Sofia Jazz Collective – най-новият бигбенд в България, направи своя дебют през пролетта на миналата година. Тогава великолепното представяне на оркестъра ни вдъхнови да напишем в публикация за Jazz FM: „Sofia Jazz Collective впечатляват с енергия, ентусиазъм, зряло отношение и любов към музиката, чудесен музикален вкус, артистична смелост и възхитителна дисциплина. Дебютът им на сцена създаде усещане за единство и единомислие, препращайки към идеята за вълната, която не изминава своя път към брега самостоятелно просто като вълна, а като вълна, която всъщност е самият океан.”
Сега 17-членният бигбенд, създаден по идея на тромбониста Владислав Мичев и саксофониста Иван Йорданов, издава дебютния си албум The Golden Path, чиято концертна премиера е на 11 ноември в Sofia Live Club. В репертоара ще прозвучат пиесите, включени в проекта, както и три неиздавани досега композиции. Ритмичната секция на ансамбъла включва Борислав Петров (барабани), Даниеле Феббо (контрабас), Станислав Арабаджиев (пиано) и Димитър Благоев (китара); в брас секцията свирят тромпетистите Тодор Бакърджиев, Мартин Ташев, Георги Стойков и Александър Миланов; тромбонистите Владислав Мичев, Божидар Василев, Неделчо Нинов и Кирил Зафиров; саксофонистите Иван Йорданов, Ралица Тонева, Арнау Гарофе, Александрос Красидис и Гален Николов.
„Не знам дали от създаването му се е променила генерално представата за този оркестър. На мен ми харесва това, че всеки допринесе с някакво парче. Боби Петров има свое парче в албума. Аз също имам, както и много от другите музиканти, които ще продължават да пишат за този бигбенд. Това е хубавото, че реално може, разполагайки с такъв ансамбъл, всеки да го използва като поле за изява и да развихри този момент с бендовото изкуство, което е много по различно, както можем да си представим.“ – казва Станислав Арабаджиев в ефира на Jazz FM, а барабанистът Борислав Петров допълва:„Бигбендът е сам по себе си форма на изкуство и там трябват много сериозен опит и знания. Така че аз се радвам, че почти всички реално от бенда започнаха да се учат да аранжират. Някои вече имаха опит, на други им беше за пръв път, но се осмелиха да го направят. Аз виждам как идеята да има една такава формация се превръща в един лагер, едно място, едно звено, в което хората започват да навлизат всеки за себе си и колективно в това изкуство, което има огромна традиция и невероятни постижения. Така че това за мен е най важната част, защото означава, че всички музиканти, които са участници в бенда, желаят да се развиват.
„Може би избрахме най-правилното място за тази ситуация - бяхме в Доли медия студио и там имахме възможност да сме в отделни клетки.“ – разказва за звукозаписния процес Станислав Арабаджиев и разкрива още: „Боби Петров отдели няколко часа, за да си нареди хубаво барабаните, както на него му харесва. Съответно Митко направи същото с китарата, Даниеле Феббо с баса. Те всички бяха отделно, а духачите бяха в една голяма зала. Това даде възможност да се запишем спокойно, подкрепени от Жоро Гогов - страхотен човек, с когото много лесно се работи. Тази хубава среда беше налице, за да седнем на местата си за два дни и да си запишем албума. След това постобработката - микса и мастера, поверихме на Константин Кацарски, също прекрасен човек, с когото се работи много добре.“
Борислав Петров акцентира върху друг важен момент по време на звукозаписния процес: „Когато се записва в студио, и особено когато се записва бигбенд, защото това е голям ансамбъл, при който има много ансамблови партии и те трябва да прозвучат правилно, тоест нотите, които са написани, трябва да прозвучат иначе ако има грешки, става странно, така че там повечето от музикантите бяха фокусирани върху това да изсвирят всичко правилно. Но в тази музика има и соло части, в които някой прави индивидуално соло и ритъм секцията акомпанира. Понеже аз имам доста повече опит в записи с бигбенд, това ми е петият, който правя, бил съм в този процес и съм забелязал как от това фокусиране всичко да прозвучи правилно, се пренебрегва важността на соловото изпълнение. А в една джаз музика солото е най важното нещо, защото мелодията е само някакъв вид контекст, някакъв вид текстура, върху която вече импровизаторите дават собствения си глас на момента и аз трябваше малко да се намеся на някои места в записа, защото имаше невероятни моменти, в които соловата симбиоза се беше случила много истински, много красиво, а поради някаква малка грешчица някъде в следващата част в ансамбъла, те искаха да махнат тейка и аз там като последния мохикан в студиото отстоявах да останат тези моменти, казвайки: „Моля ви, запазете това соло, защото няма да го изсвирят втори път по същия начин. Няма да дойде същото вдъхновение, няма да дойде същата интеракция.“
„Бъдещето е нещо, което, от една страна, много силно зависи от мотивацията на създателите, защото това е голяма организация. И както споменах в началото на нашето интервю, всички са много заети и всички тъкат на много станове.“ – поглежда напред във времето Борислав Петров и споделя своите очаквания за бъдещето на Sofia Jazz Collective: „Мисля, че в бенда има достатъчно ентусиазъм и достатъчно желание да се развиват тези хора. Мисля, че ще наблюдаваме все повече и повече смелост от страна на по-младите музиканти да започнат да пишат, да започнат да аранжират дори с помощ от по-зрелите си колеги, което е прекрасно и за мен това е една от най важните посоки. А по отношение на публиката, разбира се, ние много добре знаем нашата реалност и знаем, че такъв един проект няма възможност да се изявява всеки месец някъде, просто защото публиката е малко, за съжаление. Това им пожелавам на създателите на бенда - на Влади и на Иван, да успеят да създадат една по-дългосрочна и смислена стратегия за това как може да се поддържа бенда чисто музикално и какви появявания да има, за да бъдат те достатъчно привлекателни, но достатъчно силни и в крайна сметка да не изменят на себе си.“
Цялото интервю на Таня Иванова с пианиста Станислав Арабаджиев и барабаниста Борислав Петров от Sofia Jazz Collective може да чуете чрез плейъра под основната снимка.
