Последният солов албум на Милчо Левиев – записаният през 2015 г. Quiet March, излиза за първи път на плоча под заглавието „Писмо до Америка“. Продукцията е на „Дюкян Меломан“. Представянето ще бъде с концерт в джаз клуб In the Mood на 16 януари от 20:30 ч. Вики Алмазиду ще пее с Антони Дончев на пианото, Васил Хаджигрудев – контрабас, Димитър Семов – барабани. Ще чуем както пиеси от албума, превърнати впоследствие в песни, така и други творби на Милчо Левиев, ще се включат и гост-изпълнители. Събитието на сайта на клуба.
Във водената от програмния директор на Jazz FM Светослав Николов концертна премиера на плочата спомени за големия творец ще разкажат специално поканените Иглика Трифонова – режисьор на „Писмо до Америка“ , Златна Костова – автор на текстовете към някои от филмовите композиции на Милчо Левиев, проф. Клер Леви – музиколог. Ще чуем и думи на самия маестро от интервюта по Jazz FM: за филмовата му музика и за емоцията да запише албум на живо пред публика.
Милчо Левиев в интервю на Светослав Николов в „Джаз истории“ по Jazz FM: Още от малък бях киноман. От дете се помня – умирах да гледам филми. Родителите ми ме водеха на кино – тогава се даваха филми като „Магьосникът от Оз“. До 1947 г. имаше свобода в България. Всякакви филми даваха, постепенно наложиха ограниченията. Филми, филми, филми – и помнех мелодии от филми. Дори в един мой албум Bulgarian Piano Blues има японска тема The Island, помня я като мелодия от филм, който съм гледал през 1961 г., още бях в Пловдив. Така ми хареса, че си я записах. Години след това, пред 90-те, когато правех този албум в Япония, открихме композитора за разрешение, за да я издадем. Прекрасна мелодия! Тъй като гледах много филми, разбрах колко различни подходи има за писане на музика. Това не е илюстрация към филма, това е актьор. Музиката има роля, която може да е противоположна на развиващото се действие. Ей такива неща тук в България ги нямаше – музиката се слага да приглася на филма. Това са глупости, наивен подход, като от Холивуд през 1931 г., първите филми с музика. Бях маниак на филми, следях всичко – френската школа, чешката, Новата вълна. Така се запалих, че си казах, ако имам време да науча още нещо в този живот, режисьор искам да стана, да направя аз филм.
Албумът „Писмо до Америка“ е записан на живо пред приятели в студиото на Perfect Records. Продуцент е Иван Минчев. Изборът на Милчо Левиев пада основно върху негови композиции за киното, както в България, така и в САЩ. Пиесата „Писмо до Америка“ към едноименния филм на Иглика Трифонова се явява център на албума и затова и плочата излиза с това заглавие. Тук са и темите към забранения в продължение на десетилетия „Понеделник сутрин“, още недовършения при неговото заминаване за Америка „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Един снимачен ден“, българо-германския „Малки тайни“, анимационния „Внимание, грубиян“, както и към заснетия в САЩ Chickpeas. В плочата звучат и други композиции на легендарния музикант, като Quiet March (както първоначално бе озаглавен албумът при издаването му на диск), When Are You Gonna Stop Swinging (никога, звучи отговорът, затова и Милчо посвети живота си на музиката и никога не ѝ измени), Odessa Bulgarische.
Милчо Левиев в интервю на Таня Иванова в „Следобедни импровизации“ по Jazz FM: „Тук няма трикове, наслагвания, дублирания. Това беше предизвикателство, което малко хора поемат. Саксофонистът Кенънбол Едърли направи такова нещо за първи път преди доста години, свирейки пред малко публика, поканена в студиото. Защо? Защото винаги, когато има хора, е по-друго. Човек прави изкуство, за да комуникира. Винаги много внимателно съм подхождал към филмовата музика. Тя не е просто илюстрация на това, което става по време на филма. В комерсиалното кино не е така, но в истинското филмово изкуство музиката е актьор. Тя има отделна роля. И преди съм го казвал: джазът и киното са двете изкуства, с които XX век ще се запомни. А относно това дали има някаква носталгия от моя страна по отношение на тази музика? Не може да няма някаква носталгия.“
В текст към албума дългогодишният приятел и музикален спътник на Милчо Левиев Питър Ърскин го определя като „българския дар за джаза“ и пише: „Милчо неуморно следва своята музикална муза из градове, през граници, океани и континенти, не забравяйки своите двойни корени – на български музикант и на джаз импровизатор от световна класа. Той наистина е уникален. Той наистина е велик музикант. Милчо Левиев е наистина най-добрият дар.“ Текстът присъства и на обложката на плочата.
Корицата е с нова снимка (Studio Mem), дизайнер е Иво Христов. За плочата звукът е преработен от Георги Станев. Записът, оригиналното смесване и мастериране са на Чавдар Петков и Светослав Борисов.
„Изкуството е свобода, а не забрана.“ – казва Милчо Левиев. След поредната забрана – на филма „Понеделник сутрин“, взема решение да емигрира. „Нямах толкова смелост да остана и да правя това, което искам. Един артист, ако не прави това, което иска, какъв е смисълът да го прави? Артист, а не занаятчия, който е овладял занаята и ще си осигури добро положение в обществото – това винаги го е имало, така е и в свободните общества. Това е въпрос на верую.“ – сподели Милчо Левиев в „Джаз истории“ по Jazz FM.
