Изложба на Държавен архив – Шумен представя Панчо Владигеров като будно и любознателно дете, което не може да живее без музика, като световен артист с голям принос, като уважавана и авторитетна личност, на която приживе и посмъртно са отдадени многобройни почести. Посветена на 125 години от рождението на Патриарха на българската музика и представена единствено в Шумен, изложбата ще бъде показана в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ на 1 март при откриването на Международния конкурс за пианисти „Панчо Владигеров“ и ще остане до рождения ден на музиканта на 13 март. Изложбата е подготвена с подкрепата на Община Шумен, а представянето в София се осъществява със съдействието на Jazz FM от bTV Radio Group. Изложбата съдържа общо 11 информационни табла, от които в статията представяме 4.
В първите табла се запознаваме с родословието на Панчо Владигеров и неговото детство. Дядо му е златарят Стоян, но пеел толкова хубаво, че шуменци го наричали Владигерче – синигерче. Това пише в „Родова хроника на Владигеровци“ Марко Хаджиев. Роден преди 120 години, изследователят работи като агроном, но впоследствие става учител, инспектор, рационализатор и флейтист в Шуменската филхармония, разказа в интервю по Jazz FM началникът на Държавен архив – Шумен д-р Антония Панева. Той съставя и родословно дърво с осем поколения Владигерови, връщайки се чак до средата на XVIII в. Показаните документи са от неговия фонд в шуменския архив.
Изложбата продължава със запознаването на майката и бащата на Панчо Владигеров – Харалан Владигеров и Елиза Пастернак от рода на Борис Пастернак. Тя е една от първите дипломирани лекари в България и Европа въобще, като завършва в Париж. Бащата също е образован, учил право в Брюксел. Когато се заселват в Шумен, те купуват къщата на известния дарител Нанчо Попович, заедно с мебелировката от Западна Европа. Именно заради щедростта на Попович 6 декември, когато той празнувал имения си ден, е избран за Ден на дарителя по призива на Илия Блъсков. В такъв буден и напредничав град с много висок дух прекарват своето детство Панчо и Любен.
Елиза Владигерова насочва малкия Панчо към пианото и когато детето е на 6 год. то вече има първата си учителка – Павла Жекова. Впоследствие нейната дъщеря Екатерина става негова първа съпруга. Днес семейната им къща в Шумен е превърната в музеен комплекс, посветен на великия композитор. В изложбата са показани написани собственоръчно спомени за малкия Панчо на Павла Жекова.
Впечатления на педагога от развитието на малкия Панчо
Панчо беше едва на 6 години приблизително, като започна уроците по пиано. Него по-скоро го интересуваше композирането, отколкото самия урок. Като дойдеше на урок, ще ми каже: нека първо да Ви изсвиря, измислих Ви нова песен; аз ще му кажа: нека първо да свършим урока, че тогава.
Теорията по-малко го задоволяваше от желанието му да създаде нещо. Баща му пееше една стара шуменска песен „Сахатя девет удари“. Донесе ми я следващия път много добре направена. Още не можеше да си написва нотите.
Един куриозен случай. Сторило му се, че пианото е разстроено, взима, че разглобява клавишите; те са с номера, но той това не знае. Иска да ги нареди пак на място, но не може, а часът наближава 11, плач, ще се скъса, развалих си пианото. Прислужницата го съжалява, взема фенера. Къде да отидеш? При учителя Тюлев, той е много добър. Стигат до къщата на Тюлев, чукат, събуждат го. Тюлев му обещава втория ден да отиде да го поправи. Той плаче и го моли, сега, сега. Тюлев се трогва и тръгва с тях. Намества клавишите и радостта на малкия Панчо била безкрайна като седнал пред пианото и взел да свири.
В училище го интересувал само часът по музика. Другите предмети не го интересували. Хвалеше се, че само по пеене има 6, а всичко друго – двойки и тройки.
За разлика от Любо, който бил много кротък, Панчо бил много палав. Неговите съученици като се видят, все си разправят за разните му лудории. Но като се преместват в София, става сериозен, ученик на Добри Христов. Царица Елеонора, голяма любителка на изкуството, му отпуща стипендия и тримата – майката и двамата братя, заминават за Германия и започва сериозна работа. Там скоро го оценяват като много способен, веднага го приемат да учи композиция при Паул Юон, но никога не забравя родния си град. Най-хубавите си творби е написал тук, в тишина и спокойствие.
