Четиридесет и двама артисти участват в албума Inspired Songs на братя Владигерови. Той събира вдъхновения от много източници – чута музика, срещи с колеги, преживявания, размишления. Той излиза на диск и на плоча от „Джаzz +“, а концертната му премиера е на 24 октомври в Sofia Live Club с участието на част от музикантите от записите. На сцената заедно с Александър и Константин ще бъдат музиканти от България, Австрия и Германия: Патриция Ферара и Петър Терзиев (вокал), Хайдер Кан (вокал и табла), Владимир Кърпаров (тенор саксофон), Флип Филип (вибрафон), Васил Хаджигрудев (контрабас) и Стоян Янкулов (ударни).
Представяме Inspired Songs в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM с Александър и Константин Владигерови, като в резюмето по-долу са посочени само някои от имената на гост-музикантите – тези, които са пряко относими към разказа. Целият разговор на Светослав Николов с братя Владигерови можете да чуете в плейъра под основната снимка.
„Одата на радостта“
Константин Владигеров: Тази тема се роди много преди да запишем албума през изминалите две години. По време на пандемията един приятел ни покани за Деня на Европа – на 9 май – да се включим в онлайн събитие за празника. Решихме с деветима музиканти да направим Химна на Европа от Деветата симфония на Бетовен в 9/8. Сега в изпълнението поканих „Спектрум“. Добавих към текста на Шилер мои думи, които допълват приповдигащото чувство от тържеството на музикалния дух. Цялото послание на одата е обърнато към Всевишния. Завършваме с думите Lord of Love – Бог на любовта. Ритъм секцията записахме със Стоян Янкулов и с Васил Хаджигрудев, поканихме Владимир Кърпаров и Вили Стоянов.
От какво са вдъхновени песните?
Константин Владигеров: Композициите са толкова разнородни, но всяка си има своето вдъхновение. Всяка песен има красив вътрешен импулс. От предходния „Магия“ по стихове на Рилке бяхме вдъхновени да направим първи песенен албум с наши текстове.
Александър Владигеров: Всяко заглавие подсказва вдъхновението – спомен, музикална фраза, нещо, което ни е водило през последните години. Ние самите сме автори на някои от текстовете. Музиката е вдъхновена от срещите ни със стилове и музиканти, с усещания, натрупани през последните няколко години.
The Best Thing For You („В стила на Чет Бейкър“)
Константин Владигеров: Много обичаме версията на този стандарт, в която Чет Бейкър свири, пее и импровизира. Песента е поклон към него.
Александър Владигеров: Като те грабне мелодията, летиш с нея. Чет Бейкър е вдъхновение и еталон, който сочи пътя на развитието в различни отношения.
„Лютеничка“
Александър Владигеров: Тази тема е от дебютния ни албум от 2009 г. Много сме свирили темата инструментално и решихме да ѝ направим нов аранжимент с вокал и с текст, посветен на нашата майка Величка Чобанова. Тя е артистка, голяма личност за пример на много поколения, а за нас – и майка. Тя правеше страхотна лютеница. В първия си аранжимент песента е в неравноделен размер, а тук, за да стане с текст, е в 4/4 нюорлийнски груув. Текстът е за това колко е вкусна лютеничката и защо е толкова популярна. За да придобие европейска нотка, с френски рап в последния куплет даваме рецептата. Изпява я наш колега от групата ни във Виена, който е и китарист и електросуинг диджей – Флориан Таверние. Искаме, когато я свирим на живо, да звучи така, че на човек да му се прииска да изпробва лютеничката.
Константин Владигеров: От всички 14 композиции в целия албум върху тази много свежа песен направихме видеоклип. Той е дело на двама много талантливи аниматори – Алеко и Боряна.
Lost in Thoughts
Константин Владигеров: Това е единствената боса нова в албума. Текстът е на наш приятел, с когото работим още от 2014 г. – Енрике Пейше. Той е от Сао Паоло, пише прекрасни текстове по музика. Свърза ни бразилски китарист, който работи във Виена – Даниел Мешкита Лима, с когото също сме записвали – той свири и в тази песен. Изпратих му моите първи скици и заглавието, а това прекрасно момче написа страхотен текст на португалски и превърна песента в силно послание – „Изгубен в мисли“. Поканихме млад български джаз вокалист, който пее на португалски – Петър Терзиев, Бертл Майер на устна хармоника, както и Флип Филип на вибрафон, с когото работим в много от албумите ни. На ударните е друг бразилски музикант Матеус Жардим, който е идвал в София. На контрабас е Навид Джавади, с когото работим във Виена. В записите участват още Арнау Гарофе и Владислав Мичев.
„Малкото бяло конче с жълто шалче“
Константин Владигеров: Основно съм се стремил композицията да е различна като темпо и усещане, да звучи като вихрено бяло конче, което галопира в далечно поле. Това носи чувството за свобода в мислите и лекота в трудностите, които всеки има. Нека мислите да летят и нещата в живота да се случват по-лесно.
