Носителите на 10 награди „Грами“ „Манхатън трансфър“ изпълниха съкровеното желание на своите почитатели у нас – да чуят за първи път на живо любимата си песен Soul Food to Go. С това изпълнение на концерта си снощи легендите отдадоха почит към основателя на формацията Тим Хаузър, който си отиде от нашия свят преди 4 години. Те не са пели песента на живо след смъртта му, а преди това тя е присъствала много рядко в концертния им репертоар. Мечтата на българската публика обаче бе толкова искрено споделена, че се сбъдна. Тим Хаузър също бе с нас...
В навечерието на концерта на култовата група у нас попитахме на страницата на Джаз ФМ във фейсбук нашите слушатели коя е тяхната любима песен на „Манхатън трансфър“. Появиха се много заглавия – Birdland, Who, What, When, Where, Why, Capim, Route 66, Shake Ya Boogie, Until I Met You…, но еднозначно изпъкваше Soul Food to Go. И всички тези музикални пристрастия бяха описани със силни и красиви думи, които трогнаха музикантите, докато им ги превеждах. Аз самият също посочих Soul Food to Go като моя любима заради слънчевото й настроение и усещането за радост и свобода, което възниква само когато се чувстваме свързани и ангажирани със света около нас. В разговора преди да влезем в студиото четиримата вече ми бяха казали, че от години не са пели тази песен, но по време на самото интервю, чули думите на нашите слушатели, те реагираха с: „Ще си помислим…Ще ни е трудно без Тим. Това е единствената пречка. Но можем да я преодолеем. Ще си помислим.“ Тези думи бяха изречени в диалог между Алън и Джанис и това беше бързото обсъждане на идеята и вземането на решение да я реализират.
И ето, в края на концерта снощи като втори бис прозвуча Soul Food to Go. Бях видял заглавието в сетлиста преди да открия концерта – зарадвах се за себе си и за всички, за които тази изненада предстоеше. „Бихме искали да ви поздравим с една песен. И каним нашия партньор Тим Хаузър да се присъедини към нас.“ – започна Алън Пол и колегата му наистина поде мелодията със семплиран от оригиналния запис глас. Той отново събра в песента четиримата вокалисти, тримата инструменталисти и публиката, която вече без изключение танцуваше, пееше, тактуваше и ръкопляскаше в залата. Подобни красиви преживявания ни се струват нереални, и все пак всичко се случи пред нас. Случи се с нас.
Последваха тези толкова мили аплодисменти – не с настояване за още една песен, а с безкрайна признателност и дълбока благодарност. „Манхатън трансфър“ отвърнаха по своя най-добър начин – изпяха още една песен. Третият, непредвиден бис, завърши с още повече целувки и свидетелства на любов от двете страни – хората на сцената и в залата бяхме общност, чиято здрава духовна връзка бе потвърдена. В този момент осъзнаваш, че всичко вече е различно. Станало е още по-хубаво.
Това бе кулминацията на преживяване, продължило щастливите два часа и половина. Началото поставиха с изпълненията си музикантите от „Спектрум“, чието изкуство е стъпило на постигнатото от „Манхатън трансфър“ през годините и е изпълнено с техния дух. Развитието на човешката култура е надграждането на всеки нов връх. Класиците внимателно изслушаха зад кулисите голяма част от изпълненията на своите последователи и бяха удовлетворени да чуят как тяхното изкуство е намерило продължение. И бяха възхитени!
Излизането на „Манхатън трансфър“ на сцената за публиката бе като среща между стари приятели, закопнели да се прегърнат и да почувстват физически контакта помежду си. Кратките откъси, с които музикантите представиха своя дебютен албум, изпяваха част от нашата лична история. Tuxedo Junction, Operator, Candy, Gloria, Java Jive са не песни, а моменти.
Отсъствието на Тим Хаузър не остави усещане за липса – всичко в концерта беше и той; Трист Кърлес не бе негов заместник, а част от организма на състава. Всички участваха равноправно в създаването на преживяването. Музикалният директор Ярон Гершовски бе превъзходен на пианото и във воденето на концерта, басистът Борис Козлов, двукратен носител на наградата „Грами“, извади цялата звучност на своя инструмент, а барабанистът Рос Педърсън, станал популярен от Snarky Puppy, се включи с младежка енергия и хипарска непосредственост, като свиреше дуети с вокалистите и с глава отмерваше ритъма на песента. Дори озвучителят на сцената припяваше с неизменна усмивка в пределна концентрация над качеството на звука.
Песните и хореографията бяха израз на усещането за „сега“, продължаващо вече 45 години. Защото осъзнаваш как музиката на „Манхатън трансфър“ е формирала твоето възприятие за света в най-светлите му тонове.
