Добронамерено и чрез приключенията на героите мюзикълът „Спондж Боб“ в Столичния куклен театър ни учи как да бъдем смели спасители на света. С вече 45 представления, той ни изправя пред нашето ежедневие с предизвикателствата, с които се справяме всеки ден, изпитанията, през които преминаваме, трудностите, пред които си изправяме. И ни учи да не се отказваме, а да вярваме – в собствените сили, в приятелството и в утрешния по-добър ден, който ние ще сътворим с хората около нас. Призовава ни да посрещнем всичко с любов в сърцата. Дава нагласа към света, с която по-ведро, бодро и уверено вървиш напред, защото казва: „От теб зависи всичко. Ще се справиш!“
МЮЗИКЪЛЪТ СПОНДЖ БОБ | Столичен куклен театър
„На мен ми казва същото. Спондж Боб е толкова положителна фигура! И е хубаво постоянно да си спомняме за него през цялото ни съществуване. Да не спираш да вярваш в доброто и в своите възможности, до последно да не се отказваш, е ценен урок.“ – споделя личния отпечатък актрисата Мариета Петрова – Мърфи. Защото задължително ще успееш! Чрез този спектакъл изпълнителят на главната роля Никола Попов, заедно с всички в състава, открива колко много още може да постигне в своя път на развитие: „За мен мюзикълът е подадена ръка. В него се срещнах с изключителни професионалисти. Обичам непрекъснато да уча и да се обогатявам. „Спондж Боб“ е майсторски клас по актьорско майсторство, толкова интензивен, вече две години. Всеки път надграждаме и откриваме нови неща. За мен това е немечтана мечта. Нещо, което не съм подозирал, че бих искал, но без което не си представям живота си.“
И както казва Мариета Петрова – Мърфи, всички са безкрайно щастливи, когато дойде ред за следващото представление. Това личи по настроението, с което излизат на сцената, за да сътворят пред погледа ни чудеса. В спектакъла огромна опасност надвисва над героите. Те събират кураж и се справят, защото са фокусирани в своята задача, добре са осъзнали своята мисия и извървяват всички стъпки, за да я осъществят. Това важи както за героите, така и за актьорите, които вече 45 представления изпитват удовлетворение от своето достойно постижение. „Актьор в по-малки роли не може съвсем да си даде сметка как може да си разпределя енергията на сцената, докъде са неговите възможности, на какво е способен. Досега съм имал и други главни роли, например в Софийската опера и балет. Но тук говорим за тричасов мюзикъл с песни, танци и много диалози през цялото време. За мен този огромен обем бе желан, исках да видя, че мога, че мога да се справя.“ – благодарен е Никола Попов.
Той е завършил оперно пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и до този момент не се е занимавал толкова задълбочено с актьорско майсторство. „А куклените актьори са магьосници, професионалисти без аналог, които са свикнали да работят с вътрешната енергия в театъра, без претенция. Аз съм влюбен в моите колеги! Щастлив съм да работя с такива професионалисти. Не толкова нашата собствена биография е важна, колкото това с какви други хора си взаимодействаш, защото се учиш от тях.“ – в думите на Никола Попов отново чуваме посланието за силата на общността. Потвърждава го Мариета Петрова – Мърфи: „Ние също сме влюбени в Никола, защото е невероятно слънце. Много ни помагаше във вокалната част, където е във вихъра си. Обменяхме опит. С всяко изминало представление усещаме как все по-добре жонглираме с ролите и с представлението. И ставаш виртуоз. Дори да се случи гаф на сцената, започваш от него да градиш нещо хубаво, колегите също се включват. Така е при всяко представление, което расте.“ Двамата споделят, че са благословени със своето, започнало в театъра приятелство.
