„Банско джаз академия“ за втора година даде на млади таланти от цялата страна възможности да се развият и простори да се изявят. Те получиха напътствия от някои от най-големите джаз артисти от България и от света, чуха от първо лице историите им на израстване в музиката, получиха отговори на въпросите си и споделиха сцената с тях. С ентусиазираните младежи работиха постоянните преподаватели Любомир Денев, Михаил Йосифов и Велислав Стоянов, а майсторски класове водиха звездите от основната сцена на „Банско джаз фестивал“ Петър Славов (България/САЩ), Ари Ерев (Израел), Йондер Фоджан (Турция), Гашпър Селко (Словения), Мауро Сигура (Италия), Зара Макфарлейн (Великобритания), Алесандро Ланцони и Алесандро Престо (Италия), Джаксън Матод (Великобритания), Шеки Ходжа (Косово), Андрей Показ, Олександр Поляков и Игор Осипов (Украйна), Георги Корназов (България/Франция) и Хесус Молина (Колумбия/САЩ). Заниманията водещият Светослав Николов – програмен директор на Jazz FM, организира около важни теми за професионалното развитие на младите таланти спрямо посоките в творчеството на лекторите. След първите три дни на общо въведение, следващите три бяха в тематични кръгове: еволюцията на джаза; връзките – със себе си, с другите музиканти, с музиката, с публиката, с традицията, между културите; и изразяването. За да е по-лек пътят на младите, водещият покани всеки лектор да сподели предизвикателство, пред което се е изправил, и как се е справил в трудната ситуация. Преподаваното музикантите придружаваха от демонстрации, те слушаха изпълнения на участниците им дадоха напътствия, свириха заедно с тях. Думите им към младите таланти водещият Светослав Николов предаде на публиката на концертите на основната сцена на Банско джаз фестивал, за да я въведе в предстоящото музикално преживяване през личните търсения на артистите и техните специфични интереси. А сред слушателите бяха и обучаващите се в академията, които видяха в реална среда преподаденото по-рано през деня. Концертите поставиха високи стандарти, към които младите творци да се стремят. Така, по-знаещи и още по-вдъхновени, те веднага прилагаха наученото в практиката. Групите, част от които сформирани именно заради академията, музицираха на сцена „Млади таланти“ сутринта в парка на Банско и на „Джаз точки в града“ следобед по ул. „Гоце Делчев“, а също така имаха и съвместни свирения със своите преподаватели на джемсешъните, поставящи финала на всеки фестивален ден. „Банско джаз академия“ завърши с общ концерт на участниците и постоянните преподаватели на сцена „Млади таланти“ в парка. „Банско джаз академия“ е част от Банско джаз фестивал и се организира от Община Банско и Асоциация Фестивалите в България с медийното партньорство на Jazz FM. През 2023 г. проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творческо развитие ’22“.
Басистът Петър Славов е възпитан в любов към музиката от баща си – барабаниста Петър Славов. От него той знае, че човек става музикант, защото музиката му доставя удоволствие – само така можеш да предадеш това чувство на слушателя. „Една от големите тайни да свириш е като човек и артист никога да не забравяш, че това е нещо чудесно, което ти се случва. Когато го правиш с удоволствие и комуникираш с хората около теб, то се предава на публиката и тя става част от музиката. Ние трябва да сме едно, една общност. “ – обясни на младите таланти в „Банско джаз академия“ Петър Славов.
Той ги посъветва непрекъснато да търсят новото, да не се страхуват от непознатото и да не се отказват пред трудното. След това ги запозна със своята система на ежедневни упражнения за постоянно усъвършенстване и им даде методика как сами да ги съставят спрямо нуждите си. Петър Славов разказа за музикалния си път и сподели с младите какво е нужно, за да се откроиш в силно конкурентната среда в Ню Йорк. В края с видния ни басист свириха саксофонистът Александрос Красидис и пианистът Николай Костадинов.
С развитието на мелодичната идея запозна участниците в „Банско джаз академия“ пианистът Ари Ерев. „Днес мелодията изчезва, засенчена от ритъма, и тогава вокалистът не пее, а изрича думи с равен тон.“ – коментира той наблюденията си върху музиката в съвремието. Автор на нежни и прегръщащи слушателя музикални теми, Ари Ерев е убеден, че мелодията е Бог: „Понякога имам конкретна идея, друг път нямам – тогава включвам телефона на запис и засвирвам. Откривам мелодията и я превръщам в пиеса.“
В отговор на въпрос той разказа как последователната предварителна подготовка и осмислянето на музиката се превръща в основа за музикална инвенция: „Голямо изкушение е да накараш пръстите да направят импровизацията. Но тя идва от вашия вътрешен свят. Музиката, която създавате, започва в съзнанието и завършва в ръцете.“
Той посъветва младите музиканти, свирейки, да разказват история, и да владеят всички аспекти на мелодията, включително динамиката. В края пианистът Борис Петков изсвири импровизирана мелодия, а Ари Ерев направи своите бележки.
„Музиката е трудно нещо, пълна е с предизвикателства, които нямат край.“ – насърчи младите таланти в „Банско джаз академия“ непрекъснато да учат и да се развиват турският китарист Йондер Фоджан.
„Тя е с богата традиция и всеки ден се появява нещо ново – стремя се да опозная всичко, непрекъснато.“
„Щастлив съм, когато сутрин се събудя, знаещ повече за музиката, отколкото предния ден.“ – описа той щастието на твореца.
След което направи демонстрация с колегите от своето трио.
На сцената на „Банско джаз академия“ той предаде щафетата като лектор на Луси Удуърд.
За да се откроят на днешната изпълнена с толкова артисти сцена, младите музиканти трябва да открият своята същност и да я изявят автентично, да бъдат разказвачи на своята история, като по този начин опознават себе си и света, обърна се към участниците в академията американската вокалистка и автор на песни.
Тя ги посъветва никога да не се отказват от мечтите си за музиката, дори индустрията да ги отхвърля: „Забравете и продължавайте напред! Използвайте това като вдъхновение да се развивате. Винаги ще има някой по-добър, но не се съобразявайте с него – следвайте пътя си.“
Гашпър Селко свири съвременен джаз, в който в модерна музикална среда поставя класическия звук на своя тромпет. Той учи класическа музика в средното училище и в консерваторията. Но още в училище започва да изследва различни жанрове – участва в брас бенд, в академията се впуска в хип-хопа и слуша метъл. „Кой съм аз?“ – изпада в екзистенциална криза той. Така решава, че ще заложи на разнообразието и ще оформи своя стил, съчетавайки в него различни жанрове. Появява се проектът X.U.L., който слушаме на „Банско джаз фестивал“.
Най-голямото му предизвикателство е била пандемията, сподели той пред участниците в „Банско джаз академия“. Само преди няколко години е завършил консерваторията, създава група след група, прави турнета. И внезапно всичко спира. Кризата преодолява с музика. Превръща ограниченията на пандемията в свободно време да инвестира в развитието си – да слуша разнообразна музика, да опознае себе си и музикалния бизнес.
Музикалните идеи взема от всеки звук в естествената среда. „Това освобождава.“ – обясни той на младите таланти.
И им даде съвети: „Ако нещо не ви звучи добре – не го правете. Намерете вдъхновение в контекста, в който свирите. Когато сте в група, слушайте музиката, попийте звука и намерете своя глас в него. Реализирайте музикалните си идеи, колкото и необичайни да са те – това е пътят на вашето развитие и средство за комуникация с колегите и публиката. Когато слушате музика, не се взирайте в детайлите, а анализирайте авторския почерк в тяхното подреждане. С инструмента си призовавайте публиката да ви следва. Освободете се от структурите и следвайте чувството си. Тогава всички граници изчезват. Не спирайте да усъвършенствате техническите си умения, а когато композирате и свирите – не мислете за тях, втурнете се безстрашни в музиката! Нека трудностите да не са предизвикателство, от което да се страхувате, а информация, на основата на която да изработите стратегия за развитие.“
Тези насърчителни думи на Гашпър Селко участниците в „Банско джаз академия“ посрещнаха с аплодисменти, чули илюстрациите му на пианото и оставайки в обятията на неговите импровизации на тромпета.
Мауро Сигура отрасва, слушайки, учейки и свирейки блус. Вниманието му е привлечено от традиционната музика на арабските страни. Но как да създаде музика, с която да не говори за нещо, което не е негово – сподели търсенията си той пред участниците в „Банско джаз академия“. Тогава поглежда общата картина. Осъзнава, че Средиземноморието не е изолирано от културата, към чиято музика има интерес. Така чрез изкуството той изследва различни култури във време, когато те се разделят и противопоставят.
Свирейки с палестински, египетски и тунизийски музиканти, Мауро Сигура осъзнава, че музиката е един език, на която всички народи говорят. „Важното е да се съберете в общо творческо действие, в което всеки дава своя принос.“ – описа съвместното музициране той. Впечатление прави как музиката му въздейства призивно, приканва слушателя, привлича го. Това музикантът обясни с ритмичния модел, с който винаги започва работата по нова пиеса, и с притегателните мелодии, чрез които говори за себе си.
„Има много трудности в живота на професионалния музикант, най-съществената от които е да намираш възможности да работиш – да осигуряваш участия, да откриваш колеги за групата си. Не се отказвайте, опитвайте и понякога това се възнаграждава. Много често това се възнаграждава!“ – с тези убедителни думи завърши майсторският клас на Мауро Сигура на „Банско джаз академия“. И се възхитихме на изпълнения на триото му.
Еволюцията на жанра проследихме със значими артисти, оформящи облика на съвременния вокален и инструментален джаз, в четвъртия ден на „Банско джаз академия“.
Музиката на Зара Макфарлейн има силно въздействие върху слушателя със своята притегателна сила и с важните социални теми, към които се обръща. Пред обучаващите се в академията тя разказа за своя път в изкуството. Най-ранните ѝ влияния са от регето, което звучи у дома, тъй като родителите ѝ са от Ямайка. В училище се занимава с поп музиката и мюзикъл. Записва се за участие в джемсешън в Jazz Café и прегръща този жанр. Зара Макфарлейн завършва джаз в Guildhall School of Music, като опознава всеки детайл, за да може пълноценно да се изразява с неговия музикален език.
Пред обучаващите се в академията тя разказа за предизвикателство, което си поставя, за да се движи напред в музиката: „От време на време, за да извикам вдъхновението, си поставям за задача в 10 дни да напиша 10 песни. Трябва да си начертаеш път, за да бъдеш креативен. В творческата работа имаш толкова много възможности, толкова много време, че понякога забавяш завършването на една задача.“ За нея музиката е средство дълбоко да вълнува хората и да извиква чувства у тях, да ги поведе на емоционално пътешествие. Нейните песни често излизат със силни социални послания: „Джазът е музика на изразяването – на мисли, концепции, идеи, включително политически, музика на напредничавото мислене. В песните си се завръщам към моите корени – историята на Ямайка и епохата на колониализма, разказвам за моите преживявания като тъмнокожа жена във Великобритания.“
Тя посъветва участниците в „Банско джаз академия“: „Да си музикант, означава да устояваш. Предизвикателството е ясно да дефинирате какво влагате в думата „успех“. В противен случай ще преследвате нещо, което все ще ви убягва. Много хора ще коментират вашата работа през своята перспектива. Но когато сте наясно какво искате да постигнете, ще останете фокусирани в него и няма да се повлияете от негативните коментари. Така че – бъдете наясно какво желаете в живота с музиката и откривайте начини да го постигате.“
Музиката на дуото Прести – Ланцони е олицетворение на свободата. В своите импровизации Алесандро Прести и Алесандро Ланцони не формират звука си по концепции и правила – свирят музиката, която в този момент е вътре в тях.
Алесандро Ланцони разказа за творческия процес в дуото: „Непрекъснато слушаме музика. Внимателно сме изучили традицията и я продължаваме. В работата си като композитори на нова музика изследваме креативната си същност и се опитваме да приложим всичко научено. Това не става с принуда, а излиза по съвсем естествен начин. Когато композирате, опишете това, което чувствате, като се освободите от ограниченията на това какво харесвате и какво сте слушали досега. Никога не се замисляме за формата на нашата музика, а я поглеждаме от по-високо – какво искаме да звучи, когато свирим.“
Преди да завършим нашата среща с изпълнение на дуото, за предизвикателството в музиката Ланцони посочи преминаването от света на класическата в света на джазовата музика: „Това отне дълго време на изучаване на езика на джаза, промяна в мисленето за мелодията, ритъма и хармонията. И го постигнах.“
Връзките – със себе си, с другите музиканти, с музиката, с публиката, с традицията, между културите – бе темата на петия ден на „Банско джаз академия“. Британският тромпетист Джаксън Матод представя на „Банско джаз фестивал“ музика, написана по време на локдауните през 2020 г. „Макар да е създадена от мен, тя е наша обща музика, защото всеки влага от себе си в интерпретацията.“ – обясни за връзката между членовете на групата той. От там и от старателната подготовка идва стабилността в звученето им. „Първоначално бях студиен музикант. По време на локдауните изучих джаз стандартите и импровизирах върху тях. Така оформих своя звук.“ Музикантите от групата се познават от свирения, а помежду си изграждат силна връзка на доверие, обясниха те пред младите участници в академията. Това им дава пространство за нови идеи в интерпретацията. След концерта на „Банско джаз фестивал“ Джаксън Матод поема в нова посока – с проект, в който освен че свири на тромпет, и пее. Той сподели как музиката му помага да се свърже със себе си и със света: „Лесно ми е да се изразявам с инструмента си, защото свиря на тромпет от 8-годишен. Що се отнася до гласа, се чувствам уязвим, защото още повече се разкривам пред света. Но музиката е постоянно да се предизвикваш творчески и духовно.“ За да се разкрие така, трябва да е уверен в собствените възможности. Това постига, свързвайки се със себе си – и от там – с музиката, чрез новите текстове, които пише. Решенията в трудни ситуации намира, пишейки песни, сподели Джаксън Матод на „Банско джаз академия“.
