Мултимедийна експозиция за Марин Върбанов в родното Оряхово: артистът, който твореше с отговорност към бъдещето
Снимка: фондация „Америка за България“

Мултимедийна експозиция за Марин Върбанов в родното Оряхово: артистът, който твореше с отговорност към бъдещето

С експозиции и редица инициативи градът почита своите таланти Марин Върбанов, Дико Илиев, Андрей Чапразов

В детайли и в дълбочина цялостно опознаваме живота, творчеството и наследството на основателя на школата по художествен текстил в България проф. Марин Върбанов в новооткрита мултимедийна експозиция в родния му град Оряхово. Със звук и образ пред нас оживяват вдъхновенията на артиста, неговата творческа реализация в многобройни произведения, изложени в България и по целия свят, безсмъртният му принос. Инициативата е на Историческия музей в Оряхово и е осъществена съвместно с Община Оряхово и с финансовата и идейна подкрепа на фондация „Америка за България“.

Снимка: фондация „Америка за България“

„Оряхово винаги се е гордяло със своите велики личности, между тях – и проф. Марин Върбанов. Градът пази жив спомена за него: художествената галерия носи името му, провеждат се пленери в негова памет…“ – започва да разказва директорът на Историческия музей д-р Евгения Найденова. Големият ни творец е създател на специалността „Текстил“ в Националната художествена академия и дългогодишен преподавател в нея, основател е на Институт по текстилно изкуство в Китай, който носи неговото име. Произведения му са в музеи, галерии и колекции по целия свят, придават уникалност на интериора на множество сгради, като тази на Шуменския драматично-куклен театър „Васил Друмев“. А музеят в родния му град притежава една негова творба – „Хлопатар“.

Снимка: фондация „Америка за България“

„Творчество му няма как да се събере на едно място – то е с големи мащаби и е разпръснато в институции, обществени сгради и частни колекции по целия свят. Замисълът за тази изложба тръгна от идеята да представим всеобхватно създаденото от проф. Марин Върбанов. Това единствено е възможно да стане чрез средствата на съвременните технологии.“ – описва зародиша на идеята д-р Евгения Найденова. Насоки за реализацията дава програмният директор на финансиращата проекта фондация „Америка за България“ Надя Захариева. Тя свързва музея с куратора Иво Милев и с двамата IT специалисти Марио Стойнов и Владислав Илиев от Студио „Форматик“, които пресъздават съдържанието с езика на модерните технически средства. Кметът на Оряхово Росен Добрев прегръща идеята и намира решение за зала, общината я ремонтира, общинският съвет я предоставя за изложбата. Закупува се и техника. Така около „Хлопатара“ на Марин Върбанов оживяват в образи и други негови творби, снимки разказват за направеното от него, белязало времето и променило световното изкуство, за любовта с китайската принцеса Сун… За да сключат брак, той трябва да стане „Принцът от Оряхово“, както е и озаглавена мултимедийната експозиция.

Снимка: фондация „Америка за България“

Историческият музей я създава в продължение на последователните си действия да съхранява паметта за твореца и да популяризира неговото изкуство. През 2008 г. излезе първи албум с творчеството на художника от издателство „Борина“. В книгата творческия му път представя Незабравка Иванова, проследявайки по-важните му изяви. През тази година, по повод 90-ата годишнина от рождението му, албумът бе преиздаден в нов формат по проект, подкрепен от Министерството на културата и със съфинансиране отново от фондация „Америка за България“. Тя започва с биографична ретроспекция, написана от д-р Евгения Найденова. „Творчеството на Марин Върбанов е безценен дар за България и за света. То ще въздейства винаги с духовната сила и оригиналността на своя автор.“ – отбелязва тя в публикацията, богато илюстрирана със снимки, проследяващи пътешествията на Марин Върбанов от Оряхово до Ню Йорк през Пекин и Париж.

Снимка: Светослав Николов

В изданието е добавена статия от проф. д. н. Лаура Димитрова, озаглавена „Безкрайната нишка на изкуството“. „Свързвайки съдбата си с текстилното изкуство, Марин Върбанов сякаш поема заложените там деликатност, мекота и гъвкавост, получава усещането за липса на ограничения, наследява стремежа към промени, открива перспективата към необятните духовни пространства на безкрайността. (…) Творчеството на Марин Върбанов е белязано от неспирно търсене както на нови идеи, форми и изразни средства, така и на идентичност, а всичко това несъмнено говори за заложените в него постмодерни тенденции.“ – пише тя, като се спира и на работата му като преподавател. Завършвайки статията, тя обобщава: „Голяма част от творчеството на Марин Върбанов в България и в Китай беше сьздадено във време на не-свобода, но това не му попречи да бъде вътрешно свободен и да въплъти своето чувство за независимост в творбите си, да го предаде деликатно като урок на своите ученици и последователи, за да ги научи, че дори когато артистът е притиснат в рамките на обстоятелствата и външните ограничения, тази вътрешна творческа свобода бележи пътя към истинското, към голямото изкуство, отвъд насилствено наложените правила, без граници…“ За своя баща Боряна Върбанова споделя: „Той беше човек, преодолял бариерите на времето. Малцина сред нас могат да съберат и споделят толкова богата колекция от традиции. Епоха на своето време, вдъхновител на моето и визионер на бъдещото време, Марин Върбанов смеси човешкия опит с изкуството. Сякаш един огромен културен котел е почерпил есенцията на своето въображение и го е реализирал в творбите си. Неговото наследство продължава да живее. Вярвам, че духът на Марин Върбанов е оставил присъствие във всеки, до когото се е докоснал. Надявам се това да обогати духа на наблюдателя и да промени представата му за света.“ Споделяни от Марин Върбанов размисли Боряна Върбанова предоставя за книгата. „Дългът към бъдещето е най-голямото откровение на изкуството.“ – гласи един от тях. Книгата продължава с каталожна част с произведенията на Марин Върбанов – проекти, творби и фрагменти от тях, включително на изложената в Оряхово „Хлопатар“ от 1979 г.