Сплотеността на екипа се предава на публиката. Както казва Никола Попов, зрителите споделят на актьорите, че искат още. „Много бързо мина.“ – коментират те трите часа на единение. То е в няколко плана – както между героите и между актьорите, така и във възможността публиката да се олицетвори със случващото се на сцената в сюжета и в интерпретацията му от артистите. „Всичко минава с голяма лекота!“ – описва тази органичност на преживяването той. Защото актьорите не просто създават един спектакъл, а преживяват вълненията на персонажите – със спонтанност и с реакция в момента.
За това допринася и изпълнението с бенд на живо без рамки в предварително записана музика, към която трябва строго да се придържаш. Като ръководители на групата се редуват пианистите Светослав Миланов и Мартин Марков, а в състава са Даниеле Феббо – бас китара, Борис Трифонов – китара, и Иван Ценов – барабани. Мюзикълът е с жизнеутвърждаващи песни, написани от Синди Лопър, Джон Леджънд, Стивън Тайлър и Джо Пери от „Аеросмит“ и още много познати артисти и групи от поп и рок музиката, включително култови фигури като Дейвид Боуи. Всичко това оставя широки отворени пространства на интерпретацията. „Постоянно импровизираме. Дори режисьорът Уеис Хайлър ни е казвал, че в САЩ глобяват за това. Отговаряме му, че при нас е обратното. Ако не импровизираш и не си създаваш различна среда, ставаш като папагал. Ние се разнообразяваме, изненадваме понякога колегата до себе си с нещо различно. Така става много цветно. Просто се забавляваме.“ – отново радостта от творческото действие е на преден план в думите на Мариета Петрова – Мърфи. Това импонира на режисьора Уест Хайлър. Той истински се радва на своите любими моменти от мюзикъла и възприема гледната точка на актьорите. Чувства се у дома. Казва: „Аз съм българин!“ и рецитира „Аз съм българче.“ Убеден е, че има прародители от тук. Обича България и всичко българско, с което на свой ред дава на артистите друг поглед върху нашата действителност.
„Спондж Боб“ създава своя действителност, в която зрителите се припознаваме. Героят осъзнава колко е необикновен с това, което носи в себе си, щастлив е, че с него допринася. Публиката, искаща още и още, е най-щастлива в събота, защото в неделя отново може да гледа спектакъла. И след месец – пак. През март представленията са на 15-и и 16-и, а през април – на 12-и и 13-и, от 17 ч. Мюзикълът учи да вярваш в Доброто, никога да не изменяш на себе си и на другите. Той идеализира по начин, по който прави всичко хубаво достъпно за всеки. Разбира се, че във всяка глава звучи и другото гласче, което ни подмамва към беля. Но го прави така, че да възприемем този порив също като част от нашето израстване. „Понякога чрез пакост могат да се научат много неща, но те също откриват пътя към Доброто.“ – както се случва с героинята на Мариета Петрова – Мърфи. И което е неизбежно. „Така виждаш двете страни на монетата.“ – споделя тя. И чрез оформянето на образа илюстрира тази житейска истина: „Винаги искам да излезе хуморът в цялата тази лошотия, която би могла да я има в моята героиня. Тя може да изглежда наистина нелепа.“ Спектакълът утвърждава, че сме хора понякога с добри, друг път – с лоши постъпки, но се учим от всичко преживяно в своето усъвършенстване.
