Поезия в музика е албумът „Ето ме“ на Ралица Ковачева-Бежан, излязъл през ноември 2022 г. Това е и неговото работно заглавие, тъй като съдържа песни по текстове на комплексни творци, занимаващи се с поезия, театър, журналистика, на които тя се възхищава: Даниела Викторова, Албена Ставрева, Снежанка Любенова, Валентина Радинска, Ева Данаилова, Андрей Филипов. Ралица Ковачева-Бежан пише текста на „Слънчев ден“, самата тя творец с много таланти – певица, актриса и преподавател. Музикалните си идеи тя развива основно с пианиста Калин Жечев с приноса на акордеониста Ивелин Иванов, на госта китарист Алекс Нушев, който записва албума и прави постпродукцията с Константин Асенов, смесва го и го мастерира. В състава са още Димитър Сираков – бас китара и Стоил Иванов – Стю – барабани. Друг гост като китарист и беквокалист е Росен Пенчев.
Албумът „Ето ме“ на Ралица Ковачева-Бежан е автопортрет на вслушан в себе си човек - Jazz FM
Преди няколко години имах огромната чест да ми бъде присъдена наградата „Любимец 13 – Другото лице на актьора“ на името на големия наш актьор Апостол Карамитев. Тя е учредена от Хасковския театър и с нея се отличават артисти и актьори, които успешно се изявяват не само на театралната сцена. Наградена бе и актрисата от Варненския театър Даниела Викторова, с която си обещахме да направим нещо заедно. Това бе първият импулс. След няколко дни във Враца чух уличен акордеонист да свири много позната мелодия. Звъннах на акордеониста Ивелин Иванов, с когото работя, и той ми каза, че това е „Под небето на Париж“. Аз има отношение към акордеона и звученето му, защото татко бе изключителен акордеонист. Така се зароди първата песен с идеята в нея да има цитат от този шлагер на Ив Монтан. Даниела ми изпрати стихотворение от седем строфи. Заедно взехме есенцията от него и го претворихме в текста на „Парижкото метро“ – много красива история на неосъществена любов, в същото време с много усмивка към нея.
Текста на припева на френски език е написан от Ева Данаилова.
Защо избра Калин Жечев?
Не го избрах аз, избра си ни, както се казва, животът. Той е с мен от 2003 г. и ми помага да ставам по-добър професионалист в музикално отношение. Свързва ни изключително сърдечно приятелство, възхищавам му се в много отношения. Бе логично да работим заедно, защото се разбираме.
Какво обединява текстовете?
Реших да направя цял албум, мотивирана от спечелването на конкурс на „Музикаутор“. При избора на текстовете се водех от усещането си те да са на авторите, които най-добре познавам и с които имам лична история. Бе важно да свържа в песента не само текста, но и образа на твореца, както го познавам.
„Ти“ е по стихове от две поеми на Снежанка Любенова. Това е най-женската песен в албума. Когато една жена бъде погледната с обичащи очи, тя наистина се разхубавява, получава тази виталност, която е необходима, за да може нейният поглед да излъчва радост и любов.
През 2023 г. Ралица Ковачева-Бежан празнува 25 години на сцената, но музиката е част от живота ѝ от самото му начало. От малка тя е на пианото, пеят на два гласа с баща си – музиканта, директор на Бюро „Естрада“ и организатор на музикални събития Георги Ковачев. През 2015 г. тя му посвети концертната програма „Незабравимите“ и в интервю по Jazz FM тогава каза: „Вкъщи атмосферата беше прекрасна. Аз съм израснала с хумористичните песни на Милка Янакиева, с гостуванията на Людмил Георгиев. Той оказа много сериозна роля за отношението ми към музиката. В сърцето си от него... Имам добрина.“
И ако баща ѝ мечтае тя да стане оперна певица или концертираща пианистка, Ралица Ковачева-Бежан избира актьорското поприще, приета и в Музикалната академия, и в НАТФИЗ, където се записва и учи в класа на проф. Крикор Азарян, доц. Тодор Колев и Николай Поляков. Затова и песните ѝ са като спектакли. „Както един артист се обръща към история, към монолог, към роля, всяка една песен, която създавам, е свързана с разказването на една история, и то по възможно най-подходящия начин. Всяка има различна атмосфера, история, послание, вибрация. Музиката е царят на емоцията, тя ни докосва веднага. Амалгамата на разказаната история чрез Царя на емоцията за мен е великото нещо.“ – сподели Ралица Ковачева-Бежан през април 2023 г. в навечерието на концерта за своя рожден ден и за отбелязване на 25 години творческа дейност.
