„Не смятам да ставам нито Саша Попов, нито други. Смятам да стана Димитър Ненов.“ – пише големият музикант в писмо до баща си от 4 юни 1924 г. Тогава той учи архитектура в Дрезден, изпратен в Германия от своето семейство, за да получи специализирано техническо образование. Но той е осъзнал музиката като свое призвание: „Това е моето желание, това е мисията ми.“ – пише по-напред в писмото той, явно отговаряйки на критики за увлеченията си в изкуството, вместо да учи архитектура и да се завърне в България със сериозна професия, която да практикува. „Смятам, че имам да разрешавам големи проблеми, които излизат вън от рамките на лични амбицийки и „идеалчета“, и смятам, че за да мога да ги разреша, трябва да се подготвя добре.“ – уверява младежът баща си. Този документ и още много писмени и фотографски свидетелства от и за Димитър Ненов се съхраняват в Държавен архив – Шумен. Те са описани в научната литература преди няколко години, но сега за първи път бяха показани публично в детайли. Събитието на 23 март се изгради около киноконцерта на Венета Нейнска за Димитър Ненов и бе организирано съвместно от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Държавен архив – Шумен, Sofia Art Institute и Jazz FM, чийто програмен директор Светослав Николов бе водещ.
Тук можете да видите репортажа на bTV за събитието.
Регионалната библиотека в Шумен е една от няколкото депозитни в България и разполага с богати фондове.
Материали за и от Димитър Ненов ни посрещнаха във фоайето – печатни издания на негови творби, монографии за работата му като музикант и архитект, сборници с отзиви за музикалните му изяви.
Представи ги директорът д-р Росица Добрева: „Доста богата колекция с материали има в нашата библиотека за Димитър Ненов, много ценни негови нотни негови издания. За жалост, ще видите в презентацията на д-р Антония Панева, той е низвергнат, много от нещата са унищожени във времето. Който се интересува, да заповяда в библиотеката – абсолютно всички материали са свободно достъпни. Можете да се докоснете до всичко, което той е създал – негови ноти, литература за него, статии на негови ученици в периодичния печат.“
С творчеството на Димитър Ненов Венета Нейнска започва да работи по време на пандемията с финансиране от Национален фонд „Култура“. В създаденият по проекта филм „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“ тя разказва за значимостта на наследството му и за унищожението, на което е подложено то в епохата на социализма, като изпълнява някои от малкото му достигнали до нас творби.
„Това ме извади от тежък и трагичен момент. Изведнъж имах една изключително интересна личност, с която да се запозная из основи и едно много трудно негово творчество, което да науча и да овладея.“ – каза тя.
Във филма Венета Нейнска използва архивите на Димитър Ненов в Института за изследване на изкуствата при БАН и Къща музей „Димитър Ненов“ към Регионален исторически музей – Разград.
На срещата в Шумен присъства и колегата от Jazz FM Емил Войников, който озвучава думите на Ненов и неговите съвременници. Около филма Венета Нейнска оформи музикална програма, която от 2022 г. насам изпълнява в цялата страна, включително на турне сега с безплатни концерти с финансиране от Национален фонд „Култура“.
То вече премина през Разград, Шумен и Балчик, а следващите спирки са в Перник на 28 март и във Видин на 29 април.
Успоредно с него се провеждат още две специални събития – в концертното студио на Радио Варна на 26 март от 19 ч. и в поредния „Концерт с история“ в музей „Борис Христов“ в София на 29 март от 19 ч.
Опознаваме забележителния Димитър Ненов с филм и концерт на Венета Нейнска - Jazz FM
Документите на Димитър Ненов в Шумен са част от архива на Мирко Каравасилев – съпруг на сестра му Маринка. Материалите са предадени от сина им Стилиян през 1979 г. Представи ги началникът на Държавен архив – Шумен д-р Антония Панева, която първо описа контекста: „Градът ни е с много богато музикално минало и имаме много богата колекция с фондове, свързани с музиката – музикални дейци и музикални произведения.“
В архива са писма на Димитър Ненов до баща му, до майка му, до сестрите му Маринка и Здравка, нотни ръкописи, теоретични и научни разработки, личен дневник, снимки. Писмата до сестра му Здравка са сред най-ранните документи. За представянето д-р Панева специално подбира два листа – един, в който през 1916 г. той я моли да му помогне по математика с познатата и на нас задача за басейните. На другия лист с точки детето рисува съзвездието Орион и обяснява подробно в колко часа и откъде изгрява, как може да се наблюдава. „Още от тогава се забелязва не само неговата наблюдателност, но и духовността му.“ – отбелязва д-р Панева.
Димитър Ненов пише в писмо до майка си, че музикалния си талант е наследил от нея. Тя е и първият му учител. Но роден в семейство на офицер, се е считало, че трябва да има сериозно занимание. Изпратен да учи архитектура в Дрезден, той не откъсва поглед от музиката и паралелно се развива в двете посоки. Заради това разсейване понася критики от баща си, съдим по писмата му в отговор до него. В едно от тях той се заявява категорично и уверява, че ще завърши архитектура не само заради родителите си, но и заради себе си.
В част от професионалния си път Димитър Ненов се занимава с архитектура, включително с възстановяването на Първомай – тогава Борисовград, след Чирпанското земетресение. Но след това посвещава живота си изцяло на музиката – като композитор, пианист и преподавател. Неговото чувство към изкуството е много силно и чисто, към музиката той е честен и почтен. В Държавен архив – Шумен е запазено писмо, с което отказва да повиши оценката на студентка в академията, разказа д-р Антония Панева: „Описани са няколко такива случая. В изпитната комисия е бил и Владигеров – той и негова колежка са казали, че ако Ненов пише 5,5, те ще ѝ поставят 5. Но той отказва – казва, че ако повиши оценката на тази студентка, ще искат и другите.“
Димитър Ненов възприема музиката като съществено присъща на човека. Сред запазените в архива в Шумен негови теоретични трудове са „Бележки за реформа във възпитанието за създаване на хармонично единство между духовното и физическото възпитание“. „Много от документите са без датировка. Според мен това е реплика към познатата ни фраза за всестранно развитата личност. Ненов пише, че музиката е много по-реална за изграждането на хармонична личност, отколкото самата реалност в някои отношения. Той призовава училищата да поемат грижата за издигането на музиката отново като най-първото изкуство, от която сме се отдалечили дотолкова, че я смятаме за най-нереалното и отвлечено изкуство на този свят, когато тя е алфата и омегата на живота на човека.“ – цитира думите му д-р Панева.
В това осъзнаване на музиката като изначално определяща ни като хора Димитър Ненов е оценен от публиката, но остава неразбран от своите съвременници. Затова той се споделя най-искрено на белия лист хартия – в своя дневник. „Там изповядва, че лошото му здраве му пречи да изпълни един от най-големите си копнежи – да има дете, син, но това не обикновеното биологично подсъзнателно желание, всъщност инстинкт за продължение на рода. При него е по-сложно, пише той и продължава, че иска духовен наследник.“ – посочва д-р Панева.
През целия си живот Димитър Ненов е изправен пред предизвикателства. Поредните изпитания идват с промените от 1944 г. „Тогава за него започват още по-трудни години – баща му е царски офицер, той е учил в Германия, музиката му е различна от общоприетата, а отношението му към новата власт е негативно. Той пише: „Досега не съм видял ни гражданин, ни селянин да одобрява тази власт с изключение на управляващите, полицията и ОФ-комитетите. Настроението е такова, че ако не се направи нещо, ще има гражданска война, или най малко – много силни вълнения с кръв. Комунистическата партия брои 45 000 члена. Може ли 45 000 души да тероризират 6,5 милиона?“ По-нататък посочва, че не може да бъде нито националсоциалист, нито комунист, тъй като и двете теории са прекалено елементарни за интелигентния човек.“ – предава думите му д-р Панева.
