За първи път в историята на Международния конкурс „Панчо Владигеров“ домакин и организатор на престижната надпревара е Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Той ще се провежда в нов формат в четиригодишен цикъл. След изданието за пианисти, ще има състезание за цигулари, а двата нови елемента са в третата и четвъртата година – камерна музика и камерно пеене и композиция. В новия си формат конкурсът прави пълен обзор на огромния принос на Панчо Владигеров към музикалната ни история. „Така затваряме цикъла от всичко, което бихме могли да видим от съвременните музиканти, борещи се да бъдат приети за най-добри, тези които може би съвсем скоро ще видим като бележити имена в съвременното клавирно, цигулково и камерно музициране и бъдещите композитори.“ – коментира в студиото на Jazz FM ректорът на НМА проф. д-р Сава Димитров.
Конкурсът прави младите таланти продължители на наследство, което задължава към принос. „Много се радвам, че интересът е много голям. Повече от 70 участници от 10 държави от два континента подадоха апликации за предварителните турове. Журито избра 24-ма за трите присъствени тура в София. Запазваме традицията шестимата полуфиналисти да свирят с камерен оркестър – това ще бъде „Софийски солисти“ с диригент Константин Добройков. Тримата финалисти ще се изявят с Академичния симфоничен оркестър под диригентството на Константин Илиевски. Програмата на конкурса е отворена за публика. Всеки може да влезе в голямата концертна зала на академията и да присъства на туровете. Мнението на журито е, че нивото, на което 24-мата представят своята музика и своя талант, е изключително високо. Именно заради това, освен впечатляващия паричен награден фонд, на участниците допада възможността да са солисти на редица наши оркестри. Партньорът – Българското национално радио, ще предостави възможност на един от финалистите да изнесе концерт със Симфоничния оркестър на БНР и да направи записи в неговото студио. Фестивали в страната вече изявиха желание да поканят участници в конкурса да изнесат рецитали или да бъдат солисти на техни събития. Това показва, че усилията ни да утвърждаваме класическата музика, да утвърждаваме класическото образование в България, намира поддръжници.“ – изтъкна ректорът на НМА проф. д-р Сава Димитров.
Първата награда е в размер на 15 000 евро, втората – на 10 000 евро, а третата – на 5 000 евро. Конкурсът се провежда под патронажа на Председателя на Народното събрание и с подкрепата на Министерството на културата, на Министерството на образованието и на Столичната община. „Конкурсът е ярка изява на националния дух. Почитаме Патриарха на българската композиторска школа и един от бележитите български педагози, дал повече от четири десетилетия от своя живот на образованието в България, за да може националният дух да бъде съизмерим и гордо да носим имената на български музиканти по целия свят.“
В журито са видни представители на клавирните школи от цял свят: Борислава Танева и Людмил Ангелов от България, Наталия Трул от Русия, Нина Шуман от Южна Африка, Пилар Валеро от Испания, Томислав Байнов от България и Германия, Син Уан от Китай. „Целта на конкурса и критерият в подбора на авторитетното ни жури не са свързани само с това членовете да са ярки музиканти, стоящи с изключителен авторитет на сцената като изпълнители. Важна страна, на която обръщаме внимание и като организатори, и като място на провеждане, е те да бъдат представители на национални школи. Всички те са преподаватели в престижни университети, дават своя дан да развиват националните си школи. Точно това е може би едно от нещата, които силно привличат младите музиканти – да се докоснат до различното разбиране, до различната оценка от високи професионалисти. За мен това е важна мисия, която конкурсът носи в себе си, защото по този начин представяме и България.“
Историята започва през 1986 г. Тя е разказана на сайта на конкурса: „През юни 1977 г. в Комитета за култура и изкуство (сега Министерство на културата) е получено писмо от Мишел Глоц, импресарио на световноизвестния пианист Алексис Вайсенберг. Добре известно е, че именитият музикант е тясно свързан професионално и лично с големия български композитор Панчо Владигеров. В писмото на Глоц за първи път се споделя идеята за създаване на голям международен конкурс за пианисти в България. Концепцията е обсъдена както с Панчо Владигеров, така и с изключителния му ученик Вайсенберг по време на посещението му в София по това време. Предложени са основните изисквания на регламента, едно от които е, че конкурсната програма трябва да включва изпълнения на произведения на Владигеров. Дори в писмото се съдържа едно голямо намерение: идеята, че „…конкурсът трябва да придобие голям авторитет; в противен случай той не би бил полезен…“. Началото е поставено през 1986 г., когато от 21 септември до 5 октомври в Шумен се провежда Първият международен конкурс за пианисти.“ И още – на сайта на конкурса.