Със сина на Марин Върбанов – Феникс Върбанов, ви срещаме в ефира и на сайта ни:

С изкуството по пътя към щастието: визуално и музикално пътешествие с Феникс Върбанов - Jazz FM

Среща с духовното в изложбата на Феникс Върбанов „Генезис“ - Jazz FM

Феникс Върбанов рисува Вселена, в която човек има мисия: „Изпълнявайки я, оставяме следа, с която времето ни поставя в историята на изкуството и на човечеството“ - Jazz FM

Снимка: Светослав Николов

Мултимедийната експозиция за Марин Върбанов е една от петте на Историческия музей в Оряхово. Градът почита и другите си видни личности. От двете страни на входа на читалище „Надежда – 1871“ са барелефи на Дико Илиев и Андрей Чапразов.

Снимка: Светослав Николов

Тук Дико Илиев прекарва 42 години от живота си, участва в създаването и е помагал на 19 духови оркестъра. За неговото дело свидетелстват множество експонати в къщата музей „Дико Илиев и духовите музики“, открита през 2018 г. Тя се помещава в сграда, реновирана по европейски проект за фестивален туризъм към програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия ИНТЕРРЕГ.

Снимка: Светослав Николов

Тук са неговата работна тетрадка, тефтерчето му с график на ангажиментите, неговото сако, дарени от дъщеря му Александрия и внуците му Пламен и Румен.

Снимка: Светослав Николов

От магазина можем да закупим сборници с изпълнения на негови творби – хора, маршове и забавна музика, записани сега от читалищния духов оркестър, носещ неговото име, с ръководител Кузман Кузманов, от Гвардейския представителен духов оркестър с диригент Иван Денов (записи от 2003 г.), и на Представителния духов оркестър при Министерството на транспорта с диригент Христо Тонев (записи от 1972 г., дирижирани от Христо Тонев и от самия Дико Илиев).

Снимка: Светослав Николов

В една от стаите на къщата е подредена експозиция с вещи от дома на родения в Оряхово актьор в Народния театър Андрей Чапразов.

Снимка: Светослав Николов

В славни времена ни връщат програми на постановки с негови участия, някои от отличията му. Предметите и документалните материали са дарени от сина му Михаил Чапразов със съдействието на секретаря на общината Христина Цонева.

Снимка: Исторически музей – гр. Оряхово

В атмосферата на обзаведен с изтънчено чувство български дом от първата половина на ХХ в. ни пренася трета стая в тази къща, принадлежала някога на богат индустриалец. 

Снимка: Светослав Николов

В централната сграда на музея е подредена археологическата колекция.

Снимка: Светослав Николов

Едно от съкровищата в нея е статуетката „Добрият пастир“ от IV в., на която Христос е изобразен, изглеждащ и облечен като обикновен римлянин. Тя е открита край с. Селановци през 30-те години на миналия век.

Снимка: Светослав Николов

Зала „Възраждане с експонати, разказващи за местния бит през столетията от XV до XIX в. и зала за временни изложби са другите пространства на Историческия музей в Оряхово. Експозициите дават знание, възпитават в уважение към авторитети и културното наследство и в трансграничен район оформят уникален туристически продукт към който интересът непрекъснато расте. „Развиваме силна реклама през социалните мрежи. Тази година привлякохме френски групи от круизите, които спират на пристанището. В къщата на Дико Илиев им пускаме Дунавското хоро и ги учим на стъпки, в Етнографската къща посетителите се докосват до местните традиции, разглеждат църквите в Оряхово. Убедени сме, че разказаното от тях ще доведе и други посетители.“ – очаква нарастване на посещаемостта д-р Евгения Найденова.

Снимка: Светослав Николов

Културното наследство на Оряхово продължават отговорните съвременници. Освен галерия „Проф. Марин Върбанов“ към историческия музей, в града има и галерия „Савчеви“, основана от Нейчо Савчев. „Той е една значима личност за Оряхово – всяка година прави много изложби и кани художници от България и от целия свят, част от пленерите са посветени на Марин Върбанов.“ – разказва д-р Евгения Найденова. Детски пленер провежда и музеят в организирана от Владимир Владимиров програма съвместно с ЦПЛР – ОДК „Людмила Живкова“. „В продължение на 2 до 3 седмици децата рисуват в художествената галерия, а темата тази година бе за създаване на творби с текстил. С тях се откриха панаирните дни.“ – рисува още от картината на културния живот в Оряхово директорът на музея д-р Евгения Найденова.

Снимка: Светослав Николов

Панаирните дни се провеждат в седмицата между втория и третия уикенд на август, като включват и Празници на духовите оркестри. Състояли се за 27-и път тази година, те носят името на Дико Илиев, на когото още е наречен централният площад. До него се опира ул. „Андрей Чапразов“, на която е адресът на общината. Това е точката, в която Оряхово ни посреща и всеки път, когато ни изпрати, знае, че ще се завърнем. Оряхово е град, който обикваш.

Ключови думи: