Живеем, за да изпълваме света с любов и така да го променяме, а джазът ни дава порив за това, сподели първият български мюзикъл за джаза „Джазът е любов!“. Създаден по идея на вокалния педагог Даниела Станкова – основател и ръководител на Училище за певци D Stars, и журналиста Светослав Николов – програмен директор на Jazz FM, той вдъхновява участници и публика с живителната сила на жанра, съзидателен в личен и обществен план.
Джазът е цел – добрият живот, и път – израстване на солидна морална основа. В защита на свободата, в уважение и достойнство възпитава тази музика, изпяла болката от тежкия живот, за да я превърне в преодоляване.
Премиерата на спектакъла се разгърна върху пет пространства на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“, като така в движение напред и нагоре олицетвори способността на джаза да ни извисява и илюстрира прехода от миналото към настоящето и от общото към частното. През действието преминава идеята за осъзнатия избор на героите – приемащи и даряващи мъдрост, творящи добро.
Джазът възниква от трудностите, за да ги преосмисли от непосилно страдание във възможности за постигане за себе си и другите. Мечтата в приспивната песен Summertime създава образ на утрешния ден, който зависи от нашия принос.
В кървавите плодове по дърветата в Strange Fruit се заклеваме да не допускаме убийството на хора от хора заради цвета на кожата им, да уважаваме и да не разграничаваме по раса, пол и какъвто и да е признак, базиращ се на капсулиране в страхове.
Black Coffee продължава темата за правата на жените, които и днес са лесна жертва на насилие и тук спектакълът ни поставя важна задача. Така той извежда постиженията в социалното развитие, за да ни задължи към непримиримост и неуморни действия. Джазът не позволява да се колебаем и калява духа.
Призивът на тромпета ни извежда от историческия пласт във вече зададения преход към съвремието с нашите отговорности. В изнасянето им е изграждането на личността, нашето развитие като индивидуалности и общество.
Темата от култовата песен „Замълчи, замълчи“, изпята през 1958 г. от Мими Николова, задава идеята за изговарянето на глас на интуитивно усещаното. Любовта трябва ясно да се заявява.
Това прави спектакълът за публиката със серенадата от балкона – жадувано признание, заслужена заради всичко сторено от всеки един досега.
Ясно поставят любовта като единствена основа и крепителен елемент и родителите в семейството, които възпитават децата си в дух на взаимност, разбирателство и доверие.
Те разчитат един на друг и се подкрепят в откриването на ново знание за света. Така постепенно натрупаните във външния свят страхове и съмнения започват да се разтапят.
Завладява ни любовта, която ни открива един за друг и ни споява в единение, в което всеки е пълноценен и е парченцето от цялото, създаващо завършеност. Тя дава образ на съвършенството, постижимо с посвещение и всеотдайност. Тя е постигането на идеала – нашата цел, направена видима от джаза.
Несигурността отпада и оковите на грешната преценка магично се разпадат. Завладява ни неудържим стремеж, който среща отговор и се превръща в полет.
Любовта ни окрилява в устрем към копнежите на душата, за да превърнем, чисти и истински, бляновете в реалност. С нов вътрешен баланс човешката природа е надмогнала колебанията и несъвършенствата, за да заживеем като физическо и духовно проявление на любовта. Идеалното става реално.
Добродетелността, изпълнила този щастлив дом, двете децата пренасят във външното си обкръжение. Те разширяват територията на позитивното влияние в разговори с приятели за джаза и за живота.
Драматургичното развитие през цялото време се подкрепя от истории из живота на големите личности в джаза, дали пример за интегритет и устояване. Били Холидей не се страхува да произнесе на висок глас истината за нечовечността на линчуването. Франк Синатра не се примирява със сегрегацията. Ела Фицджералд открива силната си страна в спонтанна житейска импровизация в лицето на неравностойна надпревара. Нат Кинг Коул развива многото си таланти, защото върху публиката те упражняват неустоимо въздействие.
В центъра на джаза е личността и спектакълът илюстрира само някои от примерите. Всеки герой, всеки актьор и всеки зрител е призован да напише още една страница в общата ни история със своя принос към общественото развитие.
Тези послания „Джазът е любов!“ отправя със забележителни музикални примери. Идеите са подкрепени от вечно млади джаз стандарти, сред които освен споменатите до тук, са още L-O-V-E, Fly Me to the Moon, Cheek to Cheek, Love Is a Many Splendored Thing, A-Tisket, A-Tasket, I Remember You, I've Got My Love to Keep Me Warm, и прави паралел с българските песенни шедьоври „Когато луната изплува“ от Йосиф Цанков и Димитър Точев и „Замълчи, замълчи“ от Петър Ступел и Веселин Ханчев, представени от оригиналната им изпълнителка – примата ни Мими Николова.
Тя е един от специалните гости в постановката, а другият е Влади Михайлов. На него е поверено да отправи лично послание за джаза. Той го определя като портал, който ни отвежда към необятна вселена на милиони чудно красиви звезди.
Двамата са сред вдъхновителите за талантите от Училище за певци D Stars Неда Кралева, Теа Николова, Кристина Кръстева, Янко Чалъков и Рада Грозданова, които застават редом и до пеещите актьори Гергана Стоянова, Симеон Владов и Ралица Ковачева-Бежан, джаз вокалистката Марина Драгомирецкая, вокалистите Петър Петров, Елеонора Лонтова и Зорница Лонтова. Всички те, подвластни на джаза, изграждат силни образи, в които влагат цялата си любов към музикалното, театралното и танцовото изкуство.
Всичко е истинско и живо и в съпровода на джаз квинтет с пианиста Самуел Ефтимов – музикален директор и автор на аранжиментите, Владислав Мирчев – контрабас, Атанас Попов – барабани, Алекс Витков – тромпет, Христо Нейчев – китара.
Режисьорът Яна Титова пълноценно изгражда спектакъла, убедително извеждайки многото му линии и пластове във взаимовръзките между тях. Хореографът Петър Герзилов създава разтърсващи картини и като съвършен танцьор се въплъщава в образа на Джаза, усилващ всяка от множеството емоции. Артисти и публика бяха заедно в едно преживяване на сбъдване на мечтите, в края на което всеки изрече на глас своето чувство за джаза. Песен и танц, все родени от живота и посветени на него, се завихриха във вълшебство, от което в края лицата на всички сияеха от щастие.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Jazz FM е медиен партньор.
