Sofia Jazz Collective дебютира с албума The Golden Path през 2026 г. Неговата концертна премиера в Sofia Live Club трябваше да бъде на 11 ноември, но заради деня на траур бе отложена за 15 ноември. Проекта представяме в „За албумите от техните създатели“ в разговор с инициаторите Владислав Мичев и Иван Йорданов, композиторите, освен Влади Мичев, още Станислав Арабаджиев, Арнау Гарофе, Тодор Бакърджиев, Димитър Благоев и Неделчо Нинов, и някои от другите участници – Борислав Петров, Ралица Тонева и Георги Стойков. Предаването се излъчва по Jazz FM на 11 ноември от 19 ч. с повторение на 21 ноември от 14 ч. Групата е в състав: Иван Йорданов, Ралица Тонева, Arnau Garrofé, Alexandros Krasides, Гален Николов (саксофони), Тодор Бакърджиев, Георги Стойков, Мартин Ташев, Александър Миланов (тромпети), Владислав Мичев, Божидар Василев, Неделчо Нинов, Кирил Зафиров (тромбони). Ритъм секцията оформят: Станислав Арабаджиев (пиано), Даниеле Феббо (бас), Димитър Благоев (китара), Борислав Петров (барабани).
Бигбендът Sofia Jazz Colective с дебютен албум – The Golden Path - Jazz FM
Как възникна идеята за създаването на групата?
Владислав Мичев: С Иван пътувахме на интересно приключение в Хърватия с бигбенд от музиканти от цял свят. В рейса се размечтахме да имаме собствен бенд.
Иван Йорданов: Ние сме музиканти, свирещи на духови инструменти. Това е може би едно от най-забавните и приятни неща, което можеш да правиш.
Станислав Арабаджиев: Poodle Bop e моята дебютна бигбендова пиеса. Мелодията я композирах за поредица от киноконцерти, които правим с Еви Карагеоргиу. Стори ми се много интересна за аранжиране и реших да си пробвам и аз късмета. Така и така имаме такъв бигбенд, смисълът е да се възползваме от това и да се потопя в това изкуство – аранжирането за такава формация.
Как от мечтата стигнахте до реализацията?
Иван Йорданов: Беше много лесно. Просто се обадихме на всичките си приятели и ги питахме дали искат да свирят с нас. Те за щастие казаха „да“.
Ралица Тонева: Аз казах „да“, защото не можех да повярвам, че ми се предлага тази възможност. Още не съм сигурна как така се спряха точно на мен. Честно казано, даже имам едно соло в албума и съм много горда, че съм стигнала до тук. Няма как да не кажа „да“.
Арнау Гарофе: В албума имам две пиеси. Едната дава заглавието – The Golden Path. Другата, The Hopping Half, я композирах преди 5 – 6 години. Те бяха готови преди да се създаде бендът. Когато Владо и Иван ме помолиха за репертоар, им казах, че вече имам музика. Радвам се, че в Sofia Jazz Collеctive не само имам възможност да свиря, но и да изпълнявам моите композиции.
Разкажете ни за духа на отбора. В един бигбенд най-важни са едиНният звук и тази сплотеност, която трябва да я има между вас, за да се пренесе след това в музиката.
Владислав Мичев: Духът на отбора, на целия бенд, е пълната свобода. Той е в това да имаме повече композитори и аранжори, повече солисти. Ние сме приятели, това е едно от най-хубавите неща. И в този ред на мисли запазваме хубавия дух и доброто настроение. И хубавата музика.
Тодор Бакърджиев: Ние сме възпитаници на доста изявени български джаз музиканти и те доста са ни учили да мислим за колектива. Макар бигбендът да е новосъздаден, духа на отбора го има още от преди години, когато ние всички сме започнали да свирим тази музика. И продължаваме да вървим по тоя път.
Владислав Мичев: Следват две мои пиеси. За Roots много отдавна имах идеята да напиша някаква полиритмична забава. Не знам доколко е забава, понеже я написах много трудно да се чете. Really? Now? трябваше да я напиша доста експедитивно. Забравих най-главното нещо – заглавието. И то е моето учудване: „Наистина ли? Сега?“
Естетиката на Sofia Jazz Collective?
Иван Йорданов: Тя е доста различна, понеже всеки слуша и харесва различна музика. Всеки е написал и аранжирал доста различни неща. Самите слушатели могат да открият в албума разликите между композиторите и аранжиментите. Естетиката е най-вече джазова.
Като едно изкуство, което постоянно се развива, а бигбендовете имат стогодишна история, как традицията е модерна днес?
Георги Стойков: Традицията се пренася през годините в различни бигбендове, които ние слушаме, харесваме и подражаваме на тях. Но тъй като в нашия бигбенд има много изявени музиканти, не само композитори и аранжори, те внасят своя поглед върху модерния джаз в бигбенд звученето. Смесено с традициите на класическия бигбенд, се получава страхотна симбиоза, с която очаквахме да впечатлим и да направим ново виждане върху класическия звук.
Димитър Благоев: Много добре знаеш The Trinketeer, тъй като вече си я отразявал като част от дебютния ми албум, излязъл преди две години. Рециклирах я, като пробвах да видя дали тримата мускетари наред с д'Артанян не могат да станат цял отбор от мускетари. Бигбендът дава възможност за необятна звучност, може толкова много неща да се правят. Единственото нещо, което може да се сбърка, е човек да не се опита да пише за бигбенд.Вярвам, че с този оркестър успяхме да се справим с програмата нелошо.
Неделчо Нинов: Много държа на този бигбенд, защото мога да слушам моята музика, изпълнена от толкова добри музиканти. Много се радвам на търпението на всички – че търпят мечтите, които имам, и свирят пиесите ми на много високо ниво. Тук е може би осмият вариант на моята пиеса Mundane Position, но първи за бигбенд. Тази пиеса лично за мен е работилница. Всички се справят прекрасно!
Борислав Петров: За Sofia Jazz Collective за мен е важното, че това е голяма група с идеята за колектив. Нашата професионална среда е такава, че повечето пъти хората се събират, за да свършат някаква работа. А тук идеята е всички да се събират и да свирят заедно, да правят музиката, която обичат, а не която се налага да правят. Това е страхотно, защото кара всички да подходят от сърце към музиката и освен това ги развива. Освен самото свирене като ансамбъл, много хора се опитват и да се развиват като композитори и аранжори на тази музика и това ще ги направи само по-прекрасни музиканти. Така че има много прекрасни причини тази група да се събира и да продължава да съществува.
