Най-достъпният до широката аудитория музикално-сценичен жанр – мюзикълът, има способността да се отнесе пряко към съвремието, като постави във фокуса важни социални теми и ги разгледа през изкуството. Avenue Q е най-дълго играният бродуейски мюзикъл на българска сцена и най-дълго задържалия се мюзикъл на Бродуей с мъпети. „Разказваме истории от живота, но представени в най-суровия им вид – този, в който ги преживяваме. Всичко е точно такова, каквото е.“ – категоричен в изказа и в интервюто е Рафи Бохосян. Реалността директно влиза в изкуството, а то ни я връща променена.
Авеню Q | Столичен куклен театър
Пренасяме се на авенюто в краен квартал на Ню Йорк, за да видим обикновения човек и чудовищата, които не му дават покой. Те се сдобиват с образ чрез мъпетите. „Говорим за това през какво преминава човек, за да достигне до мечтите си. То ни прекарва през безработицата, дори алкохолизма, през любовните терзания. Няма теми табу за това представление. Говорим свободно и открито.“
До тук всичко изглежда драматично, но някак не звучи така. В гласа на Рафи Бохосян има усмивка и се усеща ентусиазъм. Той подсказва за прераждане. „Да дойдат хората и да се посмеят, да се разлеят от сърце!“ – кани ни Венцислава Асенова, привлякла вниманието ни към ключов елемент в спектакъла, но отказала да го разкрие. „Тук е ролята на куклите. Изключително пиперливи теми са поднесени съвсем директно. Но когато това е обсъдено с мъпети или мечета-провокатори, то е неустоимо – разтапящо и обезоръжаващо. Затова толкова лесно печелим сърцата на публиката.“
Куклите ни дават възможност да се видим отстрани, в ситуация, в която сме емоционално по-предпазени. И ще видим, че… Двамата събеседници наистина не могат да се стърпят да споделят с нас есенцията на спектакъла: „Avenue Q казва на хората, че животът е само сега, а всичко останало е преходно и за малко. Трябва да живеем сега.“ – набляга с повторението Венцислава Асенова, защото посланието е толкова важно.
В паузата на интервюто слушаме песен за това как, когато ни стане трудно, се връщаме назад към живот, който смятаме, че е бил по-лесен. „Това са моментите, когато човек спира и се пита дали не е сбъркал. Те помагат да продължиш напред.“ – отново чуваме убеденост в гласа ѝ.
Реакцията на публиката ги убеждава в силата на въздействието. Рафи Бохосян споделя, че всеки излиза зареден от залата, защото мюзикълът го е накара да чувства. Венцислава Асенова щедро си взема от героите: „Avenue Q е начин на живот и ние живеем така вече осем години. Житeйските случки успявам да заредя с друга енергия именно заради него. По-леко приемаш реалността.“ Това единение – професионално и лично – личи в награда „Икар“ за колектив.
През тази седмица актьорите от Столичния куклен театър заредиха с много любов нашия ефир.
Представихме три спектакъла в признание към приноса на институцията в развитието на културната среда и възпитанието на обществото.
Не съм чувал от други събеседници така системно да се изповядва любовта в един колектив. Певецът Рафи Бохосян влиза в трупата като външен човек. „Мюзикълът веднага направи така, че да преоткрием себе си и да слушаме останалите. В днешно време е много трудно човек да слуша, много неща се случват, затрупани сме от информация. Но като се заслушаш в другия, ще откриеш истински събеседници, с които да споделяш живота си. Ние сме семейство. В артистичната работа да имаш добър екип е единствената формула за успех.“ Още добавя Венцислава Асенова: „Кукленото изкуство изключително много допринася за това. Не че при нас няма драма, има, но тя е за кратко, бързо отминава. Намираме куклено решение и продължаваме напред. Наистина е една идея по-леко.“
Куклите ни дават възможност да се отделим от реалността чрез приказното и в невинността на детството. Много повече можем да асоциираме изкуството с живота. „Куклата е огромна усмивка, ендорфин, който преминава в обич много лесно.“ – казва Венцислава Асенова. „Куклите ни дават възможност да кажем неща, които ако човек ги каже, залата ще се изпразни.“ – и пак с усмивка говори за суровия живот Рафи Бохосян. „Затова е изкуството – да бягаме от време на време, да се спасяваме, да се зареждаме и да се връщаме в реалността.“ – движението всъщност е само напред в думите на Венцислава Асенова.
В акцентираното отсъствие на граница между изкуството и живота спектакълът пряко ни насочва към добротата като наш единствен шанс. Всяко представление е с благотворителна кауза в помощ на бездомните животни. „Публиката спасява животи. Страшно сме благодарни! Толкова е великодушно да можеш да спасиш живот и да дадеш обич!“ – нарича „нашите герои“ Венцислава Асенова животните, на които спектакълът помага.
Следващите представления на Avenue Q са на 20 март, 29 април и 29 май.