Косовският музикант Шеки Ходжа идва в България през 1992 г., воден от любовта, но заради войната в Косово е принуден да остане. И се впуска в българската музикална сцена. Пред участниците в „Банско джаз академия“ той разказа как е открил място за свирене в София и се е свързал с българските музиканти – за изпълнения на живо, а също и за записите на албум. Това са вече покойните Симеон Щерев, Юлиян Янушев и Васил Пармаков, както и Теодосий Спасов, Иво Папазов – Ибряма, Шибил Бенев, Венцислав Благоев, Михаил Йосифов, Велислав Стоянов и Владимир Кърпаров. „На всеки написах партии, които да съответстват на неговия характер и начин на свирене.“ – разказа за спойката с музикантите той.
Шеки Ходжа описа общото между българската и албанската традиционна музика, които обединява във фюжън звучене. А за връзката си с музиката каза: „Музиката е безкрайна. Тя е като палитра от цветове, които Господ ти изсипва. Ти трябва да ги хармонизираш в красива картина.“ Като най-голямо изпитание описа оставането си в България през 1992 г., когато свършва финансовите средства. „Но никога не се предавам.“ – справя се със ситуацията той. И разказа как е проправил пътя си – с включване в група и писане на аранжименти за нея. На финала Шеки Ходжа свири с обучаващите се в академията Александрос Красидис (саксофон) и Николай Костадинов (пиано).
От музиката на украинското Показ трио тръгва нова вълна в съвременния украински джаз. „Не знам дали това е така – ние просто свирим музика.“ – сподели своята перспектива лидерът Андрей Показ на „Банско джаз академия“. Той описа как продължава традицията – импровизацията в музиката, идваща от САЩ, втъкава в звученето на джаза от Северна Европа. Със своите композиции и изпълнения Показ трио създава убежище, в което слушателят се чувства в безопасност и може да се свърже със себе си и със света по много непосредствен и близък начин. „Музиката е най-прекрасният език – слушайки я, всеки получава различна информация. Когато създаваме композициите си, имаме свои мисли, но слушателят ги възприема през своята лична история.“
За преодоляването на предизвикателствата в музиката басистът Игор Осипов каза: „Опитвам се да бъда честен в музиката и да споделям с хората своите мисли и чувства. Ценя всеки момент с колегите си в творческия процес. Предизвикателство е постоянно да откриваш нови идеи.“ Лидерът на формацията Андрей Показ продължи: „Когато свиря с колеги, съм винаги отворен за нови мисли и идеи. Това ми е интересно.“ Своя начин да върви напред барабанистът Олександр Поляков описа така: „Ти можеш да научиш всичко, но когато засвириш, се откъсваш от него и отваряш съзнанието си, мислейки само за музиката.“
Експресивността в джазовото музициране бе темата на последните два класа от „Банско джаз академия“ с участниците от голямата сцена на „Банско джаз фестивал“ Георги Корназов и Хесус Молина.
