Музиката на Васил Пармаков ще слушаме на концерт тази вечер и още веднъж ще сме близо до творческата му личност с прожекцията утре на филма „Съдбата като джаз“ в галерия „Прегърни ме“ на ул. „Г. С. Раковски“ № 63. Началото е от 19 ч. След отдаването на почит към Румен Тосков – Рупето, това е второ събитие от поредицата „Вдъхновителите“. Програма „Четвъртък в Галерията – втори сезон“ се реализира с финансовата подкрепа на Националния фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“ – 2022 г.
Три пиеси на Васил Пармаков ще прозвучат тази вечер в изпълнението на Веселин Веселинов – Еко – контрабас, Милен Кукошаров – пиано, и Мартин Ташев – тромпет. Love е една от последните му композици, а другите две са от щастливия за „Зона Це“ период в края на 90-те години, когато записват албума The Human Factor – Juana Maria и Endless Winter, разказа Веселин Веселинов – Еко в интервю по Jazz FM. В програмата ще са и изпълнения от колаборацията му с Милен Кукошаров, започнала от съвместните свирения в „Хамбара“ като продължение на изявите на контрабасиста там с Васил Пармаков.
Утре вечер гледаме филма „Съдбата като джаз“, създаден от Константин Занков по идея, възникнала в разговор с Константин Петров, брат на поета Александър Петров. Двамата с тъга обсъждат нерадостната съдба на талантите в България, на които се отдава почит едва след като си отидат от нашия свят. Във филма Васил Пармаков ни говори чрез музиката си, изпълнена от други артисти, които споделят за своята работа с него. Разказите са придружени от пиеси, брилянтно изпълнени от „Зона Це“ начело с Веселин Веселинов – Еко.
„Аз си го наричам за себе си изобретател – не музикант, не композитор, не изпълнител. Дълги години съм бил свидетел как той изобретява музиката.“ – казва за Васил Пармаков Веселин Веселинов – Еко. „Аз се изумявам от неговия полет на въображението. Не съм забелязвал такъв у други артисти. Той прави опити и в изобразителното изкуство, пише книги. У него имаше непрекъснато желание да работи, да прави нещо, нещо да се случва.“ – посочва Константин Занков, който много отдавна познава музиканта като съсед в центъра на София.
Васил Пармаков е човек, който винаги търсеше доброто – да даде път на хубавата музика, да срещне хората с нея, така че да я чуят, да я възпиремат, да влезе във всеки един и да стане част от неговата същност. Беше непримирим към грозните постъпки и грозните действия. За приятелството между тях Еко не говори в минало време: „Така се развиха нещата, че той по́ не издържа този свят. Остави ни страхотна музика.“ Част от нея предстои да чуем за първи път в нов албум, по който „Зона Це“ работи. „Най-необикновеното е, че изровихме стари пиеси, записани през 2002 г. с участието на Пармака, където той свири брилянтно, включително в негови композиции. Сега довършваме акомпанимента на неговото свирене.“ – сподели той. В „Зона Це“ от предишния състав е и Стоян Янкулов – Стунджи, от няколко години групата възстанови дейност с участието на Васил Спасов и Мирослав Иванов.
Техни изпълнения от концерт в Sofia Live Club в почит към Васил Пармаков звучат във филма „Съдбата като джаз“. „Той ни наставляваше отгоре. Наблюдава, преценява: „Тук можеше по-добре. Минава, но можеше и по-добре.“ – чува Веселин Веселинов – Еко бележките на посветения на съвършенството на музиката човек.
Константин Занков свърза Васил Пармаков с Дарин Малакчиев, отишъл си почти по същия начин: „Неразбран и изхвърлен от държавата за това, че е с 10 – 15 години по-напред във времето в начина на правене на изкуството и разбирането си за изкуството, как трябва да изглежда според него. Васко Пармаков също правеше нещата, както той си представяше музиката. Дано да има хора, които да бъдат последователи на Васко и на Дарин. Те са сродни души.“
Утре в ефира на Jazz FM специално ще звучат изпълнения от албума на Васил Пармаков квартет Lombrosso.
