На създателя на графикатурата проф. д-р Иван Газдов бе присъдено почетното звание доктор хонорис кауза на Националната художествена академия. Той е дългогодишен преподавател в учебното заведение, където започва да работи три години след завършването си през 1970 г., през 1990 г. създава специалността „Визуална фантазия“, от 1995 до 2005 година е завеждащ катедра „Плакат и визуална комуникация“, а от 1999 до 2003 г. е ректор.
С многопластовата му личност ни запозна на тържествената церемония деканът на Факултета за изящни изкуства проф. Светозар Бенчев: „Поколения студенти в специалност „Плакат и визуална комуникация“ са възпитани в нестандартно мислене, усет за виц, чувство за мярка, висок професионален вкус и прецизност на изпълнението, така характерни за нашия почетен доктор хонорис кауза. С решение на Академичния съвет през 1990 г. Иван Газдов създава клуб „Визуална фантазия“, в който представя действащи български художници и теоретици. Ненапразно и въведената от него дисциплина „Визуална фантазия“ съдържа още в името си будещи любопитство и въображението елементи. Веднага ти се иска да попаднеш в тези часове, водени от проф. Иван Газдов. Пъргавата му мисъл скача от тема на тема, правейки неочаквани асоциации, създавайки абсурдни понякога връзки, навлизайки в самата същност на проблема. При това така увлекателно и с такова чувство за хумор и доза самоирония, което е присъщо само на извисените духом индивиди. Бил съм на много дипломни защити и съм слушал с огромно удоволствие коментарите, асоциациите и понякога парадоксалните заключения на майстора на „графичествения дизайн“ – термин, формулиран от самия него.“
През 1987 г. проф. Иван Газдов създава нов стил в художественото изкуство – графикатура. Понятието съчетава в себе си „графика“ и „тур“. Художникът описва стила като „вълшебното графично пътешествие“. Първият цикъл в графикатурата е „Нещо е излишно – нещо не достига“ със 104 притчи за началото на Света, в които чрез образите „всичко се случва сега и накуп пред очите на зрителя“, както посочи в интервю по Jazz FM авторът. И продължи: „И в заглавието има малка ирония към това какво е околността, която ни обгражда, и в сравнения с нея – животът, който осъществяваме художниците в изкуството.“ Вторият основоположен за сърцевината на стила цикъл е „Кавър-класик графикатура“ с варианти по класически картини на европейски художници. „Той е жест към уважаваните и обичани от мен гении, не трансформирано през иронията и карикатурата, а чрез изразяване в графичен стил на възхищението ми от тях.“ – описва цикъла проф. Газдов. Следват произведения от аналатичината и синтетичната графикатура. Разговорът ни бе по повод даряването на негови произведения и свързани с тях лични документи на Държавна агенция „Архиви“.
Още по темата:
Графикатури на проф. д-р Иван Газдов са част от творческата атмосфера в офиса на Jazz FM и ежедневно ни дават заряд със своята находчивост, с парадокса, чрез който добронамерено и с чувство за хумор поставя обичайна ситуация в необикновен контекст и така насочва вниманието ни към друг възможен поглед към света.
Специално върху графикатурата се спря проф. Светозар Бенчев в представянето на проф. д-р Иван Газдов като доктор хонорис кауза на Националната художествена академия: „Особеното съчетание на изящна графика, оптически илюзии, интерпретации по велики произведения на изкуството, шаржирани персонажи, един елегантен микс от асоциации, хумор и завладяваща визия са характерни за тези творби. За графикатура известният японски майсторн а графичния дизай Шигео Фукуда възкликва: „Световни, изключителни картини“. Друг колос на японския графичен дизайн Казумаса Нагаи казва: „Аз наистина се възхищавам от сътворения от Вас собствен уникален стил „графикатура“ и от това, че го обогатявате от 20 години. Откривам за себе си дълбоко вдъхновение от Вашите велики работи.“
Проф. Иван Газдов твори с вдъхновението, което „идва отнякъде и работата започва“. В творческата искра се убедил случайно, когато поради житейски обстоятелства „възторгът от работата“ („идването“) се прекратил: „Това е много мъчителен период, в който човек осъзнава, че нещата в изкуството не са толкова прости и схематични, не са чак толкова въпрос само на труд и на работа, а на специализирано вдъхновение, което те обзема.“
По повод награждаването в галерия „Академия“ на Националната художествена академия на ул. „Шипка“ № 1 можем да разгледаме изложба, проследяваща години от творчеството на проф. д-р Иван Газдов в графикатурата и авторския плакат. В нея са представени и негови награждавани творби. Изложбата можем да разгледаме до 8 март.
