Заради неговия произход винаги сме гледали на художника Феникс Върбанов като на мост между Изтока и Запада. Феникс е син на световноизвестния художник Марин Върбанов, роден в Оряхово, и китайската художничка, модел и актриса Сун Хуайкуей. Тяхната любовна история, достойна за сюжет на роман или филм, често е обект на интерес от българските медии. Самият Феникс Върбанов е добре познат в България не само заради своята лична история и наследството, което винаги ще го съпътства, но и заради изкуството си, което неведнъж е показвано у нас. Това, за което по-малко се говори, е любовта на Феникс Върбанов към музиката и за неговата силна връзка с нея, за богатата му колекция от плочи и изявите като диджей. Той споделя, че преди време е пускал музика в няколко заведения във френската столица - музикални вечери, предназначени най-вече за близък кръг от хора.
Едно посещение в дома на художника в Париж стана повод за специалния проект на Джаз ФМ и нашите скъпи приятели – журналистката Краси Генова и художника, фотограф и оператор Виктор Попов. По тяхна идея днес поемаме на вдъхновяващо визуално и музикално пътешествие с Феникс Върбанов – една среща, потвърждение, че независимо от обстоятелствата човешкият дух никога не спира да пътува, а физическото затваряне не ни лишава от възможността да се свързваме помежду си и да поддържаме усещането си за общност. Целия разговор на Таня Иванова с художника може да чуете чрез бутона „Аудио“, а по-долу публикуваме акценти от интервюто, както и фотографиите и краткия филм на Виктор Попов за Феникс Върбанов.
За трите най-важни места от личната си история: Пекин-Париж-София
„Сега е много трудно да се общува с близки хора в тези крайни точки на света. Трудно е, тъй като не можем да се движим свободно от една година насам. В момента просто съм хвърлил котва в Париж и пътувам чрез рисуване.“
Фотографията на снимката документира пърформанса по идея на китайския артист Джан Хуан - „Да добавиш метър към безименна планина“ от 1995 г. Пърформансът се е състоял сред природата, близо до Пекин, като голите артисти лежат един върху друг, наподобявайки близката планина. За участниците в проекта - авангардната артистична група Beijing East-Village, тялото е най-пряката форма на комуникация. Тук с телата си артистите само временно променят пейзажа. Работата е смятана за основополагащо произведение в историята на китайското изпълнителско изкуство и продължава да дава възможност за различни гледни точки и тълкуване.
За агресията срещу хората с азиатски произход, подклаждана от пандемията
„Хората търсят поводи, за да водят войни между различните култури и народи. Според мен единственият начин, по който може да се повлияе, е чрез изкуството, тъй като то сближава хората и ги прави по-щастливи.“
Пано с пръстов отпечатък на Марин Върбанов, по което той работи в края на живота си, но не успява да го завърши. Днес то е на стената в парижкия апартамент на сина на големия художник - Феникс Върбанов.
За Париж в момента през неговите очи
„Градът за съжаление е затворен. Вратите са затворени, но прозорците са отворени. Много е тежко положението, тъй като не можем да се движим, а когато няма движение, няма и кръвообращение в този град. Хората са затворени и физически, и психически. Явно физическото затваряне много влияе на психиката и изживяваме един много тежък период.“
Една от работите на Феникс Върбанов в характерната за него кръгла форма
За това по какво работи напоследък
„Работя по един проект, който наричам „Генезис“ с движение в кръга, разбира се, тъй като кръгът е символ на обединението, силата и е плътно свързан с китайската култура. Кръгът там означава център.“
За колекцията си с плочи
„Всичко започна през 70-те г., когато заминах за Париж и трябваше да нося музика в България. И тъй като нямахме диджеи в София, аз се превърнах в нещо като преносител на музика. Беше наистина много приятно човек да споделя музика с приятелите си, тъй като навремето, както си спомняте, ни беше много трудно да имаме достъп до Западната култура.“
За любимите си джаз плочи
„Имам голяма колекция. С годините се е насъбрал доста материал. Аз по-скоро идвам от рока, но също така се интересувам и от джаз, както и от соул, фънк, диско. Нямам някакви ограничения в търсенето на плочи. Имам малка колекция от Майлс Дейвис, няколко тави, които наистина слушам с много голямо удоволствие.“
За Марвин Гей
„Той някак си промени виждането ми към света и най-вече към соул музиката, в която наистина направи една малка революция в началото на 70-те г. Музиката му е наситена със звук на Motown и в нея има ново виждане за цялата ситуация, била то политическа, икономическа, както и хуманна визия за нещата.“
За възможността да нарисува обложка на музикален албум
„Имам проекти с един приятел, който иска да направи едно издание и да покани художници, които да творят и да направят обложки. Това е проект засега и ще видим кога ще се реализира, тъй като е малко трудно в момента по какви ли не причини.“
За това в какво открива радост и смисъл
„Разбира се, както всички хора мислим за това да бъдем щастливи, гледаме позитивно на живота. Музиката много помага да дръпнем напред и да продължим по пътя по-емоционални и по-богати. В този труден момент всички неща са малко относителни, но борбата продължава. Слава богу, че музиката и изкуството съществуват и тези два инструмента биха могли да ни помогнат да се докоснем до щастието.“
Кадри от апартамента на Феникс Върбанов в Париж, заснети от Виктор Попов. Феникс Върбанов пуска музика от своята колекция, като във видеото звучи известната песен на Марвин Гей Inner City Blues.
Идея за проекта: Краси Генова; фотография и видео: Виктор Попов
Интервюто с Феникс Върбанов в ефира на Джаз ФМ беше съпътствано от специално подбрани от художника изпълнения на Марвин Гей, Доналд Бърд, Артур Веросай и Майлс Дейвис, когото слушахме със запис от албума Seven Steps to Heaven.
