Даниела Белчева превръща в песни своите наблюдения за света и най-скъпоценните си преживявания. „Изненадвам се как имаш усещане за това и как това, което имам в главата, е толкова лесно разчитаемо за слушателите.“ – с тези думи Даниела Белчева отговори на моя коментар в подкаста „+359 JAZZ“ на Пространство за култура Portrait. Директна е връзката със слушателя в това чистосърдечно споделяне – от услаждащия се аромат на чай в неделната закуска на обляна в слънце маса до съзерцанието на луната, която хипнотично те отвежда в друга реалност. Тези близки на всеки усещания Даниела Белчева опоетизира в песни, в които извежда общочовешкото. „Всичко, което правим – дори гневът, омразата, караниците, бързането и ежедневното надбягване, е защото можем да обичаме.“ – представя тя песента Because We Love в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM при запознаването ни със Silver Button.
И още за албума в „Нова музика“: Мечтателни настроения и спокойствие от вървенето по пътя се преплитат в Silver Button на Даниела Белчева
И така една песен може да каже всичко и да ни отвори към духовното преживяване на ежедневните случки от живота. Който Даниела Белчева е възпяла в два албума до момента – Acoustic Me и Silver Button. Ще ги чуем на живо довечера от 20 ч. в Пространство за култура Portrait. „Когато съм започвала да пиша песни не съм си мислела, че това, което е в моята глава, може да бъде толкова лесно свързано с емоциите на слушателите.“ – продължава коментара си Даниела Белчева. Непреднамерена, тази връзка е емоционална вълна, която резонира в двете души – на вокалистката и на слушателя. И колкото и много хора да сме събрани в нейната музика, тя споделя лично с всеки.
„Песента обикновено е лична история, която води началото си от времето преди това и иска да погледне напред към времето, което предстои. Когато Юлето ме попита за заглавие на събитието в това чудесно пространство Portrait, първото нещо, което ми хрумна е, че песните ми са изповед и молитва в едно. Ако моята нагласа към света е мирна и добра, това няма как да не се отрази в текста и мелодията.“ И в душата на слушателя.
От начина, по който Даниела Белчева общува с хората, пише музика и пее, отсъства остротата на преживяването. То е силно и обземащо в своята простота и красота, неговото очарование е в малките неща, които му придават нежност. Животът е тихо съвършенство. „Много обичам да се чувствам щастлива без причина заради цветовете, които виждам. Обичам да се чувствам мирна. За мен такива чувства като гняв и обида почти не съществуват. Ако те се опитат да пробият в деня ми, песента е опит да ги потуша.“ – предава ни спокойствието Даниела Белчева.
Тази съзерцателност и усещането за мир тя култивира близо 20 години в Норвегия и Скандинавските страни. Когато отива там, за да пее, е любопитна към „красотата, рядко населена от хора“. Сега това спокойствие ѝ липсва, липсват ѝ разходките, по време на които може да говори със себе си. „Като че хората там по-малко занимават съзнанието си с проблеми. Тук животът е по-хаотичен и неподреден. Може би затова първият ми албум е с по-меланхоличен отпечатък. Бидейки тук трета година, вече започнах да искам повече цвят, да изляза от черно-белия монохром, който там ме бе завладял. Като че ли започвам да искам повече темпо и социализиране. А досега не беше така.“ – отбелязва прехода, продиктуван от пандемията, Даниела Белчева.
Сега тя живее близо до гора, на една ръка разстояние от морето, което обича най-много от всичко в родната Варна. „Особено през зимата. То ме изпълва със спокойствие, дори когато е развълнувано. В песните си се опитвам бушуването да го превърна в спокойствие.“ Тишината на дома позволява съзнанието ѝ да изпълнят мисли за нещата, които я интересуват. „Създавам песните си у дома, много често в кухнята, до прозореца. Това, което ме заобикаля, неусетно влиза в мелодията и в текста. Вдъхновявам се и от отношенията си с най-близките хора – как са различни всеки ден, как с песните мисля, че могат да бъдат по-добре или поне в песента си представям свят, в който тези отношения са още по-добри.“ – животът наистина е песен за Даниела Белчева.
„Впоследствие осъзнавам дори, че това са толкова красиви състояния, че ги търся умишлено, пристрастена към тях. Нещо преминава през тялото чисто физически, когато мислено си в света на песента. Това много ми харесва. Обикновено най-напред ми хрумва мелодийка с няколко думички. Ако премине точно тази физическа вълна на радост, благост и удоволствие, се опитвам да развия куплет, припев, да създам цяла форма. Опитвам се мелодията винаги да звучи толкова естествено, като че говоря на слушателя. Познавайки как всяка дума звучи при изпяването ѝ, се старая да избера най-логичната за съответната мелодична фраза. Много внимавам за това мелодия и текст да звучат в едно.“
И ги превръща в песни с Милен Кукошаров, Михаил Иванов и Димитър Семов. Началото е с Димитър Семов, с когото ги свързва един и същ роден град. Той много я поощрява в първите стъпки, като ѝ казва, че светът има нужда да чуе нейните песни. Тримата музиканти имат целия набор от средства, за да превърнат в песен мелодията и текста с широкия спектър на своите познания за музиката. Така се свързват в обща чувствителност и един музикален слух, както се изразява Даниела Белчева. „И няма как, когато авторът пее леко и мирно, музикантите, които умеят да чуват и да акомпанират, да не го покрият. Аз се чувствам много комфортно в компанията на тримата.“
Както ще ги чуем довечера от 20 ч. в Пространство за култура Portrait в дебютното гостуване там на Даниела Белчева.
Подкастът „+359 JAZZ“ се реализира от Пространство за култура Portrait с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Jazz FM.