Синтеза на класика и джаз в българската музика в края на ХХ и началото на ХХI в. анализира д-р Гергана Костадинова в докторска дисертация, защитена в Института за изследване на изкуствата към БАН, и издадена сега в книга, чиято премиера предстои на 9 ноември. „Разглеждайки музиката между тези две епохи, прави впечатление, че мнозина джаз музиканти се обръщат към фолклора и го вплитат в своите творби като мелодия и ритъм. Това се случва в разнообразие от музикални форми, повлияни от класическото изкуство, и в среда, върху която дават отражение джазът на Америка и боса новата.“ – описа динамиките в развитието на музиката в изследвания период д-р Гергана Костадинова в студиото на Jazz FM.
Влиянията от света навлизат широко у нас след 1989 г. Преди това обменът на идеи не е толкова лесен, а джазът у нас има призванието да бъде място за творчески срещи и експерименти в прояви на свободомислие и така да държи буден порива към свобода. „Преди 1989 г., особено през 80-те, се появяват различни състави и се възражда джазовото изкуство, създават се много нови произведения. Преди това, през 60-те и 70-те години, са първите прояви на авторска музика.“ – разказва за този период д-р Гергана Костадинова. Нейното изследване започва със стиловите взаимодействия и след това проследява навлизането на джаза у нас през 20-те, развитието му след 1948 г., стиловите тенденции през 80-те, джаз фестивалите след 90-те и др. В третата глава на научния труд и книгата д-р Гергана Костадинова описва синтеза между класика и джаз с разказ за творчеството и приноса на 25 личности – Милчо Левиев, Веселин Николов, Симеон Щерев, Огнян Видев, Анатолий Вапиров, Юлия Ценова, Марио Станчев, Любомир Денев, Йълдъз Ибрахимова, Антони Дончев, Христо Йоцов, Боян Воденичаров, Теодосий Спасов, Васил Пармаков, Борислав Ясенов, Румен Тосков – Рупето, Ангел Заберски – син, Живко Петров, Георги Корназов, Пламен Карадонев, Милен Киров, Милен Кукошаров, Александър и Константин Владигерови, Константин Костов, Димитър Бодуров. В последната част тя прави анализ на оригинални творчески решения в цитати от творби на Любомир Денев (Divertimento Grosso, Рапсодия „Софийски нощи“), Христо Йоцов (Концерт за пиано „Духът на джаза“), Антони Дончев (Bass Bow, I See a Bird Flying, Illusory Freedom) и Константин и Александър Владигерови (Little Requiem).
Издател на „Българската музика в края на ХХ и началото на ХХI в. между класика и джаз“ от д-р Гергана Костадинова е Институтът за изследване на изкуствата към БАН, научен редактор е доц. д-р Стефка Венкова, редактор – Александър Георгиев, художник на корицата – Нели Костурска, предпечат – Бойка Пучинкова. С историческия разказ и анализите тя е в помощ на професионалисти и любители. „За музикантите би било интересно да видят тази информация, събрана на едно място. Опитала съм се много синтезирано да представя различни творци с техни произведения, има интервюта с някои от творците. За любителите ще е интересно да видят картина на случилото се в България през последните 100 години.“ – казва д-р Гергана Костадинова.
В своето изследване тя ни отвежда до джаза в съвременната му форма – не само жанр, а платформа за срещи, за диалог, обмен на идеи и нови открития, за очертаване на нови посоки в изкуството и на нови перспективи в общественото развитие. Книгата ще бъде представена на две събития при свободен вход. Премиерата е на 9 ноември от 19:30 ч. в Singles с концерт, в който авторката ще бъде на пианото, а на сцената с нея ще са Даниеле Феббо – контрабас, Емил Тасев – барабани, и Александър Михайлов – кавал. На 14 ноември от 19 ч. в НМУ „Любомир Пипков“ авторката ще изнесе лекция за явленията и събитията в българската музика от ХХ и XXI в. и за взаимодействието между класика и джаз.