„Важното е в музиката човек с изучаването на азбуката да навлезе в колкото може повече стилове. И когато овладее езика, всеки създава своя палитра от изразни средства, чрез които оформя своя стил. Аз следвам интуицията си. Чувствам музиката със сърцето си. Тя винаги е била създаване и стремеж към нещо ново.“ – описа извора на изразителността тромбонистът Георги Корназов. Той от години живее и работи във Франция, а на „Банско джаз фестивал“ представи нов проект с артисти от двете страни – сюити с теми, преплитащи се в цялостна драматургия: „Първо композирам мелодиите, а когато започвам да създавам творбата, си определям отправна точка и от нея нататък нареждам готовите композиции, усещайки и чувайки общия звук. Така създавам едно цяло в тематична линия.“ Неговият нов фюжън проект е в нестандартна комбинация с четирима музиканти от различни жанрове – той от джаза, акордеониста Давид Венитучи – от валса и мюзета, вокалистката Аник Чизарук – от френския шансон, и цигуларката Мила Цанкова – от класическата музика. По-късно този негов проект ще е един от мотивите да бъде номиниран за наградата за изпълнителско майсторство „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Cantus Firmus, която му и бе присъдена.
Георги Корназов посъветва младите таланти да имат високи стандарти, давайки за пример и своите високи изисквания към музиката, която слуша. В България той свири с Антони Дончев, Христо Йоцов, Марио Станчев и Милчо Левиев преди да замине за Франция, където също е с елита на джаза. „Колкото е по-трудно, толкова си по-предизвикан да преодолееш.“ – даде пример за препятствие, през което е преминал, със заминаването си за чужбина. „Трябва да влезеш в една друга култура и да я попиеш. Много съм доволен от това обогатяване, въпреки всички трудности, през които преминах.“ – окуражи обучаващите се той.
Първият контакт на колумбийския пианист Хесус Молина с изкуството е с църковната музика. На 4 години той започва да свири на пиано и до днес е благодарен за подкрепата на родителите си. На 9 години прекъсва заниманията си с пиано и започва да свири на саксофон, тъй като майка му е споделила, че много би искала това. „Ще го направя за теб, мамо!“ – казва той и усвоява нов инструмент. На 15 години вече чува акорди в главата си и осъзнава, че ще стане музикант. Най-силното му вдъхновение е стилът на свирене на Оскар Питърсън. Но това идва и с приемането на мисълта, че никога няма да може да свири като него. И тогава започва да учи упорито, превръща всеки ден в спестовна касичка за знания, както се изрази той: „В нея събирам акорди, фрази, идеи.“ И през цялото време транскрибира.
Всеки миг на пианото той изследва музиката, опитвайки се да я открие в себе си. „Всички ние носим музиката в нас. Някои – повече от другите, защото се упражняват и се опитват да открият какво имат вътре в себе си и как да го изкарат навън.“ Повратната точка е, когато е приет в „Бъркли“. Той отива там със своите музикални умения и започва да учи теорията зад музиката, която от малък свири. „Когато имате красив талант и го съчетаете със строга дисциплина, тогава възможностите сами ще идват при вас.“ – насърчи той младите. И цитира Оскар Питърсън: „Аз свиря за своите музиканти, а публиката е свидетел на това, което се случва с музиката.“
„Музиката е в стаята, нашата отговорност е да я запазим тук, иначе тя ще ни напусне. Всеки избор и всяко действие преценявайте според това дали допринася за музиката.“ – посъветва той талантите от „Банско джаз академия“. Като предизвикателство, с което се е справил, определи фрустрацията: „Това е нормално. Но трябва да я преодолеете.“ Хесус Молина разказа за метода си на упражнения, придружавайки думите с демонстрации. Той всеки ден е на пианото по два часа, разделени на четири сегмента от по 30 минути. В първия разглежда една мелодия, изсвирвайки я по различни начини, в следващия се фокусира върху елементите ѝ – например акордовата прогресия, в третия изследва произведението като го рехармонизира, а в последния съчетава новото научено със знанието си досега.
„И тук възниква въпросът дали учите, дали свирите или се упражнявате. Ако се упражнявате, свирейки с новопридобитото знание, то тогава ще постигнете напредък.“ – обърна се той към обучаващите се в „Банско джаз академия“. Хесус Молина ги призова да не се отказват, когато не си харесват свиренето. Ако продължат, ще постигнат звука, който търсят, увери ги той. „Музиката е моят живот. Тя е красиво, дадено ни от Бога средство да променяме живота. Като музиканти имаме огромна отговорност да разпространяваме радостта и да предаваме посланието на надеждата. Ще ви отнеме години да откриете своя глас, но всичко е възможно да се постигне.“ – обърна се той към младите участници в „Банско джаз академия“.
