За Васил Пармаков като вдъхновител, като музикант за пример, като добър приятел и като отдаден на изкуството творец разказаха в студиото на Джаз ФМ работилите с него Веселин Веселинов – Еко, Стоян Янкулов – Стунджи, Димитър Карамфилов и Марина Господинова. Днес те и още десетки джаз артисти излизат от 20 ч. на сцената на „София лайв клуб“ за благотворителния концерт в памет на големия музикант: „Концерт, музика и текст – Васил Пармаков“.
„Васил Пармаков бе перфектен импровизатор – при него няма един грешен тон. Ако случайно се появи такъв, той така е защитен, че остава в партитурата като най-верния. Когато свиреше, музиката се лееше като водопад – с такава бързина, че той не би могъл да напише всичко това. Това е перфектният начин за спонтанно музициране.“ – описа стила на Васил Пармаков Стоян Янкулов – Стунджи. С него и с Веселин Веселинов – Еко са последните записи на музиканта, който си отиде от нашия свят на 21 май на 55-годишна възраст. Тези изпълнения озвучиха разговора на Емил Войников с двамата съратници на Пармаков в студиото на предаването All-Time Jazz Masters.
Веселин Веселинов – Еко дължи избора си на музиката като професия на Пармаков и на пианиста Иван Стайков (който, разказа Еко, „подслушвал“ упражненията на живеещия на партера свой колега; авторски концерт на Иван Стайков Биг бендът на БНР под диригентството на Антони Дончев ще изнесе на 22 юни в Студио 1 на радиото). Преди това се канел да учи органична химия в университета, тъй като произхожда от семейство на лекари. Но неговият съказарменик Георги Ценев, съученик на Пармаков, усеща близостта, която двамата биха споделили, и ги запознава. „Васил Пармаков показа, че и в България може да има човек, който да свири музика, съпоставима с песните, които слушахме от Запад на плочи и касети.“ – казва Веселин Веселинов – Еко за начина, по който пианистът го е вдъхновил.
За Васил Пармаков като вдъхновител споделя и Димитър Карамфилов: „У него имаше идеализъм, в който всеки по-голям артист се припознаваше – да не се примиряваш с доста от нещата, наистина да гониш изкуството като дух, а не като обслужване. Той беше най-високо ниво музикант.“ Марина Господинова добавя: „И беше много автентичен. При него всичко беше истинско. Той не се съобразяваше с това кой ще го слуша, той се съобразяваше със себе си и с музиката. Не правеше компромиси за това.“ Тримата са заедно на сцената на Арт клуб „Мишел“ в Созопол по време на концертната седмица там на Васил Пармаков и Димитър Карамфилов. Една от вечерите на сцената излиза и Марина Господинова, а в архива остава спонтанно направен запис на пиесата Bye Bye Blackbird. Той бе излъчен за първи път по време на интервюто на Таня Иванова в „Следобедни импровизации“.
Марина Господинова също е окрилена от Пармаков, когото познава от джем сешъните в „Суингинг хол“, а после той я кани за участие в негов концерт: „Чест бе за мен. И бе много вълнуващо, защото за първи път се срещнахме на сцената. Той не обичаше репетиции, не обичаше уговорки, обичаше музиката да се излива. Тази спонтанност… Много държеше на нея. Мразеше думата „проект“. Неговото мнение бе, че ти си музикант – излизаш на сцената и изливаш душата си.“
Една от групите, в които Пармаков постига тази лекота на изразяване, е „Зона Це“, в която свири с Веселин Веселинов – Еко и Стоян Янкулов – Стунджи. Слушайки записи на формацията от 90-те в ефира на Джаз ФМ, Еко отбелязва, че повечето са в мажорна тоналност, може би поради „безпочвен оптимизъм“: „Явно сме били много обнадеждени за нещо. 90-те години бяха интересно време. Радвам се, че ги преживях, радвам се, че отминаха.“
Когато Еко има неотложен ангажимент, в „Зона Це“ го замества Митко, и точно от Пармаков той се научава да слуша другите колеги, с които свири, и да следва добрия музикант. „В „Зона Це“ имаше спонтанност и импровизация – там фантазията е много широка, една голяма вселена. Възможностите им като музиканти са неограничени – и това ти дава криле.“
С Пармаков стават приятели, когато Митко го кани да свирят заедно на фестивал в родопското село Хухла. „В началото, когато започнах по-активно да свиря музика, Пармака бе мой голям ментор, но ние веднага станахме приятели и наставничеството се случваше в ежедневната ни комуникация. Като темперамент и съзнание си беше тийнейджър – в него бе духът на младежа. Засвиреше ли музика, бе концентриран, отдаден, това беше не като религия, а като закон. При него нещата бяха като постоянно откриване, нямаше търсене.“
Понякога публиката участва в този процес на откриване, друг път го възпрепятства. Нерядко Васил Пармаков изливаше в думи гнева си от невнимателното и дори грубо отношение на публиката, която вместо да споделя общо преживяване с творците, разсейва атмосферата. „Той просто сядаше и хващаше течението на музиката. И наистина беше вътре на 100%. Това беше нещо, което много го дразнеше – някой да се опитва да го разсейва или да говори на висок глас около него. При него беше до болезнени нива – в някои моменти не му понасяше тази нагласа.“ – казва Митко Карамфилов. Веселин Веселинов – Еко прави извода, че продължаваме да изграждаме култура на слушане на джаз.
Предстои да излезе втора книга с текстове на Васил Пармаков, като Еко разказа, че издатели се борят за правото да го издадат: „Има интерес, което е обнадеждаващо. Но това стана, след като почина, което не е толкова обнадеждаващо.“
Васил Пармаков в едно изречение на Стоян Янкулов – Стунджи: „Слабо казано добър човек – той беше душа човек и много чувствителен.“
Снимка: Фотографска агенция „Булфото“.