Love in July
Константин Владигеров: Вдъхновението е от Аделина Христова – основател на публицистично издателство „АБВ“ в САЩ. Тя бе направила представяне в Столичната библиотека и ни бе поканила да свирим. На всяко столче бе сложила флайер със стихове и снимка на участниците. Стихотворението бе на Майкъл Бурго, близък приятел на Аделина, който има цикъл за всеки месец. Преводът на български е на Павлина Михайлова. Текстът ме привлече със своята лекота и по него написах мелодията. По-късно Майкъл почина, посвещаваме песента на него.
Александър Владигеров: Имаме струнна секция, в която участва и Росица Милевска – наша съученичка, която от години участва в кросоувър проекти във Франция. Изсвирената от щрайха прекрасна интродукция те вкарва в топлотата на юли. Прекрасно е, че Сашал Васандани се съгласи да участва.
Invisible Truly Things
Константин Владигеров: С авторката на текста Патриция Ферар от години сме заедно във Виена. Тя успява да превъплъти усещането от музиката в думи. Подадох ѝ идеята за невидимите, истинските неща, които в живота човек може би пропуска. Тъкмо да кацне птичето на рамото, и пропускаме моментите, може би най-ценните, не ги осъзнаваме. Исках стилистиката да е на поп фънки балада. За да обогатим аранжимента, поканихме повече брас инструменти, подплатихме с китарата на скъп приятел от Сърбия, който живее във Виена и работим с него от години – Божидар Раденкович – Боки.
Like You
Константин Владигеров: Тя е посвещение на моята любов – Гони. Тази хубава мелодия в ¾ е лек романтичен джаз валс. Мишо Иванов и Наско Попов – наши скъпи приятели от ученическите години записаха партиите си в прекрасното студио в Пловдив на Тодор Чорбов. Той е докарал рояла, на който е свирила Марта Аргерих, а аз търсех чистия, плътен звук на „Стейнуей“ – този инструмент също е част от вдъхновението.
R. Hargroove’s Blues
Александър Владигеров: Исках още със заглавието да отправя посвещение към Рой Харгруув, който ме вдъхновява с подхода си към свиренето. Самото му произнасяне вече носи груува. Ако се заслуша човек в темата, на принципа на повторението на мелодията влизаш в самия груув. Тогава си витаеш в мелодията и самия суинг. Това е повече вдъхновено от начина, по който Кларк Тери свири суинг и звукоизвлича.
Culture Shock
Александър Владигеров: Искахме да направим провокативна песен, свързана с културата в България. Не да навлизаме в политическа полемика, но нещо от нашия музикален пъзел да превърнем в текст с послание към публиката, към хората, които се интересуват чрез музиката да кажем какво усещаме. Това е тясно свързано с текста на Михаил Люлев. С него сме работили в групата Downshift Collective с братовчед ни Цветан Чобанов. Надяваме се песента ни да добие чуваемост и хората да се замислят защо все така остава така – в културата има не само недостиг на пари, но и на желание нещо да се промени. Това с години не се променя. Остава тази атмосфера, в която музикантите трудно могат да работят. С тази песен искаме да светне червена лампа и да се замислим какво се случва с нас. За да тръгне от България разговорът за нещата, които го има и по света, преведохме текста и на английски. Хайдер Кан свири на табла, а после прави вокал на индийски с по-философско виждане на темата. Алекс Нушев ни помогна да продуцираме специален електробийт. Пак се връщаме към стила на Рой Харгруув, към хора като Майлс Дейвис, които посягат към арендби и хип-хопа.
В тази песен братя Владигерови изразяват надежда за зрялост в обществото, убедени са в това, че ще бъде постигната целта духовното да се издигне отново над материалното. В английския текст се предупреждава, че без култура няма бъдеще. Това са абсолютни истини, всички работим за това нещата да се придвижат в положителна посока.
Константин Владигеров: Много ме грабна идеята на Хайдер Кан, който знаеше само заглавието на песента. Той много хубаво казва, че ние, хората, се кланяме на различни божества – изпитваме страхотни вълнения, обожествявайки материални неща и никога не гледаме вкъщи камъка, който мели хляба, забравяме за този малък детайл.
Работа ни чака, както се пее в песента.
Снимка:
Светослав Николов
Charm
Константин Владигеров: Това е любовна балада, която много хубаво направиха в дует Патриция Ферара и Божидар Раденкович. Тя се роди още при настъпването на пандемията, още преди предишния ни албум, който тогава почти беше пред смесване. От тук се появи идеята този албум да бъде песенен.
Александър Владигеров: Песента е много леко изсвирена. Може би е с най-силно поп звучене.
Don’t Worry About Burned Hopes (посветена на Джордж Дюк)
Константин Владигеров: Самата музика ми напомня за Джордж Дюк – голям вдъхновител в музиката и в живота. Заглавието дойде от прекрасен наш приятел Крис Григоров, който работи като журналист. Той поиска да направи интервю с нас, а аз започнах да се кахъря как да отговоря на въпросите, в каква форма да бъде. Той ми писа в мейл: „Не се тревожи за изгубени надежди.“ Това си бе заглавие за песен. Няколко месеца по-късно тя се появи.
Александър Владигеров: За да се доближиш като характер и звучене до Джордж Дюк, Косьо записа партията си на „Фендър Роудс“. Страхотно вдъхновение е този начин на свирене. Дюк е невероятен новатор. За да може по този начин да се докосва до поп и фънк музиката, използва ефекти на пианото.
Константин Владигеров: Дори пред мен в студиото бе разопакован чисто нов „Фендър Роудс“, на който свирих пръв.
„Том не би трябвало да бъде Джери“
Александър Владигеров: Отдавна исках да сближа тези герои и в моето съзнание да бъдат приятелчета, да свърши тази гонитба. Мислехме го като театрална музика, вдъхновена от кантовото звучене на прекрасната оркестрация на Шостакович, в която поставя много цитати и която винаги ме е вдъхновявала. Другото вдъхновение бе от пътеписите на Георги Милков, публикувани в „Носорог в банята“. В един от тях преразказва историята на Джеймс Джойс за ирландските Том и Джери, които се гонели в църквата. Мишлето влязло в една от големите тръби на органа, котката го последвала. И двете животни се заклещили в точката на стесняване без да могат да се стигнат един друг. Когато след години органът бил отворен за ремонт, ги намерили застинали така. И сега са изложени в малък стъклен саркофаг в църквата. Исках да кажа, че двамата са искали да бъдат приятели и са останали в това единство завинаги. В композицията има неокласицизъм и по-малко джаз мотиви. Искам да спомена участието на нашия съученик Георги Шишиков, който е солист в Симфоничния оркестър на Нагоя. Той за един час влезе в студиото и изсвири страхотно фаготно соло, за да изпъкнат сарказмът и хумора. Брат ми на бас кларинет изобрази контрапункта между двете животни. Вдъхновението идва от годините на писане на музика в „Бург театър“ от любимото ни напоследък представяне на немите филми на Чарли Чаплин с импровизирана от нас музика на живо.
Константин Владигеров: Сред гостите е нашият братовчед – баритонът Кирил Чобанов, който записа партия, звучаща закачливо.
Александър Владигеров: Това е единствената песен на немски, с усещането за модерен театър, за сарказъм.
In Christ Alone
Константин Владигеров: Тази песен звучи най-възвишено. Докато по време на пандемията си стоях вкъщи и слушах музика, попаднах на госпъл пианист – Конъл Гескин, който свиреше, буквално галейки пианото и си припяваше без думи този химн, изразявайки цялата болка на Христа на кръста. С тази песен правя мост към „Одата на радостта“ в началото – обещанието, което Христос ни дава със своята саможертва и посланието на Шилер човек да бъде с човека брат и с обич да приема света. Посветих песента на Конъл Гескин. Когато завършихме албума, докато го издирвам, за да му го изпратя, разбрах, че той вече е починал. Както в първата пиеса, и тук участва група „Спектрум“ – тенорът, баритонът и басът, а женските гласове са на оперните певици, които прекрасно пеят поп музика Аня Ом и Ева Клампфер.
Обложката на диска е отново създадена с вдъхновение – използвана е фотография на грузинката Анна Гражданкина, на която се вижда как нейната дъщеря наднича в tenor horn, все едно търси нещо. Съчетана е с една от първите скици на Майстора от началото на миналия век на деца, гледащи към нещо, което ги вдъхновява, нещо много извисено. Графичният дизайнер Ксения Варгова обединява двете произведения.
На първо място в благодарностите са имената на тяхната майка Величка Чобанова и на сестра им Екатерина Владигерова. „Те са голяма опора и едва ли бихме могли да направим нещо голямо без тяхната обич. Благодарим и на Бог. Във всяка молитва всеки ден Му отправяме благодарност.“ За да бъде издаден албумът в България, благодарността на братя Владигерови е към Маргарита Борисова, Явор Ганчев и Людмил Фотев от „Джаzz +“. По-голямата част от записите в България са направени от Георги Гогов, албумът е смесен и мастериран от Свилен Ангелов.
Още един албум на внуците на Панчо Владигеров в „За албумите от техните създатели“:
В „Нова музика“:
2022 г.: Братя Владигерови сътворяват „Магия“ по стиховете на Рилке - Jazz FM
2017 г.: The Rag Waltz Time на Братя Владигерови – за живота тъй богат и интересен! - Jazz FM
