Композиторът, аранжор и пианист Ярон Гершовски сравнява музиката с кръвта в тялото си. „Така ме изпълва музиката – изпълва ме с живот всеки ден, по цял ден.“ – казва той в интервю по Jazz FM. В продължение на 44 години е музикален ръководител на култовата група The Manhattan Transfer. „Голямо предизвикателство и голямо удовлетворение.“ – казва той за този творчески момент предвид разнообразния жанров репертоар и натоварената програма с концерти, преминаващи при огромен успех. От няколко години Ярон Гершовски развива активна самостоятелна кариера, а след разпадането на групата продължи напред с един от членовете – вокалистката Джанис Сийгъл. През миналата година двамата, свързани по различен начин с композитора Сай Коулман, издадоха албум с негови песни – The Colors of My Mind. Самото заглавие предизвиква въпроса за цветовете в живота, които музиката подсилва. „Интересно е, че ме питате за това. Винаги сравнявам хармонията – акордовите прогресии, с цветове. Различните акорди, различна хармония могат да създадат по-топъл цвят, цвят по-тъмен или по-светъл. Мисля, че има много близка връзка. Така че, когато съм в мрачно настроение, засвирвам на пианото и ми просветва, изведнъж започвам да чувствам светлината, да виждам слънцето. Това е много важно за мен.“ И тъй като тези заглавия от Американската песнопойка са записвани от толкова много хора през годините, той прави „уважителни към музиката свежи аранжименти.“ За безсмъртната музика казва: „Това е музиката, с която наистина можем да се свържем, която докосва сърцето. Тя те кара да се чувстваш специален, когато я чуеш.“
Ярон Гершовски и Джанис Сийгъл изнасят първи концерти в България в клуб In The Mood на 8 и 9 ноември, съответно от 21 ч. и от 20 ч. „Очакваме с вълнение да създадем красиви музикални моменти и спомени за хората, които ще дойдат да ни слушат.“ – казва той за предстоящото вълнение. Интересът към концертите е толкова голям, че билетите бързо свършиха. Във втория спецален участник ще бъде Акапелна група „Спектрум“, с които двамата гости са отдавнашни приятели. Спомням си момента как ги чуха за първи път от бекстейджа в зала „България“, когато българският състав подгряваше концерта на „Манхатън трансфър“. Един извика всички: „Бързо, елате да видите какво се случва на сцената!“ След това Джанис Сийгъл продължи контактите си с Константин Бейков и други членове на „Спектрум“ и изобщо участници в музикалния ни живот. Тези два концерта в България пък ще срещнат Ярон Гершовски и Джанис Сийгъл с още един български музикант – в квартета на контрабас ще свири Михаил Иванов.
Какво цените в музиката, защо я обичате? Това е толкова явно от начина, по който сте се посветили на това изкуство.
Отличен въпрос! Както кръвта тече в нас – преминава през сърцето и от там достига до всяка точка от тялото, така и мен ме изпълва музиката. У дома, разбира се, имам пиано, на което работя. Но освен че на него композирам и се упражнявам, от време на време просто сядам и си свиря. Това е нескончаемото желание да свиря и да създавам музика. Харесвам широк спектър от музика – класическа, джаз, рок, фънк, всичко. Толкова е хубаво и вдъхновяващо! Конкретно за пиано джаза много харесвам артисти от Бил Еванс до Лес Маккан и Чик Къриа, Кийт Джарет и др. Музиката ме изпълва с живот всеки ден, по цял ден.
Каква бе първата искра, за да започнете да свирите?
Когато чух по-големия ми брат да свири. Тогава направо му завидях, толкова ми хареса! Вкъщи имахме пиано и аз сядах пред него и се опитвах да свиря. Така се научих сам и чак после започнах да вземам уроци. От тук дойде желанието ми да свиря. И от тогава не е отслабвало.
Скоро ще Ви слушаме заедно с Джанис Сийгъл в In The Mood в София. Разкажете ни за проекта.
Първо за In The Mood – видях снимки от клуба, говорих с хора, които са излизали на сцената му и очаквам с нетърпение и ние да сме там. Мястото е красиво и за него се грижат много мили хора. Така че – вълнуваме се! Проектът ни с Джанис започна преди няколко години. И двамата сме свързани с музиката на Сай Коулман. Аз бях вокалният аранжор за неговия мюзикъл City of Angels – „Град на ангели“. Той имаше голям успех на Бродуей тук, в Ню Йорк, спечели шест награди „Тони“. Сай ми се обади, за да ме помоли да напиша вокалните аранжименти за квартет, който пее в шоуто, като специално поиска да ги направя в стила на Manhattan Transfer. Така и сторих. А Джанис участва в „Кенеди център“ във Вашингтон в негов проект с песни по текстове на Алън и Мерилин Бъргман, написали невероятни стихове, като например за The Windmills of Your Mind. Затова предложих на Джанис да направим албум в почит към Сай Коулман. И на двамата идеята ни хареса, така че пристъпихме към осъществяването ѝ. Много обичаме това, което сътворихме. Опитах се да подходя към музиката на Сай Коулман от малко по-различна перспектива, тъй като тя е записвана от толкова много хора. Направих уважителни към музиката свежи аранжименти.
