проф. Даниела Андонова. И по-късно се зароди този интерес към джаза. Завърших и магистратура по поп и джаз пиано в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив при Мирослав Турийски. Започнах повече да слушам джаз, да ходя на концерти и на различни събития, които много обогатяват всеки музикант. Започнах да чета повече в тази насока, а впоследствие направих и докторантура към БАН. Тя отвори врати към още много музикални светове и ме насочи и към музиката, която в момента правя. Аз и преподавам в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ задължително пиано. И там пък имам удоволствието да свиря и с нашите ученици, с нашия брас бенд. С някои от най-изявените от тях също имахме концерти в Шумен и в София. Така че за мен беше удоволствие да се включа и като преподавател с тях.
„Двама с теб“ се отличава може би като единствената пиеса в този албум, която бих могла да кажа, че има влияние от блуса, дори от фънк музиката. Тук вече може да чуете Александър Михайлов като саксофонист. Има текст, който продължава същата линия за чувствата, за любовта и така за тези усещания, които носят и другите пиеси в този албум.
Спомена в представянето за това чувство за любов, което ни води напред. И именно то е изведено и в посвещението към албума. „Мечтания“ е музика, вдъхновена от природата, от българския фолклор и митология, но най-вече – водена от любовта.“ Каква насока ни дава към живота музиката? Ето, тя по най чист начин ни припомня, че трябва да бъдем водени от любовта, че трябва да търсим по-широкия план на връзката в нашето духовно изразяване. Музиката ни дава възможност да открием света в неговата по-богата цялостност от начина, по който иначе бихме го преживели. Какво е музиката като вдъхновение и като възможност да видим света в неговото по-голямо измерение?
Всеки музикант е най-вече себе си. Оттам тръгва всичко – от неговото усещане, от неговата същност. Как ще възприеме слушателят музиката вече също е субективно. Всеки има своите собствени емоции. Така че ние се опитваме да предадем нашето усещане, да разкажем истории и картини. Слушателят вече може да си представя пък различни състояния. Музиката може да го успокоява, може да го накара да се замисли, може дори да го кара да се чувства по-щастлив.
При всички случаи да го развълнува, както идва и вълнението на създателя на музиката. И точно тази връзка правим тук в предаването „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM.
Снимка:
Мариана Жижанова
„Илюзия“ е също една от пиесите с по-нехарактерен метроритъм. Тя е записана в по-камерен състав с Александър Михайлов – кавал, Петя Габрова – тамбура, и Серафим Биденов – гъдулка. Аз съм на пианото. Тя е по-обърната към фолклора, но някой ми бе казал, че самата мелодика звучи леко келтски. Може да има и някакви такива нотки. Всичко при нея тръгна от нехарактерни смени на размерите. Това беше водещото в началото. Редуват се няколко размера, съответно в няколко различни дяла. И точно този състав дава звученето, което исках да постигна.
Как се стигна до този албум? Той съдържа и пиеси, излезли като сингли след предходните два албума. Каква енергия се събра в пътя, за да се появи „Мечтания“?
В началото беше интуитивно. Насоката към влиянието и от фолклора, и от джаза не беше преднамерена. Впоследствие обаче ми хареса и реших да направя повече пиеси в този стил. Тук трябва да благодаря и на Национален фонд „Култура“, тъй като благодарение на тяхната подкрепа успяхме да запишем цял албум. Ще има и концерт на 23 ноември, който ще се състои в Sofia Live Club и на него ще представим всички пиеси, както и някои от предишните. И така стигнахме до завършването на албум с 11 пиеси в него.
„Тръпка“ е отново за едно от тези усещания, които имаме. Всеки знае за тръпката. Може да бъде любовна или някаква друга, която се предава като усещане отново в неравноделен размер. Тук водеща е линията между кавала и гласа в своеобразен диалог. Има и импровизационни части. В края се обръща и от минор пак става в мажор, така че нещата имат оптимистичен край.
Какво е основното в тази връзка със света, която музиката осъществява? Какво смяташ, че тя ни дава като насока, посока, идея, стремеж? Изобщо как музиката ни въздейства, променя ни и ни прави по-плътно свързани със себе си и със света?
Смятам, че от една страна трябва първо да се обърнем към себе си и да видим как бихме могли да бъдем по-добри и съответно – свързани и с природата, и с хората около себе си. Не само чрез музиката, но музиката би могла да ни даде това усещане. Няма значение какъв стил е тя, защото знаем, че всеки човек има различен вкус. Но чрез нея със сигурност той може да се свърже и с други хора, и да надникне в себе си. И да се опитаме да бъдем по-добри, да усещаме повече тази връзка и с природата, и с хората, и със света.
И да реализираме копнежите на душата.
„Копнеж“ е пиеса, която издадохме като сингъл преди година. Тя е отново с малко по-голям състав освен основния. Тук има и гъдулка, изпълнена от Серафим Биденев. Водещото в случая пак беше този диалог между всички инструменти. Всеки от нас прави по една импровизация. Текстът е насочен към този копнеж, който искаме да реализираме, към това да бъдем с любимия си човек или да направим нещо любимо. Тези желания, които всеки един от нас има.
„Копнеж“ е създадена с подкрепата на Културния фонд на Musicautor.
Албумът излиза и на компактдиск. „Мечтания“ е в онази линия, в която музика и визия са в единодействие в създаването на цялостното усещане и на внушението, което творецът отправя. Имаме музика като картини и картини на обложката на диска.
Картините и изобщо цялостната визия са дело на Нели Трошанова, която направи визията и на предните албуми, като тук вече тя е по-развита и имаме цялостно усещане за близост до природата. Може да видите и планина, и цветенце – това, което всеки един от нас обича. Така поне мисля аз.
И слънце и полет на птици.
Да.
Единадесетата и последна творба е със сигурност неслучайно избраната „Обичам те“.
Да, не е случайно избрана. Тя беше песента, която аз написах за моя съпруг и която изпълних на сватбата. На нея ни беше и първият сватбен танц, така че това е много лична, много съкровена песен. Тя може би повече се доближава до поп музиката, но смятам, че прави един много синтезиран завършек на целия албум и казва това, което е едно от най-важните неща в живота – „Обичам те“. Тази песен още от началото си я представях с по-камерен състав – пиано, глас и цигулка. В ролята на цигулар се присъедини Бояна Зарева. Тя изцяло написа цигулковата партия, така че това са нейните импровизации и нейното виждане за любовта.
„Мечтания“ на Гергана Костадинова представяме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 19 ноември от 19 ч. с повторение на 22 ноември от 14 ч.