Този документ е съхранен в частично постъпление на Павла Жекова в Държавен архив – Шумен. Във фонда на музиканта и общественик Мирко Каравасилев се пази писмо на Панчо Владигеров до него, в което се настоява да бъде признат приносът на Павла Жекова за музикалното образование в Шумен.
Началникът на Държавен архив – Шумен д-р Антония Панева разказа: „Там има трагична история. Писмото е запазено във фонда на Мирко Каравасилев, където се намират и изключително ценни документи за зет му – Димитър Ненов. Мирко е женен за сестра му Маринка. Той е диригент на първия Общоградски оркестър към читалище „Архангел Михаил“ (днес НЧ „Добри Войников – 1856“) и директор на Детската музикална школа. Явно е подел кампания да се признаят усилията на Павла Жекова за музикалното развитие на младите таланти. Владигеров пише, че инициативата е похвална и пред отговорните другари да се посочат заслугите на Жекова. Действието се развива през 1954 г. Въпреки напредналата си възраст, тя по това време неуморно продължава да работи в сферата на музиката. Синът на Павла Жекова Антон Жеков е военен. Като царски офицер е осъден от т. нар. Народен съд, дори неговата внучка си спомня, че е изтеглен от фронта, за да бъде съден. Неговата смъртна присъда е изпълнена преди раждането на първото му дете, въпреки молбите му разстрелът да бъде отложен, поне докато види детето си. Дори писмото му до нероденото му дете е цензурирано. Предполагам заради това Павла Жекова не просперира в своята кариера, макар да е първата учителка по пиано на Владигеров и да е била уважаван деятел. Нямаме сведения за съществени последици за нея от застъпничеството на Мирко Каравасилев и Панчо Владигеров – да са били признати нейните заслуги.“
7 VI 1954
София
Драги Мирко,
Писмото ти получих и бързам да ти отговоря най-конкретно – смятам за навременно и подходящо да се окаже едно внимание на Павла Жекова, тъща ми, заслугите на която ни са така добре известни. Радвам се, че има хора като теб, които могат да преценят неуморния труд на един действителен труженик в полето на изграждане на културата. Обясни на другарите и на културните фактори в родния ми град, че дейността ѝ и отдаването на заслуженото на Павла Жекова няма нищо общо със случая на шурея ми. Както и ти сам констатираш, тя работи с всички сили въпреки доста напредналата си възраст. Освен това, моля те, да подчертаеш на другарите, че шуреят ми има нещастието да служи своята редовна служба като школник в тия тъмни времена. Той не е доброволен враг, а е изпълнявал заповеди. Струва ми се, че ако тоя въпрос за тъща ми не се повдигне от някои среди в Коларовград, няма как да достигне и до горе – тук, в Министерството на културата. Затова трябва долу, в града ни, да подготвиш в това отношение добре всичко. Ако ще трябва някоя интервенция от моя страна тук, аз съм готов, още повече, че Павла Жекова е моята първа учителка по пиано, което също те моля да не пропуснеш да отбележиш в доклада си. Още веднъж ти благодаря за твоята похвална инициатива и желая успех.
Твой Панчо Владигеров
Изложбата изобилства от снимки, които разказват за пътя на Панчо Владигеров към световната слава. Показани са портрети на родителите – Харалан и Елиза Владигерови, Панчо, Любен и майка им в Берлин през 1912 г., има фотография с посвещение до Янко Зефиров – също музикален деятел, единствената известна снимка на Панчо Владигеров с Христина Морфова.
Много от материалите са от Окръжния център за фотопропаганда и обслужване. От тях раздбираме с какво уважение е честван приносът на Панчо Владигеров – отличаването му като почетен гражданин на Шумен, честването на неговата 75-а годишнина. Фотографии от архива на Градския народен съвет разказват за провеждането на Първия международен конкурс „Панчо Владигеров“ в Шумен през 1986 г.
От същия архив са плакати и брошури виждаме как е започнало провеждането на Музикални дни „Панчо Владигеров“, както и за множеството му концерти, включително първия на Шуменската филхармония през 1954 г., когато първият професионален български оркестър, създаден през 1850 г., преминава на държавно подчинение.
