Галина Тонева с две премиери на „София филм фест“: „В документалните проекти ме привличат хората, запазили своето достойнство, които се борят да отвоюват собствените си разбирания и път в изкуството“
Снимка: „Гала филм“

Галина Тонева с две премиери на „София филм фест“: „В документалните проекти ме привличат хората, запазили своето достойнство, които се борят да отвоюват собствените си разбирания и път в изкуството“

„Пътят на охлюва“ е по последния разказ на Алек Попов, а „Без компромис… В самота“ е за художника Любомир Савинов

Преди да се запозная с филмовия продуцент Галина Тонева, я познавах толкова добре чрез нейните филми и героите, за които разказва в тях. Тя вижда всичко красиво, което е в човешката душа – любовта, добротата, състрадателността – и ни показва хората, които живеят достойно по този начин. Хора с мисия, опазили чистотата на душата си, за да живеят почтено и да служат на едно по-голямо от самия човек благо. Тези филми ни показват, че всичко останало в ежедневието ни – злобата, завистта, омразата – не е естествено присъщо, а идва от пробойните в човешката душа, пронизана от куршумите на страха, несигурността, несбъднатите мечти. Тогава забравяме да оставим любовта да ни води, а да позволяваме страхът само да ни пази, жалим по несбъднати мечти, без да погледнем спокойно към тях и да видим, че има нещо по-голямо отвъд, което наистина е нашият смисъл и подарък. Примерите за това са пропили живота и примерите на личности, запазили чистотата и целостта на душата си, светло стърчат над всичко това. Ето защо ги мислим за недостижими. Но филмите на Галина Тонева ни приближават към тях, за да се почувстваме след това равни. И да открием, че низостите са навсякъде около нас, само докато сме на тяхното ниво. Филмите, които извисяват, ни правят човечни по примера на личностите, с които Галина Тонева ни събира.

Често си мислех за нея във връзка с проект за специални срещи на млади артисти с филма ѝ „Моят чичо Любен“ за художника Любен Стоев. Той е важен и с темата си за социалното изкуство, с ангажимента неотклонно да правиш добро и да виждаш доброто, а също и с филмовата си форма. На хоризонта се появиха още две творческа идеи, свързани именно със светли личности, каквито са героите на Галина Тонева. Вече наистина бе време да се запознаем лично. Помолих Златна Костова да ни свърже – Галина Тонева е продуцент на „Приятелите на Емилия“ на непрежалимия ѝ съпруг Людмил Тодоров. Докато ѝ разказвам защо я търся за тази среща, си представих това, което можем да направим заедно. Затворих телефона. Влизайки в кино „Люмиер“, видях да поставя афиш жена с излъчване на човек с голяма и важна задача, която изисква много труд и сили, но тя ще ги даде, защото това е нейният талант и призвание. Излязох отново навън, за да видя името на продуцента на афиша. Галина Тонева, „Гала филм“. „Здравейте, точно помолих да ме запознаят с Вас! Отдавна мечтая за това и повече не можех да чакам.“ – обърнах се към нея. Още с първите думи, разменени по път към студиото на Jazz FM, споменаваме още едно любимо име – на Златина Русева, с която едновременно ще имат премиери.

Днес на „София филм фест“ гледаме „Пътят на охлюва“ по един от последните разкази на Алек Попов. Той ще бъде показан премиерно от 14 ч. в кино „Люмиер“ в късометражната програма. Филмът е дебют на Деляна Манева – съпруга на Алек Попов, със специалното участие на Михаил Билалов, който е алтер егото на писателя във филма. „Те са си приятели от 16-годишни. Мишо разказа в пост във Фейсбук за своята щастлива среща навремето с Алек. Това е приятен пример как един случайни срещи се превръщат в кино. Заповядайте, филмът е много приятен с музиката на Никола Груев – Kottarashky, оператор е Румен Василев и „Гала филм“ сме продуценти с помощта на много, много приятели, защото, както винаги, парите са оскъдица, особено при късометражните филми.“ – покани ни Галина Тонева.

Но тези предизвикателства ни насочват във верния път, за да създадем онова, което трябва да достигне до хората в неговата нужна форма. Неотдавна по Jazz FM говорихме за друг филм на Галина Тонева – „Балканска черна кутия“ с главен герой Kottarashky. Поводът бе представянето му на 22 март от 15 ч. в кино Cinemax в Благоевград при свободен вход на Blagoevgrad Blues & Jazz фестивал. „Той има изключително щастлива съдба. Получи специалната награда на „Златен ритон“, наградата за операторско майсторство. Наистина е шедьовър. На 1 март той имаше своята официална премиера в „Топлоцентрала“ с концерт на Kottarashky и групата му Rain Dogs. Те не се бяха събирали от миналогодишния „София филм фест“, на който филмът бе показан в документалната селекция. „Балканска черна кутия“ е портрет на ъндърграунд сцената в България, а Kottarashky като изявен неин представител, го следвахме по петите, за да покажем с какви трудности и как се справят тези хора.“ – разказа Галина Тонева.

Заместник-кметът на Благоевград Станислав Кимчев в интервю по Jazz FM бе много горд, че „Балканска черна кутия“ ще бъде показан в града: Blagoevgrad Blues & Jazz Festival с артисти от България, САЩ, Гърция и Северна Македония. Заместник-кметът Станислав Кимчев: „Въвличаме младите в творчество, изграждаме по-добри хора и ценители на високото изкуство“ - Jazz FM

Галина Тонева е човек с мисия в киното: „Мен в документалните проекти ме привличат хората, запазили своето достойнство, които се борят да отвоюват собствените си разбирания и път в изкуството.“ И дава пример и с новия си филм на Константин Занков за художника Любомир Савинов: „Той е доста непознат, 80-годишен е. Изживял живота си, както е заглавието: „Без компромис… В самота“. Публиката ще се запознае с творчеството и с начина, по който е отстоял своето достойнство и своето разбиране за изкуство Любо Савинов. Във филма ще видите Павел Койчев – негов добър приятел. Освен това той е приятел и с Иван Георгиев – Рембранд. Бихме искали да осветяваме такива личности в нашата компания.“ Прожекцията е на 26 март от 18 ч. в кино „Одеон“.

Филм и изложби рисуват облика на художника Любен Стоев. „За него бе удоволствие да работи.“ – казва единият от режисьорите Никола Бошнаков - Jazz FM

Снимка: „Гала филм“

Връщам се към заглавието на статията си от миналата година за филма за Любен Стоев – за нашите прояви на човечност.

Филмът „Моят чичо Любен“ ни учи с примера на героя си Любен Стоев да се слеем с живота, да пулсираме с него и с всеки жест да го празнуваме в своите прояви на човечност - Jazz FM

Снимка: Българска национална филмотека

Как въпреки всички трудности оставаме благородни хора? „Както каза и Любо Савинов във филма по въпроса за това кое е най-ценното качество: „Може би това е добротата, но за мен е честността.“ Да запазиш реалната представа за себе си, да си честен към себе си – това помага да си честен към другите.“

Ключови думи: