Димитър Карамфилов разказва за Ecology („Екология“) – своя дебютен албум като лидер, и слушаме пиесите в неговата компания в предаването „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ. В албума Димитър Карамфилов свири на контрабас, Арнау Гарофе – на саксофон, Михаил Йосифов – на тромпет и флюгелхорн, Александър Логозаров – на китара, Христо Йоцов – на ударни. Албумът е с участието още на Марина Господинова – вокал, Владимир Кърпаров – саксофон, Константин Костов – пиано, Васко Иванов – Dexter – саунд дизайн, Александър Андонов – DJ Vagabond – скреч, Янтра Миланова и Линда Барбара Карл Вацулка – глас. Концертната премиера бе на 16 ноември 2018 г. в клуб „Студио 5“, с което музикантът отпразнува и рождения си ден.
Димитър Карамфилов за дебютния си албум Ecology: „Просто сега започвам!“
.jpg)
Здравейте, аз съм Димитър Карамфилов и ще ви разкажа за дебютния си албум „Екология“. Реших се да го запиша в началото на 2017 г. Вече имах готова музика. За да го осъществя, трябваше да избера с кои хора ще го запиша и в кое студио ще се случи това. До тогава нямах никакъв опит като бендлидер. Записвал съм някои от тези пиеси преди може би 10 години в БНР за техен фонд, но като авторски проект, продуциран от мен, нямах такъв опит. Преживяването бе изпълнено с вълнения и радости, почти нямаше премеждия.
За записа първо коментирах с Христо Йоцов, който е мой музикален ментор и голям приятел, човек с много опит – музикален, в студио, като композитор. Той доста добре ме напътстваше. Поканих го да свири, тъй като е великолепен джаз барабанист. Поканих и Арнау Гарофе Фарас, който малко преди това бе дошъл в България. Запознахме се на джемсешън, посвирихме и видях в него много хубав стил, усетих, че ще пасне идеално на тази музика. Имаме близки характери, сходен темперамент. Много приятелски се разбрахме. Тогава още не знаеше много добре български, докато сега го говори почти перфектно. Но нямахме езикова бариера. Също така поканих Михаил Йосифов, който свири тромпети. С него ни свързва много дълго приятелство, което е и музикално. Той бе идеалният избор за тромпетист.
Исках формацията да е джаз квинтет. По време на реализирането на проекта той се разшири, стана малко по-амбициозен. С Александър Логозаров се знаем много отдавна, от майсторски класове на Милчо Левиев. След това той замина за Холандия, там също се засичахме. Свирих в общо турне с него и с наш приятел, барабанист, Стефчо Горанов, който също вече си е тук, в България. Бях сигурен, че за хармоничен инструмент ще поканя точно Сашко Логозаров, защото просто ми се стори идеалният вариант за тази музика – авторска, леко по-съвременна, но и обърната към традициите на джаза.
Съвсем спонтанно се случи да поканя Константин Костов, който свири пиано в албума. С него също се познаваме от много години – още от началото на следването ми в Консерваторията. Започнахме да свирим заедно и бях много впечатлен и вдъхновен от неговия подход и свиренето му. Брилянтен музикант, много задълбочен и също така много близък мой приятел. И извън свиренето можем също много добре да си прекарваме заедно. И точно в едно такова прекарване заедно в Созопол – свирихме в клуб „Мишел“ – усетих, че той ще е талисманът на целия проект.
В течение на работата по албума реших, че трябва да запиша една вокална пиеса с певицата Марина Господинова, с която сме работили доста време. В началото взаимоотношенията ни бяха изцяло професионални, но в един момент се развиха към много близко партньорство. В момента живеем заедно и тя е най-близкият човек до мен. Парчето, което записахме с нея, се случи много спонтанно. Исках да аранжирам народна песен за албума. Точно в Созопол, когато свирихме в „Мишел“ с Константин Костов и Невян Ленков, извадих този лек аранжимент на народна песен и я помолих да я изпее. Тя го направи, стана много спонтанно, включи се и един кавалджия, а същия ден там бе и Владко Кърпаров. И на един съвсем спонтанен сешън тази песен реално се случи. Бях сигурен, че ще попадне в албума. Владко Кърпаров за моя радост бе на сешъна и това диретно го включи в албума, той нямаше как да откаже да запише.