„Ела тогава“ – тази красива песен е пак по текст на Даниела Викторова. Изпратих й готовата музикална тема и я помолих да включи любима фраза от нейно стихотворение: „Когато съм дете, макар жена, / когато плача на испанско кино.“ В рамките на денонощие ми изпрати много развълнувана този текст. Сподели, че не е писала поезия от година и половина – две и че моята идея много я вдъхновила. Работата с нея бе изключително удоволствие!
Албума „Ето ме“ Ралица Ковачева-Бежан създава след като дълго се лекува от тежко заболяване. При представянето му през 2022 г. по Jazz FM тя сподели: „Преминах през духовен катарзис. Бе много важно да държа светлата страна, да осъзнавам, че животът продължава, че нещата се случват, каквито трябва да са за наше добро, че всичко, което идва при нас, ни кара да се обърнем към себе си. Не е начинът да се притесняваме за бъдещето и да обвиняваме миналото, а да си даваме сметка, че държим в ръцете си днешния ден и този миг. Много е лесно да се каже, но как да се научим да го правим. понякога има много трудни уроци.“ Любов и благодарност излъчва албумът „Ето ме“ – вгледан в света, проникновен за живота.
„Бавно“ е много емоционална песен за мен. Всички са такива, но връзката ми с Валентина Радинска, съпругата на моя учител по театър Крикор Азарян, не мога да опиша в стандартни думи, защото тя наистина е сякаш част от него. Когато ѝ споделих идеята си, тя ми изпрати всичките си стихосбирки. Песента бе логично прподължение на това, че много ми се иска да се науча наистина да се наслаждавам на мига, да мога да съм бавна в някакъв момент поне за малко в деня, да съзерцавам природата, която много ме зарежда, и да се наслаждавам на момента тук и сега. Звучи много уж познато, уж лесно, но мисля, че ако постигнеш поне кратички минути, в които да досигнеш до това, както италианците го наричат „долче ниенте“ на наслаждаване на живота и неправене на нищо, за мен ще е голяма радост.
Ралица Ковачева-Бежан открива джаза като рок певица в Южна Корея. Идва моментът за традиционния летен джаз концерт в парка. И тогава… „От Сеул дойде диригент, който ме чу и каза, че ще пея скат и че трябва да представя Fly Me to the Moon. С тази песен на сцената в парка аз се влюбих в джаза. И от там тръгнаха нещата…“ – разказа по-рано тя в интервю по Jazz FM. Станал част от нея, джазът я променя. „Преди да навляза по-музикантски в него, той ми даваше повече свобода. Сега, като започнах да пренастройвам мисленето си на сцена не толкова като актриса, а като музикант, ми дава възможност за игра. А и джазът е такава необятна любов и надежда!“
„Първата разходка“ е един много готин рок, който е по текст на Андрей Филипов – приятел, драматург, поет, музикант, голяма душа. Тук съм комбинирала няколко негови кратки стихотворения – хайку до хайку. Гост изпълнител е моят приятел Росен Пенчев, който се изявява в не една сфера на изкуството. Тук той свири на китара.
Албумът „Ето ме“ на Ралица Ковачева-Бежан започва с нейното обръщение към слушателите: „Всеки един от нас има нужда от усмивка, добро отношение и хубава музика. Да празнуваме живота всеки ден!“ И със своите песни формира у нас това отношение към света.
„Слънчев ден“ е най-позитивната песен в албума и изобщо, която съм правила. Тя се появи в момент от живота ми, в който много имах нужда от слънчеви мисли. Голямо преимущество е, че съм актриса, защото можем да работим с техниката отвътре навън и отвън навътре. Позволих си с техниката отвън навътре да се усмихна пред огледалото, да си напиша слънчева фраза и след това тя да се отрази на цялото ми състояние. Нейното създаване бе много весело. Трудно да се пишат важните думи „радост“, „любов“, „щастие“, „слънце“ и да ги комбинираш в нещо, което да не звучи банално, макар че те са с толкова голяма сила – това е интересен парадокс.