А заглавието на албума The Colors of My Life („Цветовете на моя живот“) ни насочва към идеята, че музиката може да ни даде ключ към пълноценен живот, в който оценяваме всичките му нюанси, отворени сме към всяка емоция, която музиката извиква. Но това са чувства от ежедневието, които музиката изяснява и засилва. Как за Вас музиката обогатява жизнения опит и подсилва вкуса към живота?
Тя обогатява живота ми, като е до мен, когато имам нужда от нея. И ако съм тъжен, сядам на пианото и тя повдига духа ми. Интересно е, че споменахте заглавието на албума „Цветовете на моя живот“ в контекста на цветовете в музиката. Тя е мелодия и хармония под или със нея. Винаги сравнявам хармонията – акордовите прогресии, с цветове. Различните акорди, различната хармония могат да създадат по-топъл цвят, цвят по-тъмен или по-светъл. Мисля, че има много близка връзка. Така че, когато съм в мрачно настроение, засвирвам на пианото и ми просветва, изведнъж започвам да чувствам светлината, да виждам слънцето. Това е много важно за мен.
Когато говорим за сътрудничеството Ви с Джанис Сийгъл, разбира се, че ще отидем към темата за работата Ви с Manhattan Transfer. Какво бе водещо за Вас и как работата Ви с групата се отпечата завинаги върху Вас?
Това също е прекрасен въпрос. Започнах да работя с тях през 1979 г. след албума им Extensions. Той бе исторически за тях, в него бе песента Birdland, която се превърна в един от големите им хитове. Те сформираха група за турне през лятото на тази 1979 г. И от тогава съм техен музикален директор, от септември. Работих с тях 44 години. Това неизбежно се превърна в част от живота ми до степен да наричам Manhattan Transfer мое второ семейство. Имам си свое семейство, но толкова време прекарвах с групата, преживяхме заедно толкова щастливи мигове, че се свързахме наистина като второ семейство. Те са важна част от живота ми и предизвикателствата на работата с тях са огромни с необятния им музикален свят – от ду-уап, през бибоп и диско, до бразилска музика и ритъмендблус. Голямо предизвикателство и голямо удовлетворение.
Споменахте заглавието на една от песните на Manhattan Transfer – Birdland, но списъкът с техни хитове е безкраен. Преди това говорихме за Сай Коулман, за Алън и Мерилин Бъргман. Какво прави музиката непреходна? Ето, говорим за произведения, които са на по 50 години. Това е музика, която остава завинаги. Какво я прави безсмъртна?
Наистина въпросите Ви са прекрасни! Страхотно. Опитвам се да намеря причините за това. В крайна сметка времето решава дали нещо ще се превърне в класика. Това е музиката, с която наистина можем да се свържем, която докосва сърцето. Тя те кара да се чувстваш специален, когато я чуеш. У някои хора събужда спомени. Мнозина са ми казвали: „Първият танц на сватбата ни беше на Boy From New York City“ или Tuxedo Junction. Така че, в тази музика има нещо, което я прави много специална и скъпа на сърцата на хората.
Като споменавате тези емоционални моменти, се замислям, че няма друго изкуство, което да връща толкова много спомени от преживяното, като музиката.
Всякакви спомени човек може да асоциира с музика, докоснала те, когато си я чул в тези моменти. Това прави музиката толкова специална.
Тя е непосредствена и спасителна за душата.
Така е.
Моля Ви да ни разкажете за предстоящите концерти в София. Каква ще е програмата и какво ще е чувството, което ще създадат?
Основно ще пеем песните на Сай Коулман от нашия албум. Хората може и да не знаят много за него, но мнозина знаят песните му като Witchcraft и The Best Is Yet To Come. Той е написал много класики, за които не се знае, че са негови. Така че в концерта ще имаме много музика на Сай Коулман. Ще направим и други песни, имаме и някои изненади. С нас на барабаните ще бъде Паоло Викари, а басист ще е изключителният Михаил Иванов, който така щедро се съгласи да се присъедини. Така че очакваме с вълнение да създадем красиви музикални моменти и спомени за хората, които ще дойдат да ни слушат. Думите не стигат да се опише колко прекрасна е Джанис и колко е голямо певческото ѝ майсторство, колко много тя е допринесла за вокалното изкуство. Тя е невероятно, много забавна, прекрасен човек и забележителна певица.