На две от пиесите – в началото и в края, използвах саунд дизайн. Направи го моят приятел Васко Иванов – Dexter. Той е музикален продуцент на по-комерсиални стилове – хип-хоп и поп музика, но също така озвучава филми и видео игри. Много е подготвен с всякакви семпли на звуци и винаги има хубави идеи. Александър Андонов – DJ Vagabond, брат на Деси Андонова, го включих в заглавната пиеса. Той е много готин музикант – барабанист, също така се занимава с диджейство – пуска музика, продуцира и прави скречове. Той направи скречовете за „Екология“.
Записа ни моят добър приятел, който сега също ме записва за новия ми албум – Георги Гогов, в студиото на Христо Йоцов „Студио 88“. То е в мазето под неговия дом – култово място за репетиции, толкова много джаз продукция е излязла от там. Реално студиото „Акустична версия“ се премести в неговото мазе. Много е уютно, много хубави спомени имаме от там. Изкарахме си чудесно. Супер! Много съм щастлив.
.jpg)
Първата пиеса в албума се нарича Way In. Тя реално е интродукция към целия албум, който е с концепцията за пътешествие. В пиесата има много градска атмосфера. Ползвахме също саунд дизайн със звуци от природата и от заобикалящата ни среда. Това е препратка към пиеси на музиканти като Дизи Гилеспи и Чарли Паркър, които започват с подобен тип интродукция, но е в доста по-нетрадиционен размер на джаза, малко по-неравноделен. Пиесата не звучи неравноделно в балканския смисъл на думата, но е със сложен размер. Тя е по-скоро импровизирано въвеждане в албума от градската среда. Има определен ритмичен риф, който се върти като лууп и върху него музикантите импровизират. Завършва с фейд аут и звука на градската среда. Ще чуете сирени на полицейски или медицински коли, движение и шум от града.
Веднага започва следващата пиеса, която се нарича Parmak Bey. Свирехме я с Пармака приживе, когато свирихме активно заедно. Той имаше големия талант от леките неща като мелодия – малка, кратка форма – да създава грандиозна музикална история. Тази пиеса е точно такава – лека мелодия, много игрива и забавна, която предразполага към красива импровизация, много джазова, с типичния мейнстрийм саунд, усещане, суинг, бърз уокинг бас. С тази пиеса исках да почета нашия прител музикант, който си отиде много изненадващо.
Стана… Надявам се… Аз за себе си съм сигурен, че се получи много хубаво. В нея Константин направи много хубаво пиано соло. Всеки път, когато го чуя, си представям как Пармака би го изсвирил и мисля, че на него със сигурност би му харесало това, което напрахме с пиесата. Parmak Bey – много емоционално за мен и важно парче в албума.
Самата пиеса завършва с хип-хоп бийт и въвежда в заглавната „Екология“. Тя е фънки, хип-хоп пиеса, пак в стила на предишната, с много лека ритмична мелодия, която отваря вратите на спонтанна импровизация. Всеки от солистите започва солото си върху бийт барабани и в един момент се отприщва към по-джазов суинг момент. Александър Андонов – DJ Vagabond, прави скречове, защото исках да е по-модерно, да се усещат градският момент, нашата епоха. Върху соло бас заедно с барабаните казвам един много кратък текст. Не знам колко е съдържателен, но исках и него да поставя в албума. Той е в хип-хоп посока. Пиесата е лека, приятна към комерсиална, но през моята призма на комерсиалност.