Владеенето на певческо и актьорско майсторство обогатява преживяването на Ралица Ковачева-Бежан на сцената, разказа тя в интервю по Jazz FM, представяйки концерта си на 10 април 2023 г. в Sofia Live Club за отпразнуване на своя рожден ден и на 25 години на сцената като актриса и вокалистка: „Много е интересно как през годините с опита си и самочувствието си на професионална актриса, която изисква по различен начин да присъства на сцена, се отвориха сетивата ми за музикалната сцена, за да запазя този малък кръг на внимание и концентрация и в същото време да вляза в контакт с публиката. Ние, актьорите, по-често имаме четвърта стена, докато в музиката тя липсва. Винаги има обмен на енергия с публиката, но тук той е много по-конкретен. Научих, че е много важно да запазя концентрация, която да влезе в разширеното общуване с музикантите и с публиката. Трябва да си много по-отворен, по-рефлективен и в същото време – много центриран.“
Отраснала с музиката, учила актьорско майсторство при проф. Крикор Азарян, доц. Тодор Колев и Николай Поляков, Ралица Ковачева-Бежан е пееща актриса. В албума следва песента „Актьорът“.
За първи път чух този текст, изпълнен от Даниела на церемонията по връчване на наградите „Любимец 13“. Изключително силен! Нейното стихотворение се казва „Търси се небе“. Когато с нея започнахме толкова леко и вдъхновено да работим, обсъдихме, че това стихотворение има нужда от музика. Тя се появи в стила на песните на един от моите преподаватели по театър Тодор Колев. Това бе абсолютно естествено развитие на начина, по който той ни отгледа.
Издадох албума в по-необичаен вид. Исках да акцентирам върху текстовете и затова той прилича на стихосбирка. Взех добро решение! Независимо от съвета на мои приятели да не издавам албум на физически носител, съм много щастлива, че постъпих така. Благодарна съм на моя приятел Алберто Стайков – Фотографа от Макондо, който направи фотосесията, на студио ДАДА и на Ирена, отговорни за дизайна на албума. Щастлива съм, че стана толкова добре. Премиерата му бе на 22 ноември 2022 г. Избрах за това „Нов театър – НДК“, тъй като съм изградила стил на представяне на музика и защото исках да акцентирам върху историите. Те най-добре се разказват в театъра.
Последна в „Ето ме“ е заглавната песен.
Тя е по текст на Албена Ставрева – много добра моя приятелка, изключителна актриса. Тази година направи авторския моноспектакъл „Неведение“, който ви препоръчвам да го гледате. Тя също ми даде много стихотворения. Стиховете в песента са малка част от дълго и интересно стихотворение. С нея се събрахме и заедно преценихме как да наредим частите, от какво да се лишим, върху какво да акцентираме. И се появи песента. Ивелин Иванов също много активно участва като съавтор. Росен Пенчев е отново гост, но тук пее беквокали.
При първото представяне на „Ето ме“ в ефира ни преди концертната премиера с турне в Пловдив, Велико Търново и София през ноември 2022 г., Ралица Ковачева-Бежан сподели: „Тук съм най-много аз, всичко, което е като атмосфера и звучене в него. В последната година се научих малко повече да се вслушвам в себе си, да харесвам себе си и да обичам себе си. Преди това бях твърде самокритична. Но осъзнах, че приемането на недостатъците те движи към по-голямо развитие. Албумът ми позволява да съм по-свободна, да не се съобразявам толкова много с мнението на другите за мен, с моето представяне в обществото, с роли спрямо обществото. Ние сме социални създания, но можем за малко да се замислим от какво имаме нужда ние самите и да знаем кой е нашият път. Да си верен на своя път е работа за цял живот. С „Ето ме“ искам да стъпя по-стабилно на това, което усещам като моя път, да се съсредоточа върху нещата, които искам да правя. Всичко ме зарежда – театърът, преподаването и музиката, но вече си мисля, че бих преосмислила живота си и повече не бих правила копромисите, които съм правила преди време.“
Дебютния албум „Ето ме“ на Ралица Ковачева-Бежан слушаме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 5 април от 19 ч. и на 8 април от 14 ч. До края на предаването в статията ни очаквайте още подробности за албума.
