Живеещият в Лондон мултиинструменталист и певец Илин Илински е в България за два концерта – в Пловдив на 15 април и в София на следващия ден. Тези изяви следват изключително емоционалния концерт преди няколко седмици в Bee Bop Café, на който за първи път представи пиано албума си „Благословии и уроци“ заедно с приятели. „Имаше много нови почитатели, което приятно ме изненада, имаше близки приятели, имаше семейство. Цялата вечер мина прекрасно. След изсвирването на албума представих няколко други авторски пиеси под формата на трио, което е ново за мен. Винаги съм намирал различни начини да изразя идеите си. За пореден път надскочих себе си. Радвам се на резултата; радвам се, че на хората им хареса албумът.“ – споделя той в нашето студио.
На 15 април Илин Илински ще бъде отново в Bee Bop Café в Пловдив за дуо концерт с Георги Добрев. Това е втората им изява след съвместното им свирене на същата дата преди четири години. „Сега отново събираме сили и ще представим авторски пиеси. Смесваме български фолклор с електронна музика. Георги е много талантлив, много трудолюбив и изключителен пример за младите музиканти.“ – разказва Илин Илински за своя колега, негов първи учител по кавал през 2020 г. След първия урок, в който са физически на едно място, двамата засвирват като на джемсешън. От тези импровизации се раждат първите пиеси, които ще изсвирят утре. „Много си допаднахме от гледна точка на възприятието за музика. Виждам, че и двамата търсим спокойствие и утеха, когато композираме, а също и да излеем в музика нещо, за което нямаме слова.“ – споделя Илин Илински. На 15 април той за първи път ще свири с Георги Добрев пред публика на кавал. „Да бъда до един приятел и учител за мен е огромна чест.“ – цени предстоящото мултиинструменталистът.
И тъй като търси спокойствие, когато твори, на пианото в студиото на Jazz FM той засвирва „Любов и орхидеи“ от „Благословии и уроци“.
След дългите часове в студиото Илин Илински очаква с голямо нетърпение двата концерта: „Винаги вълнението е много голямо. Като артисти отделяме много време за работата си. Нямаме търпение да я споделим, защото истинското щастие е споделеното щастие. От малък имам късмета да съм на сцена и винаги ми е харесвало чувството преди да изляза на нея – вълнението, очакването. Винаги ми е било интересно да видя кой как интерпретира това, което свиря. У някои то буди покой, у други – щастие, у трети – спомени за близки хора, за детство. Винаги е интересно да чуя как хората възприемат музиката. Специфично за тези концерти е, че насъбрах много вдъхновение. Нетърпението, с което подхождам към тези изяви, този път е малко повече, тъй като изключително много се вълнувам да споделя изкуството си с пиано.“
Илин Илински е изнасял концерти като китарист и като певец, но соло пиано той сега ще изпълни за първи път. Това ще се случи на 15 април в In The Mood в София. „Да смесвам всичко в едно също съм експериментирал, но да свиря само на пиано не съм си позволявал, не съм се осмелявал. Взимал съм голям пример от майка ми, която е също пианистка и композитор. Тя ми е давала кураж да седна да работя и да се развивам. Най-много това ми харесва – да виждам пламъка в очите на хората. Защото ми се иска да разпалвам факли, както казва мой любим сенсей.“
Във втората част на столичния концерт в сряда до Илин Илински ще бъдат Красимир Гълъбов – бас китара, и Йордан Василев – барабани – приятели и колеги, с които миналия път свириха в Пловдив. „В тази част програмата е с по-джазови пиеси. В момента джазът ми е много голяма любов.“ – разкрива Илин Илински.
В отговор на въпроса ми дали между пиесите ще разкаже за своите вдъхновения и заключения, той подхваща на пианото нежна тема и започва да споделя: „Всеки път, в който седна да пресвирвам музиката си, си мисля за всички хубави неща, които са ми се случили благодарение на хубави хора, които съм срещал. Именно това са ми били благословиите. Заедно с тях идваха уроците, които пак се явяваха под формата на хора. Самата ми нагласа бе да намеря вътрешен покой и винаги това съм се старал да търся чрез музиката си. Вярвам, че ние сме проводник на Небесното, който споделя с музика всичко, което не може с думи. Разсъждавам за пътя, който съм изминал до този етап. Знам, че имам още много накъде да раста и нямам търпение за това приключение. Но не забравям откъде идвам, не забравям откъде съм минал. Винаги се обръщам към пътеката назад с благодарност и продължавам смело напред. Това е моята нагласа всеки път, когато свиря.“