Реално това е една от старите ми пиеси. Композирах я още в началото на следването си в Консерваторията. Хрумна ми много спонтанно през една пролет. Докато се разхождах, се усещаше как природата започва пак да се събужда. Тогава в Консерваторията активно свирехме джаз стандарти от Чарли Паркър, Дизи Гилеспи. Много от тях бяха озаглавени с една дума – Anthropolgy, Ornithology на Чарли Паркър. Това заглавие ми се стори много подходящо и за момента, в който се роди музиката, и за момента, в който бях тогава. Много се вълнувах и се вдъхновявах от това да свирим джаз стандарти и да импровизираме върху тях. И си мислех, че точно така ще стане. Аранжиментът доста се разви и поусложни. Но смятах, че ще се изсвири мелодията и след това ще импровизираме. Така се роди заглавието.
Що се отнася до албума като цяло, концепцията за ред на пиесите, за заглавие дойде малко по-късно. Имах записана цялата музика. Когато подредих пиесите, усетих, че особено в големия град, в София като такъв, и тогава, както и сега, а и години преди това, винаги е стоял този наболял въпрос за градската среда, която непрекъснато замърсяваме. И не само градската среда. Сложих това заглавие и от него подредих албума. Така излязох с позиция за това как усещам нещата около нас с надежда, че трябва да се променят към по-добро. С това заглавие се роди цялата концепция. Когато го поставих, започнах наистина да осмислям, да осъзнавам и с желание да подсказвам, че тези неща са важни и трябва да ги мислим и да работим в посока да ни е по-хубаво, по-чисто.
С „Екология“ приключваме този градски момент и отиваме към пиесата When Someone Goes Somewhere. С нея излизаш от града. Когато пътувам с автомобил и си пусна албума, като стигна до тази пиеса, вече съм наистина извън София. Можеш да се огледаш, да се отпуснеш, да се наслаждаваш на пътешествието и да наблюдаваш природата. Тя е бавна, протяжна балада, мелодията в която Мишо Йосифов изсвири на тромпет със сурдинка.
When Someone Goes Somewhere е спокойна и лежерна пиеса, последвана от There, Wherever It May Be, което на български е „Където и да е това там“. Тук искам да си спомним за нашия колега и приятел музикант Велислав Стоянов – Багера, който ни напусна. Неговата липса никога няма да изчезне. Той бе фантастичен човек, голям приятел мой и на всички близки джазови музиканти. Бе дошъл в София и ни слуша в тогавашната „Чайна“ в квартет с Арнау, Христо и Сашко Логозаров. Концертът много му бе харесал, а за тази пиеса специално ми каза, че му е любима. Споделих, че искам да дам на пиесите заглавия на английски език. И той го преведе така. Впоследствие, когато Златна Костова преведе целия албум, го преведе точно както той ми го бе казал.
В самата пиеса има модерно джазово усещане, съвременни тенденции от Ню Йорк, но пък след предишната е доста пространствена и по някакъв начин в хармония с природата.
Багера бе толкова жизнен, весел и готин човек! Сега във Варна се видях със сина му Аспарух. Той ми каза: „Знам, че баща ми не иска да тъгуваме за него.“ Той бе такъв човек, че просто по-добре да отпразнуваме нещо, отколкото да влизаме в тежки емоции. Багерче, обичаме те!
„Адреналин по неизвестното“ (Adrenaline from the Unknown) е също от периода, когато композирах „Екология“ и е стара пиеса. След това се появи на бял свят в един от албумите на Мирослав Иванов, който специално ме помоли да я запише. Тогава свирехме в квартет с Милен Кукошаров и Митко Семов. Когато дойде време да си правя албума, реших, че и тя трябва да влезе, защото е жива, енергична, има препратки към рок музиката.
Интересното е, че заглавието даде Христо Йоцов. Бях извадил пиесата на един от редовните джемсешъни, които станаха практика години наред. Когато бях в Консерваторията, Христо точно ги бе започнал – година – две преди мен. И сега там те са едни от най-посещаваните джазови събития от студенти и не само. Дадох му един лист с мелодията и хармонията, той го погледна, седна на пианото и удари акордите точно по начина, по който съм искал да звучат. Каза: „А, ето, това е много хубаво парче. Тук има адреналин към нещо неизвестно!“ В пиесата има много хубави сола на Константин, на Сашко Логозаров.