Живял и творил в изключително трудни условия – с крехко здраве и в недоимък, Димитър Ненов отстоява ценностите на музиката в името на развитието на българската култура. Той е възвеличан от публиката, но колегията не само не го разбира, но и непрекъснато го атакува. Д-р Панева разказва: „В „План и предговор по теория на свиренето“ той пише, че винаги е работел за издигане на българското, но са го обвинявали в модернизъм и че не е достатъчен радетел за националното. И той отговаря, посочвайки абсурда: „Та нали това се тръби сега – българското. Вземе някой автор чужд сюжет – бяга от българското, вземе собствена тема, мотив – не е българско, вземе български мотив, който му дава възможност да изгради едно произведение, мотивът се хармонизирал модернистично. Къде има музика без преработка на мотива? Та как ще се получи една голяма творба без това?!“
Всички кадри от презентацията на началника на Държавен архив – Шумен д-р Антония Панева можете да видите тук:
Но враждебните думи към него не го разколебават в следването на неговата мисия, както не е успял да го спре десетилетия по-рано баща му. В помощ на изучаващите музика Ненов включително разработва модели на свирене за постигане на най-голяма гъвкавост и изразителност при изпълнението. Те достигат до нас чрез документите, съхранявани от Държавен архив – Шумен. Материалите за Ненов там очертават рамката на неговия живот – тук са кръщелното му свидетелство, а също и няколко завещания, които пише към края на живота си. С думи от едно от тях д-р Антония Панева – началник на Държавен архив – Шумен, завърши своята презентация: „Дано Господ успокои поне останките ми, защото душата ми бе много трептяща, духът ми много неспокоен, а сърцето ми много горещо.“
Неимоверно трудолюбив, Димитър Ненов пише произведения и теоретични разработки, убеден в нуждата на хората от музика. В делото си той е воден от чувството за дълг, обусловено от необикновения талант, с който е надарен. На финала на представянето на материалите за Димитър Ненов в Държавен архив – Шумен цитирам думи от писма до майка му. Той казва, че крехкото му тяло го прави свръхчувствителен и разклатеното здраве му пречи да работи, а той иска да твори в името на музиката и на българския народ. През 1948 г. пише до майка си: „Тъкмо сега имам нуждата от едно възстановяване, мъчно можете да си представите каква е моята роля сред младите музиканти и композитори, и ако аз вече съм направил за собственото си име и слава доста (макар не и всичко), ако сега ги изоставя, ще настъпи една истинска катастрофа. Неудобно е да го казвам, но в един момент, когато името ми тежи, когато имам наистина авторитет при едно безукорно реноме на артист и човек (колцина смеят да се похвалят с това), спирането на моята дейност ще бъде голям удар. Не зарад мене трябва да ми желаеш доброто, а зарад тази българска култура, за която съм положил толкова грижи, която не бива да дава жертви – аз нямам правото да разполагам със себе си – с моeто артистично, педагогическо и гражданско име, аз принадлежа на този нещастен народ и би било престъпление, ако аз се отнеса лекомислено към себе си. Едно мое заминаване [за лечение – Б.а.] не е абдикиране, а напротив – набиране на сили. Аз дължа още много на този народ и нямам правото да го лъжа и изигравам.“ В своите писма до майка си Ненов казва, че с творбите си иска да възвеличае безсмъртието на духа и че мечтае да напише произведение за издигане на българската музика с епопея, каквато нямаме досега. За стремежа към съвършенство той посочва, че то не е краен резултат от механично повтаряне, а краен предел, отвъд който човешкото преминава в Божественото.
И още за документите на Димитър Ненов в Държавен архив – Шумен от репортажа на ТВ Шумен:
Първото представяне пред широката общественост на документалните свидетелства за Димитър Ненов, съхранявани от Държавен архив – Шумен, е само началото на активна работа за популяризирането им.
В тази дейност пред нас стоят нови задачи. Техния мащаб описа Венета Нейнска преди да представи своя киноконцерт: „Активно с изследване на неговата личност все още се занимаваме под десет души. За нас остават няколко важни задачи. Първата е музикантите да изпълняваме, колкото може повече, музиката на Димитър Ненов. А тя не е много. В документите в архива в Шумен той се упреква за един свой недостатък – че не довършва нещата докрай. Другото е, че произведенията си той пише, за да ги изпълнява на своите собствени концерти. В много от случаите той ги записва по молба на своите ученици. Много малко са тези от тях, като Иван Стайков, които имат феноменална памет. Той например записва Втората симфония на Ненов по памет. Това е нечовешко постижение! Второто, което можем да направим, е както заръчва Ненов в завещанието си, да популяризираме неговия архив. Това е една от нашите мечти и задачи – да създадем достъпна платформа, за да може да се докосваме до оставеното от Ненов на едно място. Защото, както пише той, има таланта да разбира живота.“
Така наследството на Димитър Ненов продължава да бъде извор на идеи за живота за нови поколения повече от 70 години, след като големият ни творец напуска нашия свят. Да слушаме и разбираме музиката му е начин да се свържем със своята същност и да се върнем към изначално човешкото.
В „Бележки за реформи във възпитанието за създаване на хармонично единство между духовното и физическото възпитание“ той пише: „Каквото и да вземете из „живота“, може да го сравните с музиката. Това показва, че музиката е нещо напълно жизнено и че ако днес тя ни се струва чужда, то е защото ние сме станали грешници пред нея – тя отказва да ни говори. Трябва да ни заговори, за да почувстваме колко сме се отдалечили от себе си и от оня живот, който сме мечтали като идеален.“
