Популярната музика изразява и моделира нашите чувства – през нея преминава любовта към избраника на сърцето и към родното място, любовта към себе си. С нея се приемаме и чрез нея се изграждаме, за да изпълняваме своята мисия – повече вярващи, за да реализираме възможностите, предоставени ни от живота. С нея се чувстваме подкрепени, тъй като тя ни събира в общо преживяване с толкова много сродни души. Подборът на емблематични песни от българската и световната съкровищница в спектакъла „Дихание“ на МДТ „Константин Кисимов“ – Велико Търново представя пъстроцветна панорама, която отваря пред нас световете на приказно красиви песни и обединява наследството на операта, оперетата, мюзикъла, естрадата и съвременната поп музика.
Специален участник е Орлин Горанов, преминал през всички тези музикални стилове и участвал в процесите на развитието им като популярен певец в началото на музикалната си кариера, артист в операта след това и съчетаващ днес изяви в музикалния театър със създаване на нови хитове. Другата група вокалисти е на звездите на МДТ „Константин Кисимов“ – солистите Теодора Петрова, която е утвърдено име на театъра, и Никола Попов, който току-що се присъедини към трупата и дебютира тази седмица в куклената драматизация на симфоничната приказка на Прокофиев „Петя и Вълкът“.
Връзката на съвременната поп сцена с българската песенна традиция и на регионалното с националното се осъществява от Гергана Стоянова от Велико Търново, с която цялата страна се запозна от екрана на bTV при участието ѝ в „Гласът на България“ през 2023 г. Спектакълът е толкова атрактивен, че билетите за него свършват седмици преди представянето. В новия му вид той бе поднесен на публиката в Харманли на 11 февруари, в Стара Загора на следващия ден, а днес гостува в Кърджали. Турнето се осъществява от „Ивент медия груп“.
„Дихание“ е едновременно обзор и емоционално пътешествие, както става пределно ясно от чувството, вложено при представянето му от водещия Никола Попов. Неговото усещане за принадлежност е в уважението, с което той два пъти произнася името на МДТ „Константин Кисимов“ – Велико Търново. Особено важно е в днешните времена на постановки със специални участници, гостуващи в много градове, да се открои институцията, която осъществява проекта.
Започваме с увертюра и ария от „Човекът от Ла Манча“ от Дейл Васерман, Мич Лий и Джо Дариън. Под диригентството на Васил Вълчев – директор на театъра, оркестърът се отличава с богата звукова тъкан, което съответства на спецификата на спектакъла с много багри. Под овациите на публиката излиза Орлин Горанов и запява. Той неизменно завладява с тембъра и експресивността си. Винаги е толкова прецизен в интонирането, че дори съм присъствал на случай, когато човек от публиката го моли да спре да пее на плейбек. Орлин Горанов винаги пее на живо. Като артист, обигран в много жанрове, той използва изразни средства и от операта, и от поп музиката, за да направи още по-изразително изпълнението си в мюзикъла, произлязъл от срещата между тези изкуства.
За втората ария Орлин Горанов кани за дуетен партньор водещия Никола Попов – новото голямо име на музикалната ни сцена. В диалога преди изпълнението е целият заряд на случващото се. „Готов ли си да започваме?“ – пита Дон Кихот Санчо Панса. Никола Попов отговаря на Орлин Горанов с решителното „Кога!“ Вече съм свикнал, когато младият вокалист запее, от всички страни около себе си да чувам възхитените възгласи на изненаданата публика „Браво!“ Така бе и този път в Стара Загора. Никола Попов е извор на изкуството, впечатляващ артист с много качества – освен певец, той е и сценарист, и режисьор, и преподавател в НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“, в която е докторант. Двамата пеят дуета в съвършен синхрон и резонанс. Незапознатият би останал с впечатлението, че това е дълго подготвяно изпълнение. Старателната предварителна работа всъщност започва и завършва в деня преди първото представление. Всичко останало се случва в реално време на сцената. Когато творят заедно артисти от класа резултатът винаги е впечатляващ. Бурни аплодисменти.
Никола Попов остава на сцената в ролята на водещ, за да обяви следващите произведения, които идват от малко позната опера – „Рицарят Пазман“ от Йохан Щраус – син. В естетиката на анонса, разказал с много хумор сюжет на силни страсти, присъства и неговият опит като водещ на музикални предавания за класическа музика по Българското национално радио. На сцената излиза още един солист на МДТ „Константин Кисимов“ – Теодора Петрова. В спокойствието и лекотата, с които пее, човек се чувства приютен.