Следва The Oak Tree in the Garden – „Дъбът в градината“. Тя е една от най-старите пиеси. Аз съм от поколението, при което приключваше казармата, но бях една година войник. Когато имахме лично време или нямахме занятия, четях книга с хайку. От там измислих заглавието. Имаше много такива – примерно, „Да продължиш от върха нагоре.“ – сентенция, която да те въведе някъде. Композирах пиесата по време на отпуск. Седях на пианото и тя се роди като интересна балада – инвенция. Заглавието бе под влияние на тези хайку стихове. Японците имат икебана – да култивираш природа. Дъб е дърво, което се използва за дървесина, няма плодове, които се ядат, не е като бадем или орех. За да го поставиш в градина и то да порасне, му трябва много време. Това означава, че поколения наред се е налагало да се грижат за него. Това пак е препратка към екологията. Планетата е в ръцете ни, тя не е просто природата, която е дива и трябва да се пребориш с нея. Откакто човек е съзнателно същество, трябва да се грижи. За да се погрижиш, означава да придобиеш съзнанието и да имаш вниманието, усещането за това. Тази пиеса звучи безбрежно. Точно дъб в градина, отглеждан с желание, с внимание, с любов.
Bathe Me in Your Dew – „Росни ми, росни, Росице“. Това е тази родопска народна песен, на която направихме много лек аранжимент. Не звучи много продуцирано, а доста спонтанно и приятно, все едно всички свирим заедно. Но първо записахме барабани, бас, китара и пиано. Изпратих записа на Владко Кърпаров в Берлин и той записа соло саксофон. Последна Марина записа песента. Хубава народна песен, в която чистотата на фолклора е препратка към природата, към корените. Една от любимите ми пиеси.
Produced Nature (NaZarezan) също композирах в интересен момент в началото на следването. Тя бе замислено като народна музика. По това време за първи път Христо Йоцов и Хилда Казасян ме бяха поканили да свиря с тях. Започнахме, направихме програма. 14 февруари в селото на баща ми, което е в ивайловградско, е голям празник. Там празнуват Трифон Зарезан. Бяхме се организирали да отидем семейно, да почетем празника, да се видим, да се забавляваме. И Христо ми се обади и ми каза, че на 14 февруари имаме участие с Хилда, да си запиша датата. Аз, естествено, както всички музиканти – записваш си датата, отпадат ти другите ангажименти. Пренебрегнах семейния план. И примерно един ден преди участието ми казаха, че то отпада. Семейството ми бе тръгнало, а аз останах сам вкъщи. И лека-полека седнах на пианцето и тази мелодия се роди като хоро, което звучи в края на този запис с ефект като от радиоточка.
Спомням си навремето, докато баба ми и дядо ми бяха живи в Хухла, от радиоточката се чуваше народна музика. Тази мелодия накрая е „На Зарезан“, а Produced Nature е преди това – неравноделен модерен бийт, върху който записахме философска поезия, специално написана от мен за албума. В началото я записах само аз с моя глас, но не беше това, което търсех. Искаше ми се да остане, но трябваше нещо да се промени. Ако я кажеше цялата дете, щеше повече да й се обърне внимание и да е по-въздействащо. Дъщеричката на Деси Андонова – Янтра, записа текста. Реших, че ще използвам нейната строфа, но исках следващата да бъде записана от жена. Затова поканих Линда Барбара Карл Вацулка. Като чуете, надявам се ефектът да е… Ефектът е този, който съм искал аз, надявам се на вас да ви допадне и да се вслушате в това, за което се говори. Като гледам нещата, все още е много актуално. Става въпрос за човека и природата. Тази пиеса е синтез на концепцията на албума.