Изложба на Държавен архив – Шумен, подготвена със съдействието на Община Шумен, ще бъде представена на откриването на конкурса. Тя разказва за приноса на Панчо Владигеров и очертава създаването на конкурса. В един от документалните материали четем спомени на първата учителка по пиано на Панчо Владигеров – Павла Жекова.
Впечатления на педагога от развитието на малкия Панчо
Панчо беше едва на 6 години, приблизително, като започна уроците по пиано. Него по-скоро го интересуваше композирането, отколкото самия урок. Като дойдеше на урок, ще ми каже: нека първо да Ви изсвиря, измислих Ви нова песен; аз ще му кажа: нека първо да свършим урока, че тогава.
Теорията по-малко го задоволяваше от желанието му да създаде нещо. Баща му пееше една стара шуменска песен „Сахатя девет удари“. Донесе ми я следващия път много добре направена. Още не можеше да си написва нотите.
Един куриозен случай. Сторило му се, че пианото е разстроено, взима, че разглобява клавишите; те са с номера, но той това не знае. Иска да ги нареди пак на място, но не може, а часът наближава 11, плач, ще се скъса, развалих си пианото. Прислужницата го съжалява, взема фенера. Къде да отидеш? При учителя Тюлев, той е много добър. Стигат до къщата на Тюлев, чукат, събуждат го. Тюлев му обещава втория ден да отиде да го поправи. Той плаче и го моли, сега, сега. Тюлев се трогва и тръгва с тях. Намества клавишите и радостта на малкия Панчо била безкрайна като седнал пред пианото и взел да свири.
В училище го интересувал само часът по музика. Другите предмети не го интересували. Хвалеше се, че само по пеене има 6, а всичко друго – двойки и тройки.
Изложбата ще представим в предаването „Джаз ден“ на 27 февруари в 10:30 ч. в интервю с началника на Държавен архив – Шумен д-р Антония Панева. След откриването ѝ на 1 март ще чуем изпълнения на произведения на Панчо Владигеров от ученици от националните музикални училища в цялата страна. Ще се включат и членове на журито. Ректорът на НМА проф. д-р Сава Димитров подхожда със специално внимание към продължителите: „Най-важен е акцентът върху това, че най-младото поколение музиканти свирят Панчо. Това е мисията на конкурса – да запалва още от най-ранна възраст у децата желание за изпълнение на българска музика.“
Конкурсната програма започва на 2 март. Преди 30 години на този ден на Националната музикална академия е дадено името на проф. Панчо Владигеров. Самият патрон е роден на 13 март, като след финала на конкурса на 9 март ще има още събития, с които академията чества неговия принос. На 11 и на 13 март има изяви на преподавателите, а на 12 март е традиционният концерт на Академичния симфоничен оркестър със солисти – таланти от националните музикални училища. На 15 март младите ще се представят в камерни формации.
Освен паричните награди, на конкурса ще бъдат присъдени и две специални награди – едната е на името на Панчо Владигеров за изпълнение на негова творба, а втората – на името на Националната музикална академия, на която той е патрон. „Това е достоен начин да отбележим Патриарха. Наградата за участниците в конкурса не може да бъде измерена с пари. Най-важното нещо е представянето на сцената. Всички, които се занимаваме с музика, получаваме най-голямо удовлетворение от престоя на сцената, от аплодисментите на публиката, когато те са заслужени, и от това да увенчаем дългогодишния си понякога труд с едно „браво“. Няма по-голяма награда за истинския изпълнител, няма по-голямо признание за неговия труд от аплодисментите на публиката и от радостта в очите на онези, които са докоснати от изпълнението.“ – описа водещото чувство за артиста ректорът на Националната музикална академия.
А в дните на конкурса висшето училище по традиция ще се включи в инициативата на Софийската филхармония за целодневни концерти в залите на нейния комплекс „България“.