Знаците на отличието връчи ректорът на Националната художествена академия проф. Георги Янков.
След това проф. д-р Иван Газдов ни вдъхнови с академичната си реч.
„Уважаеми г-н ректор, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа! Благодаря на ръководството на Националната художествена академия в лицето на проф. Георги Янков, проф. д-р Николай Младенов, на Академичния съвет, благодаря на г-жа Слава Иванова, на проф. д-р Каприев, на доц. Георги Лозанов, на проф. д-р Мъгърдич Касапян за трогателното и съвсем неочаквано внимание.
Когато на човеu нищо друго не му е останало, освен да се удивлява, че е още относително жив, изведнъж го подсещат, че е допринесъл за утвърждаването на нашето общо благородно дело – образованието по изобразително изкуство. Темелите на Академията, дали са на 100, 200 или 300 години е без значение. Важно е тя, Академията, със своята дейност да те очарова и респектира така, както това са постигали нашите предци, само с едно изречение, изсечено в камък над входа на старото училище в Котел: „Помогни ми да тя возвися.“ Изтръпваме от този загадъчен надпис! Училището зове ученика за лично усилие. Как са могли да осъзнаят това хора, още неизлезли от вековното робство – 1869 година, че подлежи на образование този, който иска да се учи, а не да го учат. При липса на просветеност, без комуникации, вестници, без „кетап суратлъ“ (фасе боок), фрийлансъри, мърчандайзери и други дизайнери. И, забележете, въпреки общото упование в чернозема и хляба, никой не е написал табели по нивите: „Прекопай ме, да те приземя“, а напротив: „Помогни ми да тя возвися“ – постарай се, ела.
Образованието по изкуство, без което, забележете, спокойно може да се живее, е нещо велико. То стои на ясен пиедестал, то те кара да се движиш, да се будиш и заспиваш, да съзидаваш и учудваш, да обичаш, или казано в едно – да твориш. Всеки, докоснал се до Академията с чисти мисли, е успял да вкуси и да се възхити от животворната ѝ чувственост, себесмирението и безкрайната до уязвимост прямота.
Изкуството и фантазията са най-очарователното нещо. Писателят О’Хенри казва какво е изкуство. Това е: „Любовта в свободното си време, танцуваща ту-степ на брега на една река“. А какво е изкуство според дипломник, който е провесил от тавана до пода една лента от домакинско метално фолио? Той казва: „Изкуството са спорадичните светлинни гюбеци, с които тази пластика вибрира.“
На студентите ще кажа това, което няма да им кажа. Няма да им казвам да бъдат прилежни, защото така и така няма да бъдат прилежни. Няма да им казвам да работят упорито, защото така и така няма да работят упорито. Няма да им казвам да намерят себе си, защото те така и така са само себе си. Студентите са си студенти – симпатични, буйни, весели, усмихнати, свежи, непосредствени, откровени, очарователни. Грижим се за тях такива и ако някой има една малка екстра – и да е талалнтлив, всичко е наред.
Какво е казал великият мислител и известен философ Мигел де Унамуно като ректор на 800-годишния университет в Саламанка? По време на войните през първата половина на 20-ти век, когато кандидат-студентите рязко спаднали, философът казал: „Трябва да увеличим кръчмите в университета!“
Въпреки, че творчеството е лично дело, то образованието е колективно и искам да отдал почит и уважение като поздравя всички преподаватели в нашата специалност, мои десетилетни спътници и сътрудници – проф. Георги Янков, проф. д-р Николай Младенов, проф. д-р Кристина Борисова, доц. д-р Стоян Дечев, доц. д-р Ненко Атанасов, доц. д-р Георги Павлов. Знам, че има и нови попълнения, които също поздравлявам, но не ги познавам и моля да ме извинят, защото осведомеността на мумиите се ограничава само в тяхната епоха.
С тези думи завърши академичната реч на проф. д-р Иван Газдов. Акценти от церемонията можете да видите тук:
В деня на церемонията по удостояването му с почетното звание доктор хонорис кауза на Националната художествена академия, в офиса на Jazz FM пристигна подарък от художника – Дървото на джаза на САЩ.
То е придружено от посвещение с дълбоко чувство към любимата ни музика.
Благодарим на проф. д-р Иван Газдов за насърчението и постоянното вдъхновение!
