Turn to Love e вторият албум в дискографията на Димитър Карамфилов след Ecology и е изцяло с негови оригинални пиеси. Той е записан с Антони Дончев – пиано, и Васил Вутев – ударни. Димитър Карамфилов разказва в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ…
Елегантни истории за любовта, разказани в новия албум на Димитър Карамфилов Turn to Love
Когато ни затвориха за първи път през пролетта на 2020 г., не можех да повярвам, че се стига до тук, а всъщност изобщо не съм бил наясно – две години по-късно все още има последствия от кризата. Мислех, че тя ще отмине за седмица – две. Карантината я приех като момент, в който ще си остана вкъщи и ще трябва по някакъв начин да си изкарвам приятно. Разсвирвах се на контрабаса, което е част от ежедневието ми, от поддържането на формата. Тъй като имах доста свободно време, започнах да сядам на пианото. Не съм развит пианист, но още в Музикалното училище имах класове по облигатно пиано. В дългогодишната си практика с джаз музика и хармония композирам на пиано. Свирейки за удоволствие, започнах да нахвърлям скици за пиеси. Първа от този цикъл се появи Turn to Love. Бе на третия – четвъртия ден от оставането вкъщи. Времето бе слънчево, гледах през прозореца и ме осени чувството, че слънцето грее за всички, времето е хубаво, каквото и да е то, че вкъщи съм си с любимия човек, благодарен, че сред близките ти няма болни. С тази нагласа в следващите дни продължих да композирам музика. И в рамките на месец – месец и нещо написах тези мелодии.
Първата е Undiscovered Oasis. Мелодията се доближава до звука на ECM като отношение към мелодия, хармония, пулсация. А оазисът от заглавието е мястото, което знаеш, че съществува и е съвършено, но никой не го е открил. В преносен смисъл това е местенцето в нас самите, в което можем да открием спокойствието и красотата. Самата музика е пътешествие, мечтание. Записах албума с Антони Дончев и Васил Вутев, на които съм безкрайно благодарен, че дадоха от своята музика, за да се случи моята. Триото е с уникален звук и пулсация и с разпознаваем от публиката тембър. Музицирането му ще ти даде за какво да се хванеш, ако слушаш с удоволствие джаз трио. В тази пиеса има разкошни сола на Антони, а невероятно подкрепящият Васко Вутев пулсира по начина, по който съм си представял да се случи тази пиеса. А аз имам соло.
Вече бях нахвърлял идеите за музиката, когато се появи сесията на „Музикаутор“ за създаването на музика. Това стана повод и ми даде възможност да запиша този цикъл от пиеси. Антони ми бе казал, че много би искал да свири в мой албум. Трябваше ми барабанист. Тъй като свиря в няколко триа, търсех нещо съвсем различно и се сетих за Васко Вутев. Тази музика е джазова, но ми се искаше – и самата концепция на звученето го изискваше – да има по-отчетлив поп, фънк бийт. Самите мелодии предполагаха да е разпиляно и джазово, така че търсех нещо да ги събере в малко по-грууви звук. Васил Вутев бе идеалният барабанист за това, което си представях. Свързах се и с двамата и ги попитах дали желаят да участват. Те с голям ентусиазъм и вълнение приеха и прегърнаха моята идея.
Втората пиеса е озаглавена Fragrance. Уханието от заглавието е приятният мирис на парфюм, ароматът, който ти носи спомен или ти дава усещане за характер. Когато човек си подбира парфюмите, той търси нещо определено в тях. В музиката също го има термина „миризма“. Моят музикален съветник и учител в много отношения, моя голяма подкрепа – Шибил Бенев, също обича да използва „миризма“ за определение в изкуството. Хармоничната прогресия пое от пиесата на Джо Хендерсън Black Narcissus. Леко я видоизмених, тръгна моята мелодия. Затова пиесата „мирише“ малко на една друга, но е с изцяло оригинална мелодия. Васко Вутев прави много хубава интродукция, аз имам соло и Антони прави невероятно соло. Получи се хубава джаз композиция.