Мюзикълът „Спондж Боб“ в Столичния куклен театър ни насочва и към такива важни теми като чувството за принадлежност, формирането на дух на сътрудничество. И ако чувстваме дефицит на проява на тези ценности в нашата среда, ги получаваме от сцената, за да ги пренесем в живота. Затова и спектакълът има верни последователи, които го гледат отново и отново. Това развитие бележи и самите актьори. „Когато получих поканата, още бях във Виена на двумесечна практика в MusikTheater an der Wien като помощник-режисьор на постановка. Осъзнах, че не ме свърта на едно място и искам да съм на сцена. Все едно си го пожелах! Много исках всичко, което знам и мога, което съм чел и научил, да ми се случи в една голяма роля и да го покажа. Тогава режисьорът Уест Хайлър, който е американец с много спектакли на Бродуей, занимава се с цирково изкуство и мюзикъл, направи кастинг в Софийската опера за „Шрек“ и после дойде и поканата за „Спондж Боб.“ – разказа Никола Попов. „И съм много щастлив! Ние го правим преди всичко за себе си, за израстване, от творческа необходимост да се учим и да ставаме по-добри, но когато има и такава обратна връзка от публиката, е магическо. Защото виждаш, че не си сам. Хората споделят след спектакъла, че ще го помнят дълго.“
Защото след тези три часа всеки се чувства променен. „Наистина „Спондж Боб“ ни кара да вярваме повече в себе си и в Доброто. С всяко следващо представление като човек започвам все повече да вярвам, че няма невъзможни неща и че никога не трябва да се отказваш. Каквото и предизвикателство да ти застане на пътя, продължаваш напред с усмивка, с ведрост и с добра енергия. Казваш си: „Мога да го направя!“ – също както Спондж Боб. И когато всички се оттеглят и му казват, че не може да спаси света, той не се отказва и успява!“ – говори за пренасянето между реалността и сцената на истините за живота Мариета Петрова – Мърфи. Разбира се, по пътя героят се разколебава, но това пак е част от действителността, защото от това получава нови сили.
А на края на пътя стои голяма награда – доброто за цялата общност чрез всичко добро, което имаме в себе си. Ако направим нужното, всичко ще бъде наред. Никола Попов продължава да очертава истинността на спектакъла за живота: „Има нестихващ оптимизъм, че дори да остават още пет минути до края на света, може би те са най-хубавите, защото сме заедно. Човек оценява колко е важно да не губим времето си в неща, които не ни движат напред и ни завличат в негативен аспект. С Мърфи често си напомняме в ежедневните разговори важните неща от мюзикъла: че не трябва да се отказваме, каквато и да е картината около нас. И да сме също като Спондж Боб, който никога не казва една лоша дума за никого, запазва тази чистота.“ Той е пример за следване и с добавеното от Мариета Петрова – Мърфи: „Дори не допуска лоша мисъл, той е с положителна нагласа във всяка една ситуация.“ Така мюзикълът описва нашия път в живота, в който даваме от себе си и постигаме за всички.
Даващ толкова много, мюзикълът „Спондж Боб“ е само един от елементите на активното присъствие на двамата ни гости на националната културна сцена. И двамата са преподаватели – Мариета Петрова – Мърфи – в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Боньо Лунгов и проф. Константин Каракостов. В Столичния куклен театър я гледаме и в „Непознатото дете“, „Пепеляшка“, „Хитър Петър“, „Ние врабчетата“. Скоро ще бъде възстановена за поредно турне в Япония съвместната продукция „История за чайка и банда котараци“ с режисьор Катя Петрова, в която участват още джаз музиканти – Стоян Роянов – Я-Я като композитор и Росен Захариев – Роко като изпълнител. Тя е отново със значими теми – за различията, които ни свързват, за опазването на природата. Междувременно репетира в постановка за бебета, която ще има премиера на 1 април.
Никола Попов отскоро е на щат като солист на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново, където по-рано прави оперния си дебют в „Дон Жуан“, а после играе и в „Сватбата на Фигаро“. В момента репетира за първата си изцяло драматична роля. „Обожавам да се предизвиквам и да попадам на необичайни места.“ – казва той. Неотдавна го слушахме на една сцена с Орлин Горанов в музикалния спектакъл „Дихание“.
Той също така впечатли в проекта на своята първа учителка по пеене Румяна Коцева „Вечните коледни песни на български език“ със Симфониета Шумен под диригентството на Славил Димитров.
И преподава в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, където е редовен докторант.
„Осъзнах, че много обичам да давам това, което получавам. Разбрах, че това е смисълът. Обичам да споделям и в живота, и на професионално ниво.“ – с темата за общността и нашия принос към нея завършва разговорът ни. Защото в живота е така – човек има толкова, колкото дава на света.
