Да си на концерт на Лили Иванова е особена привилегия. В музикалното пътешествие виждаш своя живот в неговото развитие с моментите, когато си бил въодушевен и вдъхновен, объркан и обезкуражен, но винаги с вътрешната увереност за твоята посока.
Песните ѝ винаги са били до теб, за да ти дадат нужното. И този поглед назад, както се случи и снощи в зала „Арена Армеец“, изкарва на преден план благодарността за това, че не си бил сам. Той откроява постигнатото от теб в този нелек път, но о, колко си щастлив!
През 70-те и 80-те, най-ранният период, към който Лили се завръща в концертите си, нейните песни бяха цветове в често сивия и лъжовен живот, светлина в безвремието, за да ти покажат, че има бъдеще и има смисъл да съхраниш надеждата. През 90-те, когато трябваше да намерим нов път, силна и уверена, Лили се пресъздаде. Тя имаше отговорност към хората и към популярната ни музика и избра да развива в нова среда. Тя даде личен пример, че от наследството не се отказваме, защото то е фундамент.
Новото хилядолетие дойде със своите съмнения, от които се опитахме да се предпазим с арогантност и агресия. А Лили ни увери, че е възможно да устоим само съхранили се ценностно. Годините на пандемия ни смириха и зададоха нуждата от нов подход, който тя изведе с положителен знак. В един нов свят, който изисква действие от нас, нямаме право да се колебаем, изпя тя в „Без контрол“ от краткосвирещия албум от 2021 г. „Чуй душата ми…“
Още от началото на величествения си път в музиката през 60-те Лили е емблема на посвещението към песента. Разбираща, тя вниква в нейните дълбочини, чувствена, извежда вълшебството ѝ, влива го в нас и променя живота. „Свири, щурче“, „Детелини“ и „Панаири“, които и сега пяхме заедно, са част от музикалната ни култура и блестящи образци на песенното майсторство, символ на непреходното. За свидетелите на тяхната поява те бяха също романтични отблясъци от личното минало и белег на продължаващо израстване. За младите хора, многобройни на концерта снощи, те са доказателство за устояване и стимул във време на динамични промени с противоречиви резултати. „Присъда“, с която Лили отговори на критиците си само преди няколко години, сега прозвуча като подкрепа за всички последователни в осъществяването на призванието си хора. Убедеността в „последната ми дума ще е „песен“ бе обещание към боготворящата я публика, както чухме и в импровизирана анкета, направена от почитател след концерта.
Привилегия е да слушаме Лили Иванова, да пеем с нея и лично да ѝ благодарим, да ѝ кажем колко много я ценим, как силно я обичаме. От наше име на финала на концерта това направи Кубрат Пулев, който поднесе рози и подарък със символика – копие на амфората-ритон от Панагюрското златно съкровище. То е съвършено, също като нея, също като нас, както ни е научила да бъдем.
И в което ни призова да сме постоянни с неизменна прецизност във всеки тон, с овладяност в изказа и емоциите. Даваща любов, Лили попиваше любов от аплаузите на публиката и нито един сектор от залата на остана непоздравен, а всеки прие вниманието лично. Все повече хора пристъпваха все по-близо в желанието да видят с очите си вълшебството – уж е нереално, а е пред погледа. Лили бе властелин на сцената и бе интересно да наблюдаваме как в тази естествена за нея среда тя взема решения – кои песни да включи, как да ги изпее, как да изгради емоционален връх, през цялото време виждаща гледката, която ще покаже от там. И когато се удивихме на красотата, тя ни разкри как случилото се с нас и в още един аспект е в резултат на нейно отговорно решение: „Можех да замина и да не се върна. Избрах да остана и не съжалявам.“ – призна накрая тя. И отиде при своите почитатели, където е винаги в чувствата.
Отношенията на Лили с публиката и взаимоотношения вътре в нейната група (Ангел Дюлгеров – композитор, аранжименти, китари, цигулка, Огнян Енев – композитор, пиано, тромпет, саксофон, Иван Йорданов – Чери – китари, Христо Михалков – бас китара, Орлин Цветанов – цигулка, Росен Ватев – ударни, перкусии, и LaTiDa – беквокали) будят възхищение – всеки за всекиго е смисъл, подкрепа и вдъхновение. Лили не пропуска да засвидетелства пред хората в цяла България колко много нейните песни са именно за тях. Концертът в „Арена Армеец“ бе пред 15 000 души в залата и още много онлайн в стриймове на феновете. Той ознаменува финала на шестмесечно турне, започнало в родния ѝ град Кубрат, преминало през близо 30, в някои от които се наложи да се върне заради бързо разпродалите се билети. Неин морален дълг и естетически възглед е никога да не разочарова.
Един за друг бяхме заедно и сега, изпълнили до предел най-голямата зала, както за първи път направихме преди десет години. Десет от десетки, в които сме неразделни – ние, Лили и Песента.
Миналата година бяхме на втория от трите концерта на примата в Зала 1 на НДК: На концерт на Лили Иванова: ритуал за щастие
