Не разбираш кога радостното очакване се е превърнало във върховно щастие. Когато Лили Иванова пее, се случват вълшебства. И внезапно осъзнаваш, че душата ти е в своето естествено състояние на чиста радост. Често казват, че Лили Иванова е перфекционистка. Това дава лесно обяснение, но просто не е точната дума. Лили е съвършена – тя живее музиката, талантлива, следваща призванието си, изразителна, истинска, прецизна, отговорна, достойна, успяваща, обичаща. Одухотворяваща и окриляваща ни. Тя знае от какво има нужда всеки от публиката и на всеки му го дава – любов без предел.
Песните на Лили не са само завладяващо изпети думи върху отличаващи се мелодии. Те са смисъл. Хамлетовският въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш?“ намира своя отговор в невъзможността да си безучастен в дилемата, както е в „Без контрол“, една от новите й песни в „Чуй душата ми...“. Нали сме родени с крила, готови за полет, създадени в любов? „Маската“ е за отговорността на твореца, която Лили не може да пренебрегне. „Чуй душата ми“ е вечният стремеж към светлината. „Животът“ – това е чудо, това сме ние. Брилянтна фраза, точни акценти, есенция. Внимателно слушаме и приемаме в себе си откровенията за живота.
И започнахме пътешествие през годините. Телефоните изгряха в ръцете на публиката, улавящи момента, съхраняващи по още един начин вълнението, което ни свързва, самите те символ на общността в залата. И като вълна се изправихме на крака, за да благодарим, и останахме прави, за да танцуваме. Бяхме „Щурчета“ в романтични спомени, възпяхме „Детелини“-те, които Лили превърна в символ на щастието за цял един народ. Песни-химни, и е задължително да ги пееш, и е прекрасно. Лили тича по сцената, щастлива е, щастливи сме, че сме й дали това щастие, осъзнаваме, че цялото то е дошло от любовта й към нас.
„Можем да си мислим, че сме велики, но без вас сме нищо.“ – благодари ни Лили и ние сме заедно, защото в любовта, която ни свързва със света, е нашето величие. „Последната ми дума ще е песен.“ Последният безкрайно дълъг тон отново издига публиката от креслата, аплодисментите стават все по-бързи, ритмични, все по-силни. Концертите на Лили са ритуал за щастие.
„Ще ми позволите ли да остана по-ниско?“ – пита Лили. „Да“ и „не“ се чуват еднакво силно от публиката. Забелязваме, че държи обувките на високи токчета в ръка. „Даааа!“ – вече мощно отвръщаме. Зазвучава „Панаири“ в аранжимент като чисто нова песен. Малката плоча от спомените на абсолютно, абсолютно всеки се завърта на грамофона – колело на живота, което не се движи в цикъл от възходи и спадове, а само напред.
Разделяме се с благодарност. Щастието се измерва с всяко усмихнато лице. Такива са всички, и това е естествено. Няколко поколения от едно семейство се спират в коридора за обща снимка. Животът продължава, още по-хубав. Толкова много музиката на Лили Иванова е всеки от нас и всички сме заедно.
На снимката: Борис Таслев, Росен Ватев, Ангел Дюлгеров, Огнян Енев, Лили Иванова, LATIDA, Орлин Цветанов
