Ангел Демирев е от хората, убедени в силата на музиката да ни въздига. За него тя е повече от приятно преживяване – тя е самият живот, Божествен дъх. С него бе поредната ни среща в съвместната инициатива „Джаз на четвъртия етаж“ със СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен на 19 април 2024 г.
В поредицата гостуваха още Мими Николова, Велислав Стоянов, Мирослава Кацарова, Павел Терзийски...
Ангел Демирев е виртуозен китарист, много изразителен, търсещ в изкуството, интересуващ се от музиката на целия свят. За него тя е средство за сближаване – със своите души и един с друг, начин да съжителстваме хармонично. Музиката служи, за да ни прави по-добри хора. Всяка нота, която изсвирва, пренася това негово чувство. Китарата не излиза от ръцете му – с този инструмент той е емоционално свързан. На първия ми въпрос за постоянното развитие той отговори: „Непрекъснато работя над всички детайли, свързани със свиренето на китара, над всички малки механизми, които съставляват целия процес: звукоизвличане, интонация, щрих, динамика, пръстовки.“
Ангел Демирев подчерта важността да се изгради стабилна основа в свиренето на китара, както я определи той – най-многоликия инструмент с най-много нюанси. И даде пример с развитието от Сеговия до Deep Purple. „Инструментът е един и същ, но претърпява такава еволюция. Толкова различни течения се появяват благодарение на него. Огромно щастие е да можем да свирим на инструмент с толкова звучности и цветове, около който са се оформили толкова различни течения в музиката – класическата, джаза, рока, фолклора.“
И призова учениците да опознаят китарата, за да имат добро изпълнение, за да могат да смесват цветовете в картината; да изучат целия необятен свят на музиката. „Слушайте колкото може повече музика – симфониите на Моцарт, Хайдн, Бетовен, а също и по-стара – Бах, Вивалди. Това ще ви помогне във всичко, което искате да изразите с инструмента в по-късен момент.“ С тези натрупвания и с вглеждане в музиката развиваш интуицията си, намираш нови форми, усъвършенстваш изпълнението. Ангел Демирев даде пример с опита да пресъздаде на китарата свиренето на кавал в българския фолклор. „Когато съм слушал как свирят кавалджии като Матю Добрев, Стоян Разделски, който е от вашия край, винаги съм се чудел как да предам този звук на китарата, за да звучи достоверно. Един ден в старанието си да интерпретирам чутото, интуитивно стигнах до решението. При мен търсенето на определен щрих е интуитивно, а после започват опитите да го постигна във физическия свят.“
Колкото повече опознаваме вътрешния си свят, толкова повече можем да дадем на външния. И макар – обърна се Ангел Демирев към учениците – сега да е трудно да го разберете, запазете го в съзнанието си – всеки един е много важна част от света. „Изкуството има за цел да ви съобщи, че сте част от едно цяло, организъм, който живее чрез вас. Ваша отговорност е по какъв начин ще изпълните своята функция. Освен слушането на музика, четенето на книги е много важен фактор, който формира света, в който живеете. Почти съм сигурен, че не ме разбирате сега, но ако това го запомните и се сетите за него след години, пак ще има смисъл, че съм го казал.“ Когато се осъзнаем като част от едно цяло, поемаме по пътя към съвършенството, към това да ставаме все по-добри, да допринасяме все повече, да сме все по-свързани и да знаем, че това, което правим, има значение, че то не е мимолетно, че с него оставяме следа.
Както и Ангел Демирев казва, музиката е „лепило“. Когато в едно преживяване се съберем артист и публика, световете на всеки един от нас формират един общ още по-богат и по-пъстър свят. За музиката на Ангел Демирев е характерно движението от тук до безкрая в музикален полет. Творческият процес е начинът душата да се изрази. „На базата на всички нюанси има мелодични и хармонични линии, които оставят у всеки човек различни усещания. Когато бях по-малък от вас и свирех също на класическа китара, слушах много музика. От цялата тази смесица от стилове, усещания и впечатления – имаше мелодии, без които не можех да живея – в по-късен етап при създаването на музика търсех същата конструкция, същото усещане, но с музика, която е вътре в мен. Творческият процес е тайнство. Търсенето на душата да се изрази намира своя начин.“
Струните на китарата са трептенията на душата. И те се изразяват по-лесно, както посочи Ангел Демирев, ако свирещият има богат речник, към който непрекъснато добавя, включително с ежедневни упражнения. „Ежедневната работа на музиканта е свързана с много постоянство. Някой път може да не ви се свири, но трябва да го направите – заради възпитанието на мускулите, на ума. И когато не ви се правят упражнения, преодолейте се. И след това ще бъдете удовлетворени.“ – каза им още Ангел Демирев.
Когато той свири, ни казва, че трябва да сме добри хора. „Нашата мисия и наша най-висша отговорност е себеопознаването. Насърчавам ви да не си губите времето, а да го използвате да свирите и да се упражнявате. Да бъдете добри ученици и добри деца, да напредвате по своя си начин. Да сте добри със своите родители и преподаватели. Да се стремите, когато ви се възложи задача, да я изпълните по най-добрия начин. Вашите родители и учители ви дават уроци за целия живот. Така че – себеопознаване чрез вяра в Бог, музика, споделяне на красота и радост в живота.“
Пътешествали по света с китарата на Ангел Демирев, погледнахме към най-близкото до нас – Балканите, и по молба на учител чухме мелодии от традициите на съседните народи – сръбския, румънския, гръцкия, турския. Нова идея – и отидохме до Индия. А след това децата предизвикаха Ангел Демирев да свири „Рамщайн“, Майкъл Джексън, Шаде, АББА… „Китарата е много богат инструмент, присъства във всички култури. Затова в нея има наслоена толкова много информация. Това е много интересен свят.“
И накрая говорихме за някои от прочутите шуменски музиканти: китариста Мирослав Иванов, Христина Нейкова, възпитаничка и преподавателка в СУ „Сава Доброплодни“, чийто брат е учител тук, също като майка им, Панчо Владигеров, цигуларите Росен Чирпанов и Александър Чирпанов, които са от ромски произход. „Музиката живее навсякъде. Веднъж, когато стъпите в нейния свят, има значение само вашата душа – колко е богата, благородна и колко много може да даде. Всичко останало е повърхностно, физическа проекция, която наблюдаваме с очи. Но хората не могат да живеят с това. Хората могат да живеят с думи, с дела и с красота. Започнете и обогатявайте себе си колкото се може повече.“ – завършихме срещата с учениците.
