Четирима постоянни членове оформят ядрото на групата Postcard – Вилизар Гичев, Неделчо Нинов, Ралица Тонева и Теодор Тошков. През 2024 г. те издават дебютен албум – Stories – във формат секстет с участието на Арнау Гарофе и Христо Минчев. Представяме тяхната първа звукозаписна продукция в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM. Предаването се излъчва в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
Теодор Тошков за Postcard: Съставът на групата е доста гъвкав. Ние четиримата сме ядро и в зависимост от това, което търсим и музиката, която свирим, присъединяваме и други членове – някой път сме секстет, друг път – квинтет, а басистът, до голяма степен и поради заетостта на музикантите, се сменя, най-много сме работили с Христо Минчев. Това допринася за звученето на самата група. Усещам всеки концерт като изключително свеж и заради различните хора, с които работим, и заради постоянната динамика винаги се случва нещо ново, което ни кара да внимаваме и да се вълнуваме.
Албумът започва с пиеса на Ралица Тонева – A River.
Ралица Тонева: A River е вдъхновена от книгата „Убийствен джаз“, която четох по време на написването на творбата.в нея се разказва за 20-те години, за джаза, за Луис Армстронг, за р. Мисисипи. Самото произведение е с малко по-меланхоличен характер и като цяло е доста предизвикателно да се импровизира в 5/4. На мен ми действа доста вдъхновяващо.
Следва заглавната пиеса Stories, написана от Теодор Тошков, към оформянето на която допринасят и останалите членове на групата.
Теодор Тошков: Пиесата Stories се роди много спонтанно. Тя до последно си остана изключително спонтанна като разработване. Написах я, докато пътувах във влака на път за България. Имах само темата и много обща идея как звучи. Благодарение на Неделчо и Ралица, които ми помогнаха с хармонията, стана самата композиция. Впоследствие Неделчо написа аранжимента, с който даде нова визия на самата пиеса.
Неделчо Нинов: Stories е доста споделена композиция. Всеки от нас е добавил нещо към нея. Започва с дълго интро, преминава в афрокюбан ритъм и завършва с шаут хорус, който е изцяло моя композиция.
Ралица Тонева за Postcard: За мен Postcard означава страшно много. Това е първият джаз проект и за мен е изключително успешна стартова позиция, от която се впуснах по-надълбоко в тази музика. Имам изключителното предимство да чувам моите пиеси именно от тези музиканти. Да работим заедно ми дава опит в композиране, свирене и личностно израстване. Sunflowers е пиеса, която претърпя доста промени. Тя започна по-семпло и завърши по-комплексно. Исках пиесата да има част от мелодичността на Уейн Шортър и сложните хармонически елементи от музиката на Джон Колтрейн. Реших да обединя двете неща и да създам тази пиеса. Самата мелодия започва доста жизнерадостно и от там дойде заглавието. Може би най-трудната пиеса аз изпълнение, която някога съм писала. Смятам, че се получи доста добре.
Вилизар Гичев за Postcard: Нашият албум е плод на пътя, който изминахме като музиканти и като група. С Postcard започнах своето приключение в джаз музиката. В нея се събрахме млади любители на джаза именно, за да се научим да свирим заедно. Започнахме с традиционен джазов репертоар – стандарти, музика на Арт Блеки, Декстър Гордън – емблемите на тази музика – и се старахме стриктно да се придържаме към традицията. Преди година решихме да дадем нова посока на групата и да започнем да търсим себе си през авторска музика. Събрахме тези седем пиеси, като всеки от нас се включи със своя композиция. Групата придоби собствено звучене през интересите на всеки от нас към различна музика. Има моменти на ECM звучене, на фрий джаз, суингът и традицията си личат в доста от композициите. Форматът на групата е джаз секстет или квинтет с тенор, алт и тромбон. Христо Йоцов, след като чу албума, ни каза, че има звучене на малък бигбенд. Това сме ние до този етап, до който сме стигнали като група и много сме щастливи, че можем да го споделим с всички, които се вълнуват. Моята пиеса в албума – Il Nonno di Miramare („Старецът от Мирамаре“) – е една от първите ми авторски композиции. Тя се роди по време на престоя ми в Триесте, където една година учих в консерваторията. Цялостното ѝ звучене е много повлияно от това, което свирихме там и от моя преподавател Клаус Джезинг, който е артист на ECM. Композицията се вдъхнови от моя среща при разходката ми в градините на двореца Мирамаре по крайбрежието. Свирейки на укулеле и гледайки към морето, един любопитен дядо ме заговори на италиански. След това продължихме в дълги разговори за музиката. Прибрах се и пиесата се появи спонтанно от вълнението на тази ситуация. Споделих творбата с Postcard, те прегърнаха идеята. Много съм щастлив, че тук Ралица Тонева свири на флейта и записахме пиесата дори по-красиво, отколкото съм си я представял.