Изгубени растат мечтите, между стени от бетон и сенки от прах, а на лабиринта все по разпростиращ се, не му се вижда края.
Глъч от все по-безсилни гласове и все по-увяхващи цветове в калта.
Не ги докосва слънцето, предметите, все по-големи и значими, за незачитащите нищо друго генерации, но искащи да имат все повече и повече, и повече...
Какво ли следва?!...
Кой ли знае?!...
Потънала е планината, пресъхнала е реката, изяден е хълмът, препълнена с боклук е долината, асфалтирана е гората, върху която гният прегазени животни.
Било ли е друго?!
Ще бъде ли друго?!
Дърветата, гората, дивите животни – на тях се възхищавам, но от безопасно разстояние, заровен в измамното усещане за сигурност, там в кутийката...
Килийката в кошера, която обитавам, е уютна и комфортна, докато кожата на нашата планета не се раздвижи под краката ни, както кожата на коня се разтриса, за да пропъди насекомите, накацващи го в зноя.
Реката е красива, но вече чиста е единствено при извора, а понякога дори и там не е. Влива се в морето, сякаш с облекчение и страст да потъне в него до самото му дъно, търсеща покой от непрекъснато обезпокояващите я уж разумни твари. Натоварени от толкова информация, колкото плещите им не ще понесат.
Мислите, фантазиите, бляновете водят към природата ...
Човешката природа… произвежда човешката природа... Произвежда човешката природа.... Произвежда природа… Произвежда природата... Произвежда природата....... Природата........... Природата...
Следва A Golden Coin on the Bottom of the Ocean – „Златна монета на дъното на океана“. Тази пиеса я записахме именно в квартет с Христо Йоцов, Александър Логозаров и Арнау Гарофе Фарас. Тя е абстрактна. Както сме били сред природата, сред дървета и зеленина, отиваме насред океана – за мен винаги много мистично и интересно място. Като дете много се вълнувах от филмите с подводни кадри на риби, коралови рифове, китове. Морската шир винаги много ме е впечатлявала. Тази пиеса е пътуване към дъното на океана. Представях си как от някакъв стар испански галеон някой от моряците след добра плячка хваща една монета и я хвърля за късмет в океана. Пиесата е пътуването на самата монета до дъното. Всичките пиеси в албума са ми любими, но тази е една от най-интересните за мен. Винаги я слушам с удоволствие и всеки път намирам нещо ново и интересно. А не е много конвенционална, не е музика, която можеш често да чуеш. Малко е в друга стилистика.
Дойде ред на последната пиеса – Way Out. Това е аутрото на албума, вече се връщаме към града. Самият запис бе спонтанна импровизация – много грууви, фънки. Парчето е повлияно от „Екология“, но е в друг бийт. Намигнах на саунд инженера Георги Гогов да пусне запис. Получи се спонтанна импровизация, фънки, много жизнерадостна и приятна. В заглавието на пиесата в скоби пише Ecology Jam. Тук също се появява Васко Иванов – Dexter със саунд дизайн. Влизаме обратно в града, всичко затихва…
И след като пиесата свърши, когато съм в колата, започва пак първата пиеса и съвсем спокойно се завърта цикълът.
Това са пиесите, преживяванията, спомените около създаването на „Екология“… Имаше много хубави емоции по време на записите и на концертите. Промотирахме албума на 16 ноември 2018 г. в „Студио 5“ с цялата група. Мои близки, семейството, феновете също бяха там. Едвам се събрахме, но се събрахме. От тогава много хора притежават този албум с подпис. От тиража останаха доста малко бройки, което ме радва. Изобщо нямах план да продавам всичко. Целият проект бе с идеята албумът да се случи. Но се оказа, че нашият продукт си има потребителите като всеки продукт на пазара. Просто трябва да го направиш, да го издадеш, да го опечеш с любов.
Предаването „За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
Албумът е в „Дюкян Меломан“, Amazon, YouTube, Spotify, Apple Music, iTunes.
