Живеещият в Лос Анджелис пианист Милен Киров, артист на Yamaha, и в София саксофонист Димитър Льолев са приятели от деца в Пловдив. Между тях има толкова общо – те са отраснали в семейства на фолклорни музиканти, влюбили са се в джаза и в техните композиции, аранжименти и изпълнения народната и джазовата музика са много често заедно. С Димитър Льолев, със също обвързания с фолклора барабанист Стоян Янкулов – Стунджи и със също родения в Пловдив басист Александър Леков Милен Киров сформира квартет. След солов концерт в Пространство за култура Portrait той решава да предложи на своя приятел от дълги години да свирят заедно на тази сцена. Със своите изпълнения те ни направиха извънмерно щастливи на 6 април 2023 г.
Музикалните традиции на САЩ и България бяха неразривно свързани в композициите на Милен Киров и съвместните импровизации, които прозвучаха тази вечер. Концертът започна с Take 7 по прочутата пиеса Take 5 на Дейв Брубек, но в размер 7/8. Следващата, „Люта ракия“, Милен Киров композира преди 22 год. в Лос Анджелис и я свири с група, в която е живеещият също в САЩ сръбски музикант Мирослав Тадич. На концерт китаристът дори се шегува, че Милен пише само за „ядене и пиене“, разказа пианистът, въвеждайки ни в Bacillus Bulgaricus. Тя е написана за цигулка и пиано, свирена е с флейта, но, убеден е Милен, най-добре звучи със саксофон. Заедно със Some Day това е една от двете никога незаписвани пиеси, които прозвучаха на този концерт.
Събитието ни събра в много настроения – в музикалната традиция, в празника, но и в носталгията, която прозвуча в баладата Distance. Тя е за мечтанието и за копнежа, които винаги се осъществява. Back to Bulgaria разказва точно за такъв момент – Милен Киров отдавна не си е идвал от САЩ, когато му се отваря възможност да се върне в България, купува си самолетен билет и сърцето му запява тази мелодия. Пиесата е включена в неговия соло пиано албум Spatium, чиято премиера в Portrait именно даде импулса за настоящия концерт.
Проектът излезе в края на миналата година от лейбъла ECSM Records на живеещия в Лондон българин Иво Върбанов и го представихме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM.
Мост във времето и между континентите направи I’ve Got Bulgarian Rhythm по прочутата пиеса на Гершуин. Милен Киров я пише в младежките си години тук и я свири с българския си квартет. В Лос Анджелис пък създава Оркестър „Мезе“ с 11 музиканти, на които е преподавал и които увлича по българската музика. С този състав той изпълнява пиесата Peasant Pump, посветена на типа младежи, които застават в центъра на вниманието в дискотеката на село, както е виждал, когато е гостувал на приятели и на роднини.
Финалът на концерта дойде със силната връзка с родината. Чухме и пяхме „Рипни, Калинке“ и „Я кажи ми, облаче ле бяло“, за да оценим колко много държим един на друг и колко са прекрасни моментите, когато преодолеем разстоянията, за да бъдем заедно.
„Винаги ми е било супер хубаво да свиря с Димитър Льолев, намираме се много добре в музиката. А досега не сме свирили като дуо!“ – разказа преди концерта Милен Киров в подкаста „+359 JAZZ“ на Пространство за култура Portrait. „Правим още по-силна връзката между Америка и България. Митко е прекрасен човек и музикант. Неговата и моята музика имат много допирни точки. Много се забавляваме на сцената. Понякога кривваме към Ню Йорк или Ню Орлиънс, понякога – към Родопите, Тракия или Добруджа. Но винаги връзката между културите е много силна.“ – сподели музикантът във видео интервюто.
Концерта на Милен Киров и Димитър Льолев в Пространство за култура Portrait слушаме в предаването на Jazz FM за музика на живо „Джаз емоции“ на 18 май от 21 ч. и на 21 май от 19 ч. Многоканален запис, смесване и мастериране – Владислав Мирчев.