Композирането за мен винаги е било удоволствие, винаги е било свърано с разтоварване и с развлечение. Досега не ми се е налагало да работя и да композирам по поръчка. Писането на музика винаги е ставало доста спонтанно и по настроение – имал съм порива и емоционалния момент, който съм искал да претворя в музика. Композирам основно на пиано. Обичам хармоничното развитие в музиката, освен мелодичната линия. Освен това съм не просто увлечен от джаза, а съм явно вманиачен в този жанр. Обичам джаз композициите, имам много любими пиеси, явно натам се развивам. Обичам много фолклор. Под патриотичност разбирам да цениш точно тази страна на наследството ни. Така че балканската музика и българския фолклор ги има в музиката ми. В джаз трио, особено с такива развити музиканти, каквито са Антони и Васил, реално аранжиментът се случва от тримата. Това е „композиране по зададения материал“. Много обичам импровизацията. Още от Музикалното училище обичах повече да си импровизирам, отколкото да изсвиря написаното.
Secrets („Потайности“) е баладична композиция, с много интересна, красива мелодия, която циклично се завърта. Настроението, което съм искал да предам, е на нощен град с неговите по-тъмни улички. На едно място виждаш двойка влюбени, на друго – бездомници или злоупотребили с някои неща през нощта хора.
Ecology (2018 г.) е дебютният албум като лидер на басиста Димитър Карамфилов
След Ecology не просто много се запалих, а получих това голямо увличане към издаването на музика. Казах си, че от тук нататък едно от нещата, наравно с другите най-важни, е да продуцирам и да издавам оригинална музика. Много ми се услади! Опитът от първия албум естествено доста помогна. Много стъпки вече бяха изминати. Но времето от записването до издаването не се съкрати – то си е нужно, за да стане продукцията, както трябва. В студиото бяхме три дни. През първия се подготвяхме – да си наместим музиката, да усетим звука в студиото, а през другите два записвахме. От първия до втория албум изминах път, междувременно продуцирах и песента „Юли“ на Марина Господинова с невероятен аранжимент на Живко Петров, на която Васил Къркеланов засне много висококачествено видео. Благодарение на DJ Dimo издадохме много хубави ремикси на песента „Без“ на Марина. Започвам да експериментирам и чакам следващите предизвикателства.
Дойде време за „112“. Това е типична бибоп джаз пиеса. Самата й форма е леко променена. Стандартните джаз пиеси, върху които музикантите обичат да импровизират, са симетрични – 4 по 8 такта. В тази има два добавени такта, които я правят по-джазова. Тя е близка до звученето от 60-те и 70-те години. На листа с музиката бях написал „темпо 112“. Впоследствие го качихме доста и стана бибоп пиеса, но „112“ ми хареса като заглавие. Това е и телефонът за спешни случаи в Европа. В сегашната ситуация с линейките и сирените, които чуваш в града, не можеш да останеш безразличен. Връзката на пиесата с любовта е, че много обичам джемсешъните и бибопа. С голямо удоволствие я записахме. В нея всички имаме сола. С Васко Вутев разменяме по 4 такта. Получи се хубава музика, с хубаво настроение.
Рекламната кампания с Ecology я направих, защото осъзнах, че за да достигне изкуството ти до повече хора, трябва да им го покажеш. Сега, със социалните медии, имаме шанса да стигнем до целия свят. За първия албум кампанията бе спонтанна и забавна, всеки бе увлечен и ентусиазиран. Сега идеята бе на Марина: „Свириш с толкова много колеги, които са ти и приятели. Нека някой да ти запише селфи със заглавието на албума. То ще се случи по естествен начин.“ Така и стана – „Обърни се към любовта“.
Flower Girl е много нежна пиеса, свързана е с нашия фолклор, който е модернизиран. Корените са от „Брала мома ружа цвете“, а в моята импровизация има щрихи от „Джелем, джелем“. Исках пиесата да звучи с това настроение. Като я завърших, я посветих на Марина, тъй като е точно с това настроение – приятно, романтично, леко носталгично, с емоцията, която ти носи приятният спомен. И тя се получи много хубаво. Ето, в такива моменти Васко е безценен барабанист. Той подхожда много артистично към всяка пиеса. Пиесите в албума стилово са в една посока, но всяка има свое лице. Обединяващото звено е пулсацията.
Промоцията на албума Turn to Love ще се състои на 23 ноември от 21 ч. в „София лайв клуб“. Надявам се да бъде много хубаво. Не мога да знам дали ще е пълно, но няма да е празно, ако дойдат хората, които искат да са част от този мой празник. Чувствам премиерата като рожден ден, на който каниш хората, за да съпреживеят нещо много приятно и важно за теб. Сигурен съм, ще е много емоционално. Аз ще съм много развълнуван, свиренето ще е много хубаво. С тези двама приятели–музиканти най-хубаво е, когато свирим заедно. А ние ще се съберем точно по този повод – да изсвирим музиката от албума и, естествено, да се видим. Ще има и дискове.