Неделчо Нинов за Postcard: За мен бяха доста голямо приключение трите години на свирене в Postcard. Албумът бе предизвикателство и като композитор, и като аранжор в пиесите с по-голям състав. Музикантите, с които работя, направиха всичко по-лесно за изпълнение – всеки да изразява себе си и другите да чуят останалите по начина, по който искат да се изразят. Съответно – и публиката да чуе това. Нарекох моята пиеса Indecision („Нерешителност“), защото не можах да ѝ измисля заглавие. Но заглавието пасва на пиесата, повлияна от двамата ми най-любими тенор саксофонисти Джон Колтрейн и Джо Хендерсън. В същността си това е блус и идеята е да изкара възможно най-много импровизацията и матостта в състава.
Ралица Тонева за значението на групата в нейното развитие: Postcard ми дава мотивация да творя и да се развивам като композитор и като музикант, възможността да експериментирам и да се чувствам достатъчно комфортно да го правя. Тя ми дава надежда, че може да съществува млада джаз група, която по-дълго време да твори в атмосфера на качествени взаимоотношения между членовете и с публиката. Тя ми дава сигурност и лекота, с която мога да създавам музика.
Теодор Тошков за значението на групата в неговото развитие: На мен много ми хареса това, което Рали каза, и не знам дали има какво да допълня. Мога да подчертая нещо, което тя спомена и което за мен стои в основаат на групата от самото начало – експериментирането. Когато с Неделчо започнахме да свирим, се събирахме и правехме бекинг трак, като пробвахме различни неща, които сме чули и сме ни вдъхновили. Групата основно ми дава, че мога да пробвам, да сбъркам и накрая нещо ще се получи. Това всички ни прави много щастливи. Тази група е нещо стойностно, дава ми смисъл в музиката и е площадка, на която да пробвам и да се вдъхновявам. Hearts of Clay е първата по-амбициозна за моите стандарти пиеса. Амбициозна от гледна точка на това, че е първата пиеса, която написах да изсвиря с други хора. Преди това пишех музика за себе си и да пробвам различни неща. Бях в период, в който мислех за това как оформяме сърцата си и сърцата ни оформят нас. Затова я нарекох „Сърца от глина“. В контекста на албума тя е баладата, може би не най-класическата откъм динамика и темпо.
Вилизар Гичев за значението на групата в неговото развитие: За мен Postcard е група от приятели. С Теодор се познаваме от 6 – 7 години. Пътят ни в музиката започна през нашето приятелство в гимназията. Много ценя и уважавам всеки от музикантите. Като най-младия в групата, мога да кажа, че израствам в тази среда от чудесни музиканти, за което съм изключително благодарен и съм много щастлив. Много ценя и личните ни взаимоотношения. Извън репетиции и концерти общуваме, говорим си за музика и житейски ситуации, което много ме изгражда. Още от началото, когато започнах да свиря джаз, това бе една от групите, които ме прегърнаха и проследиха цялото ми развитие. Те бяха отворени към това, което съм. Радвам се, че всеки запис в албума и всеки концерт ми оставят усещането, че мога да бъда себе си с нивото, на което съм, с начина, по който свиря. Винаги се чувствам много добре в тяхната компания.
Неделчо Нинов за значението на групата в неговото развитие: Postcard ми носи творческо и лично удовлетворение. Довършвайки серията с не толкова много значещи имена, Mundane Position бе бързо измислено заглавие, което обаче отново се изпълни със смисъл. Пренаписах я четири – пет пъти. В албума влезе финалната версия. Доста е повлияна от бигбенд музиката, от бибоп джаза. Идеята е да звучи доста класическо в традицията на джаза и на суинга.
Вилизар Гичев: Концертът е кулминацията на всичко направено досега. Записахме албума с невероятните Арнау Гарофе и Христо Минчев. Много сме щастливи да работим с толкова опитни и креативни музиканти, което ни дава много като млади изпълнители. Ще имаме щастието да свирим с тях, ще представим всички седем пиеси в албума, като публиката ще чуе и нови творби. Очакваме всеки, който е любопитен какво правим да дойде, защото това е най-важното събитие в живота на групата досега. Тогава и всеки ще може да се сдобие с физическо копие на албума ни. Имахме щастието да запишем Stories при Георги Гогов, който направи микса и мастеринга. Много съм щастлив от работата ни заедно, защото той ни даде комфорт и като професионалист с много опит допринесе за музиката. След концертната премиера ще публикуваме в дигиталните платформи пиесите с видеа, направени от Тома Боянов. В създаването на обложката се включихме всички и тя изразява концепцията на албума. Дело е на Ивана Боянова. За да можем да реализираме процеса по най-добрия възможен начин сме благодарни на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“.