Четвъртият вокалист е Гергана Стоянова, чиято страст към българската песен открихме още при участието ѝ в „Гласът на България“ по bTV. Това дълбоко преклонение пред класиките ѝ спечели и признанието на примата на българската естрада Лили Иванова. Впечатлена от нейната интерпретация, тя ѝ поднесе цветя и подарък – свой албум. Този дар символично съдържа в себе си онова, което Гергана Стоянова заслужава – благодарността на публиката и многобройни записи в дълга кариера. По-късно в концерта ще я чуем като партньор на Орлин Горанов, но също и в изпълнение на класики като „Песен моя, обич моя“ (м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев), „Остани“ (м. Николай Арабаджиев, т. Димитър Василев) и „Янтра“ (м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов). Тези шедьоври са написани от композиторите специално за вокалистите, които ще ги изпеят – Йорданка Христова и Паша Христова. Гергана Стоянова успява да ги направи свои. Тя преодолява всички изпитания за вокалиста в трудните партии на фестивалните песни, същевременно влага в тях личното си отношение на преклонение.
Няколко песни в програмата са на английски език – от мюзикълите „Котки“ и „Фантомът на операта“ на Ендрю Лойд Уебър. Между тях е българска песен, която задава следващата посока на спектакъла – с творчеството на нашите автори на песни и вокалното майсторство на певците ни. Първо чуваме един от новите хитове на Орлин Горанов – „Спомен от преди“ от Артур Надосян и Иван Тенев, която той записва със Сандра Александрова през 2018 г. По-нататък от репертоара му от последните години слушаме още „Дихание“ с музика на Светослав Лобошки и текст на Красимир Трифонов от 2022 г. и от предходната година „И“ отново с музика на Лобошки и текст на Костадин Филипов. За бис звучи записаният преди 12 години с Мариана Попова дует „Чуй ме“ с неин текст и музика на Красимир Гюлмезов. Така продължава развитието на популярната ни музика, от което съществена част са шлагерите от 80-те „Светът е за двама“ (м. Мария Нейкова, т. Димитър Точев) и „Да започнем отначало“ (м. Александър Бръзицов, т. Михаил Белчев), които слушаме и пеем с Орлин Горанов.
Обединяващи толкова разнообразен музикален материал са аранжиментите, които осигуряват хомогенност и прекрасен съпровод на симфоничния оркестър. В тях романтичността идва като отглас от миналото в актуална, модерна звукова среда с по-дръзка оркестрова фактура. Те са направени от пианиста Аспарух Бойлов с дълга кариера в мюзикъла, популярната музика и джаза, отвела го до „Бродуей“ и до още много кътчета на света. В оркестрациите е тази космополитна отделеност от оригиналите, която извежда нашите класики на нивото на световните образци, каквато е и целта на спектакъла.
Публиката е силно въвлечена, както видях и в „Петя и Вълкът“ и явно е отличителна черта в стила на МДТ „Константин Кисимов“. Така и трябва да бъде, защото музиката е споделено преживяване. Дали водещият Никола Попов със съпричастност ще обрисува образите на котките, „които, досущ като нас, пеят, обичат, мечтаят и се надяват“, дали ще прикани публиката, давайки ѝ увереност, да познае заглавието на песента или само с анонса ще направи така, че да отгатнем какво следва – с начина им на поднасяне анонсите между песните спояват номерата в програмата и я превръщат в спектакъл. Дали Орлин Горанов ще се обърне към публиката с „Аз не съм важен, важно е, че вие сте тук,“ докато пее „Светът е за двама“. Дали ще подскаже веднъж на публиката, че трябва да ръкопляска на това място в арията и след това залата адекватно да се включва в следващите моменти тук, а и по-нататък. Дали оркестранти ще дадат знак със светкавиците на телефоните си, че песента не само символично дава светлина, и след това всички в залата ще сторят това. И винаги след подобен знак от сцената, публиката сама открива онези места, в които да участва. В края залата грее – и от светлините на телефоните, и от светлината на лицата на хората. Както вмъкна Орлин Горанов между стиховете в „Да започнем отначало“: „Всеки нов ден е ново начало, нека да продължим напред с усмивка!“
„Дихание“ на МДТ „Константин Кисимов“ Велико Търново е глътка свеж въздух в една много предизвикателна музикална и житейска среда. Спектакълът дава перспектива към по-добър свят с уважителното представяне на вечни класики, с отдадената почит към авторите и оригиналните изпълнители, с изградения мост от мъдростта към младостта.