Wind in the Reeds („Вятърът в тръстиките“). Пиесата е с неравноделна фраза от народната песен „Кавал свири“. От цялата красива композиция съм използвал два такта. Слушал съм я в изпълнение на „Мистерията на българските гласове“, където е раздвижена, голяма композиция. Тръстиките символизират кавал – този наш духов инструмент, който ни поставя на картата на света от големи музиканти като Тедосоий Спасов, Недялко Недялков и много други. Неговият тембър е едно от изключителните неща за България. Изсвирвам мелодията с баса и от там нататък започва импровизационно приключение с по-модерно джаз отношение върху неравноделни ритми. От малкото расте към голямото и накрая свършва бурно и, надявам се, бравурно.
С Иво Христов от „Кукер мюзик“ работим много добре още от първия ми албум. Като говоря за хора, на които можеш напълно да се довериш и си спокоен в техни ръце, той е такъв. Казваш му какво си представяш и той го прави по начина, по който си си го представял, и дори те изненадва още по-приятно. След последния мастър си отдъхваш, казваш си, че ето – това ще тече по говорителите на хората. Следват дизайнът на обложката, на плакатите, визиите – тези неща продължават. Фотографията на корицата е на много талантливата млада фотографка Диляна Флорентин, на която много благодаря, че пое ангажимента да ми направи фотосесия. В книжката има още две нейни фотографии. Тя направи много хубав дизайн на албума. Винаги разчитам на подкрепата на хората, в случая – и на институциите като „Музикаутор“ и Национален фонд „Култура“. Те допринесоха много – не само за мен, но и за други музиканти. Благодарен съм на близките ми – споменах Шибил, естествено Хилда Казасян, Живко Петров, всички хора около мен – Марина, Христо Йоцов, Стоян Янкулов. Всички те слушаха и много лично приемаха въпроса, помагаха с мнението си и с препоръките си. Това е много важен и ценен момент. На корицата пише Димитър Карамфилов, но след като теглиш чертата, започва дълга поредица от имена. Вие, от Джаз ФМ, медията, която много подкрепя и помага. Това е списък, който ще прочета в „София лайв клуб“ и със сигурност няма да е пълен.
Captured by the Subconscious („В плен на подсъзнанието“) е сънувана музика. Тази мелодия е и народна, и звучи малко все едно на война се отива. Съмнявах се дали изобщо да я извадя в студиото. Бях я нахвърлял на един лист и нямах голям план за нея. Изсвирих на Марина мелодията на контрабас и тя каза: „Много е интересно, трябва да го направите.“ „Не съм сигурен. Добре, ще го разпиша и ще пробваме.“ – реших аз. И то е само една мелодия, няма хармония, истинска импровизация. Занесох пиесата, Антони я прочете, Васко я чу и записът стана от раз, дори не сме репетирали. Тази пиеса не я бях занесъл в деня за подготовката, тъй като не мислех, че има място в албума. Стори ми се много авангардно да има мелодия и след това да импровизираме свободно. Но на Антони това му е една от слабостите и един от специалитетите – да свири свободно, красиво и вдъхновяващо. Случи се на тейк. Правим ли запис? Правим. Запис!
Turn to Love е първата пиеса, която написах, и е последната в албума. Призивът е да се обърнем към всичките безкрайни измерения на любовта. Тогава можем да си спестим много от негативите на живота, дори не ми се иска да ги споменавам – омраза, завист... Те са много. А като кажеш „любов“, тя означава много повече от всичко това. В каквато и кризисна ситация да си поставен, шансът да се измъкнеш от нея е единствено в това – да погледнеш към хубавото, към красивото и позитивното. Когато се появи тази песен, тя ме успокои с чувството, че каквото и да се случва, всичко ще отмине, важното е да запазим себе си, духа си, хубавата комуникация с близките. Не на страха – това е Turn to Love. Прииска ми се да затворя албума с послание. Накрая на пиесата започва цикъл като в госпел. Антони импровизира, а като „Алелуя!“ звучи изпетият от Марина текст: „Започва всичко хубаво, повярваш ли във любовта.“ Той само се долавя, но според мен има своето въздействие, дори така, без човек да разбере. Но накрая свършва с думите: „във любовта“.
Разказа на Димитър Карамфилов можете да чуете в плейъра под основната снимка.
Пиесите от Turn to Love слушаме в компанията на автора в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ на 17 ноември от 19 ч. и на 20 ноември от 14 ч.
