Албумът „Ето ме“ на Ралица Ковачева-Бежан е автопортрет на вслушан в себе си човек
Снимка: Фотографът от Макондо

Албумът „Ето ме“ на Ралица Ковачева-Бежан е автопортрет на вслушан в себе си човек

Песните в него са с родени от любими стихове музикални идеи на пеещата актриса, развити заедно с Калин Жечев

Поезия в музика е албумът „Ето ме“ на Ралица Ковачева-Бежан. Това е и неговото работно заглавие, тъй като съдържа песни по текстове на поетеси, актриси, журналисти, драматурзи. „Те са комплексни творци, на които много се възхищавам.“ – тези думи на Ралица Ковачева-Бежан, самата тя творец с много таланти – певица, актриса и преподавател, обясняват защо се впуска толкова сърцато в песните, за да ги пресъздаде образно, очарователно и дълбоко трогващо. Всяка песен е спектакъл.

Пламъчето за албума запалва наградата на театъра в Димитровград „Любимец 13 – Другото лице на актьора“, с която Ралица Ковачева-Бежан и Даниела Викторова са отличени през 2017 г. „Казахме си, че ще направим нещо заедно по неин текст и моя музика.“ – научаваме предисторията в интервю с Ралица Ковачева-Бежан. С идеята за албум по нейна музика и стихове на различни творци тя се обръща за финансово подпомагане към „Музикаутор“. Следва положителен отговор. „И започна това приключение! Ако не бе прекрасният музикант и приятел Калин Жечев, то нямаше да се случи. Той много стабилно застана до мен и направи всички аранжименти.“ – благодарна е Ралица Ковачева-Бежан и нейните музикални идеи получават завършен облик.

Двамата оформят композициите, обсъждайки и развивайки темите в избрани от нея стихове от артисти, с които има лични преживявания. Освен Даниела Викторова – актриса и писател поет, това са Валентина Радинска (писател, поет, журналист), съпруга на нейния учител Крикор Азарян, Албена Ставрева (актриса и писател поет), Андрей Филипов (драматург, писател поет), Снежанка Любенова (актриса, поет, журналист), Eва Данаилова (актриса). Самата Ралица Ковачева-Бежан пише текста на „Слънчев ден“. Една мелодия обаче остава без думи. Тя подбира отделни строфи от стихотворения на различни поети, но преценява, че не е добре да ги събере в една песен. За решение се обръща към Даниела Викторова. Изпраща ѝ композицията с предложение върху нея да развият темата за жената, която чака любимия и го вика във всякакви ситуации. „Започнахме трескава творческа работа, изпълнена с възбуда. Дънда един ден ми звънна: „От две години не бях сядала да пиша! Много ти благодаря за творческия импулс.“ – разказва за събитията, които албумът провокира, Ралица Ковачева-Бежан. Така се появява „Ела при мен“.

Снимка: Фотографът от Макондо

Албума Ралица Ковачева-Бежан създава след като миналата година дълго се лекува от тежко заболяване. „Бе много важно да държа светлата страна, да осъзнавам, че животът продължава, че нещата се случват, каквито трябва да са за наше добро, че всичко, което идва при нас, ни кара да се обърнем към себе си. Не е начинът да се притесняваме за бъдещето и да обвиняваме миналото, а да си даваме сметка, че държим в ръцете си днешния ден и този миг.“ Труден урок, който оставя своя отпечатък върху албума, излъчващ любов и благодарност към живота.

Нейното усещане за музиката се дооформя от случайно дочуто изсвирване от уличен музикант на „Под небето на Париж“ на Ив Монтан. Тогава Ралица Ковачева-Бежан репетира в малко градче в Северозападна България. „Исках той да има вибрацията, която дава звукът на акордеона. Баща ми Георги Ковачев бе виртуозен самоук акордеонист. Когато направих спектакъла „Незабравимите – старите песни на нов глас“, сформирах дрийм тийм, в който бях поканила акордеониста Ивелин Иванов. Държах албума да има това звучене – с носталгична, сантиментална, романтична нотка.“ – казва за облика на песните Ралица Ковачева-Бежан.

И намира точните хора да я реализират: „Ивелин Иванов е млад музикант с доста опит, неговите сола на акордеона са изключителни, разказват истории. Димитър Сираков, контрабас, е много сетивен професионален музикант. Барабаните на Стоил Иванов – Стю звучат с много въображение.“ Гости са Алекс Нушев и Росен Пенчев на китара, а Алекс също така смесва и мастерира албума. „Това бе изключително, прекрасно за мен преживяване.“ – щастлива е Ралица Ковачева-Бежан. Сега тя го споделя с нас.

Издаден на физически носител, албумът тръгва на път. След представянето в Пловдив на 15 ноември в Bee Bop Café следва гостуване във Велико Търново на 19-и в Melon. Софийската премиера е на 20 ноември от 19:30 в „Нов театър – НДК“. „Избрах театър, защото искам да акцентирам на текстовете, историите, поезията в музиката. Ще представя поетите по-артистично, но как – засега оставям в тайна.“ – прави така, че да очакваме концерта с още по-голямо нетърпение Ралица Ковачева-Бежан.

Озаглавен „Ето ме“, албумът е музикален автопортрет. „Тук съм най-много аз, всичко, което е като атмосфера и звучене в него. В последната година се научих малко повече да се вслушвам в себе си, да харесвам себе си и да обичам себе си. Преди това бях твърде самокритична. Но осъзнах, че приемането на недостатъците те движи към по-голямо развитие. Албумът ми позволява да съм по-свободна, да не се съобразявам толкова много с мнението на другите за мен, с моето представяне в обществото, с роли спрямо обществото. Ние сме социални създания, но можем за малко да се замислим от какво имаме нужда ние самите и да знаем кой е нашият път. Да си верен на своя път е работа за цял живот. С „Ето ме“ искам да стъпя по-стабилно на това, което усещам като моя път, да се съсредоточа върху нещата, които искам да правя. Всичко ме зарежда – театърът, преподаването и музиката, но вече си мисля, че бих преосмислила живота си и повече не бих правила копромисите, които съм правила преди време.“

 

Ключови думи: