В традициите на българската народна, европейската класическа и американската джаз музика Милен Киров намира свободата за своето изразяване. Композиторът и пианистът от Пловдив от 20-годишен живее и работи като музикант и преподавател в Съединените щати. През 2017 г. бе записан, а през 2022 г. – и издаден от лейбъла на Иво Върбанов неговият соло пиано албум Spatium. Датата на премиерата е 3 юни, а на следващия ден започват концерти за представянето му в Лос Анджелис, София, Лондон, Единбург и Глазгоу. В столицата ни Милен Киров ще слушаме на 17 юни в Пространство за култура Portrait.
Пиесите от Spatium с разказа на автора и изпълнител Милен Киров слушаме в „За албумите от техните създатели“ на 1 юни от 19 ч. с повторение на 4 юни от 14 ч.
Spatium представя моята пиано музика, писана през последните години, и е кулминация на период от живота ми като композитор и пианист. Идеята възникна, когато се запознах с Иво Върбанов. Той е собственик на ICSM Records в Лондон – лейбъл, който е създал заедно със съпругата си, също концертен пианист. Компанията представя креативна музика от съвременната класическа музика и джаза. Неговата идея бе да запишем албума не по традицонен джаз начин в студио – с пиано, към което се добавят ефекти в постпродукция, а както бихме записали класически албум. Аз израстнах като класически пианист и продължавам да пиша сериозна музика за сцена. Затова на мен тази идея ми допадна. Тя обединява моите различни музикални същности – джаза, креативната музика, българския фолклор и класическата музика. Иво Върбанов ми предложи да си избера измежду три концертни зали в Европа, в които обича да записва, и трябваше да напаснем датите. Така се случи, че през лятото на вече далечната 2017 г. можехме заедно да бъдем в Радом, Полша, в прекрасната зала „Пендерецки“, носеща името на легендарния композитор. Това е нова зала с великолепна акустика и с два прекрасни рояла – Yamaha и Steingraeber. Това бе чудесно, защото съм Артист на Yamaha. Там отделихме пет дни за творене на музика с прекрасен тонрежисьор.
Израснах в България и живях тук до 20-годишна възраст, когато се преместих в САЩ, за да преследвам своите музикални цели – да завърша образованието си, да се уча от най-добрите и да свиря с тях. Чувствам се гражданин на света, но България винаги я представям с музиката си. Когато се чува моето име, се чува и името на моята родина. Никога не съм прекъсвал връзката си с България. Back to Bulgaria я написах преди доста години. Планът за този албум бе да запиша 9 пиеси, които бях написал през последните две години специално за него. Но бях толкова вдъхновен и окрилен, че записвах бързо и ни остана един свободен ден. Решихме да запиша още четири по-стари пиеси, стилово подходящи за албума. Back to Bulgaria написах през 2005 г. Няколко години не се бях връщал в България. В момента, в който си купих самолетен билет, седнах на пианото и за половин час написах пиесата. Имаше чудесна енергия с много положителни емоции.
Заглавието Bulgarian Stride е игра на думи. Страйд пианото идва от рагтайма – това е ефектен стил, в който лявата ръка свири едновременно партията на баса и на ритъма. Но stride е и „ход“. Тази пиеса бе написана специално за албума. В нея има игра на темпото – понякога се забързва, понякога се забавя. Много се увличам от историята и тази пиеса ми напомня за историята на България – понякога вървим една крачка напред и две назад, понякога забавяме темпото.
Голям почитател съм на музиката на Брамс и като професор по теория на музиката и музикален анализ винаги използвам негови пиеси. Той е много близо до сърцето ми като музикант, който продължава по стъпките на Бетовен и прави много за класическата музика. Някои от любимите ми негови пиеси са кратки, със свой характер, които той обединява в опуси. Като пишех пиесите за този албум, всяка имаше различен облик. Макар да са джаз пиеси с импровизация, в тях има и нещо в стила на Брамс. Затрудних се със заглавията на четири пиеси и реших, че те ще са интермеци. Първото интермецо накрая озаглавих Raindrops, защото е с много ефирна мелодия с остинато в лявата ръка, напомня ми за летните дъждове в България, когато едновременно грее и вали.
Pharos идва от латинската и гръцката дума за морски фар, който осветява пътя на корабите. Тя е една от три, които са напълно нотирани, по-скоро съвременна класическа пиеса, но има интересна джаз хармония. Дадох това заглавие, защото е в 7/8, но доста време не усещаме този ритъм. В началото все едно си в морска мъгла, има нещо меланхолично, в един момент ритъмът се появява, все едно от мъглата излиза кораб. Накрая отново се изгубваме в този фон от богата хармония. Като пишех пиесата, точно тези картини ми бяха в главата. Тя се открива бавно пред слушателя, напомни ми как в един момент започваш да виждаш светлината на фара на брега и откриваш пътя.
Второто интермецо е с епичен характер, прилича на филмова музика. Размерът е 8/8 – 3-2-3, среща се в Югозападна България. Пиесата се разви от една кратка мелодия. Доста се забавлявах, когато я свирих, защото има доста богата импровизация в средната част.
For Gradnma е изцяло импровизирана, базирана е на тема, която реших никога да не нотирам. Всеки път, когато я свиря, пиесата придобива различен вид. Темата ми дойде малко след като баба ми по майчина линия – Джена, почина. Тя бе много важен човек в нашия род, отгледала ни е всички. Не я изпълнявам често на живо, защото емоциите са тежки. Чрез тази музика споменът за баба ми продължава да живее.
Нищо друго не познавам така добре както музиката. Израснах в музикална среда. Майка ми и баща ми са професионални музиканти. Баща ми дълги години бе декан на департамента по фолклор в АМТИИ в Пловдив, гъдулар, професор по гъдулка, музиколог, майка ми – певица, тамбуристка, дълги години пя в Академичния хор. Те ми дадоха началото в музикалния път. Още преди да мога да чета и пиша букви можех да чета и пиша ноти. Музиката винаги бе около мен. Приятели на родителите ми, студенти на баща ми идваха и свиреха, имаше хубави купони. За мен това бе нормално, не знаех, че другите хора не живеят така. Пътят ми бе предопределен. Родителите ми от рано видяха моя талант. Те не са ме карали да следвам техните стъпки във фолклора, а ме оставиха сам да намеря пътя. Започнах като класически пианист. Още 8 – 9-годишен акомпанирах на баща ми и майка ми, когато те свиреха, дори на концерти. Като ходехме на гости на приятели, винаги носехме моето малко синтезаторче. Това бе училище за мен и оказа голямо влияние. В ранните ми тийнейджърски години открих американския джаз и блус. Започнах да свиря в различни групи в Пловдив, в страната. Толкова се запалих по американската музика, че реших да завърша висше образование в САЩ. Там продължи силната ми връзка с България и с българската музика. Тя естествено проникваше във всичко, което създавам. Колегите ми ме знаят като български музикант – нося нещо уникално и различно. Виждам как други мои колеги музиканти преоткриват българското в себе си и в музиката. Това е моят път – класическата традиция, американската музика – джаз и блус, и българския фолклор.
Take 7 е една от тези пиеси, които записахме допълнително в последния ден, една от по-старите ми композиции, чудесно се вписва в концепцията на албума. Пиесата е хумористична, в 7/8. Заглавието е в почит към Take 5 на Дейв Брубек. Тази пиеса съм я свирил в различни формации, но винаги ми е много забавно да я изпълнявам солово, защото така мога да направя неочаквани завои. В някои части има латино елементи, почти като самба. Пиесата е весела, позитивна.
Tonus Peregrinus е връзката между класическата музика и джаза. Пиесата е напълно импровизирана, но има определени хармонични структури, които са й гръбнак. Много съм повлиян от композитори като Дьорд Лигети, Бела Барток, Брамс го споменах, от по-модерните композитори Оливие Месиен също. Исках да покажа и тази връзка в албума. В пиесата има по-сложни хроматични пасажи, хармонията е базирана на кварти и квинти. Заглавието се превежда като „Блуждаещ тон“. Това е бил лад, който се е използвал в католическата църковна музика в Средновековието. Не го използвам, но музиката в пиесата „блуждае“ между написаното и импровизираното, между Запада и Изтока, между новото и старото. Пиесата е по-тежка като характер. Не винаги изпълнявам соло в нея, зависи от контекста.
Третото интермецо е Spatium. Заглавието е от латинската дума „пространство“, но има и значението на „времето-пространство“. Думата е многолика и добре представя музиката, която създавам. Трудно е да я поставиш в определен жанр или епоха. Намирам се в мое пространство, което съм обособил, но много хора биха се чувствали комфортно в него. Оригиналната идея е от джаз баладата Distance, която бях написал преди 20 години за пиано и тромпет. Един ден я засвирих и си казах, че ще стане прекрасна пиано пиеса. Започнах да я прекроявам. Тя е изцяло нотирана. Пиеса от посттонален свят, с по-класическо звучене, много е меланхолична, но с добри емоции. В нея има копнеж към недостижимото. Има я и като видео в YouTube, заснето от моя бивша студентка. Исках да снимаме в Лос Анджелис и да покажем студената част на този град – в него можеш да чувстваш еуфория и да откриеш близки души, но също има и студенина и празнина, много хора изгубват себе си в този град.
Четвъртото интермецо е много игрива пиеса, която се получи доста спонтанно. Записах я бързо. Исках да си поиграя с българските хороводни размери. Тя започва в 11/8, а средната част е в 7/8. От нея блика жизнерадост.
The Shepherd and the Mountain е третата напълно нотирана пиеса. Тя е написана върху остинато – повтарящи се акорди в лявата ръка, музикална мантра, върху които е красива мелодия. Не исках да наподобява нещо типично българско, но е вдъхновена от българския фолклор. Когато пишех пиесата, тя ми напомни как би звучал кавал в далечината в планината. Има нещо митично в тази пиеса, нещо меланхолично. Може би, докато съм я писал, са ми липсвали Родопите, от които черпя енергия. Доста картини можеш да си представим, докато слушаме – като разговор с овчар в планината.
Последните две пиеси свиря на две пиана едновременно, едно от които е „подготвено“. Това са техники, които някои композитори на 20 в. като Джордж Крамб използват, за да променят звука на пианото. Те слагат вътре различни предмети – хартия, метал, гума. Така се изкарват нови обертонове, нови честоти, нови емоции. Идеята ми да свиря на две пиана едновременно е от доста години. Писал съм в този модел – за две пиана, за пиано и клавесин, за пиано и фендър роудс. Идеята е пианистът да се раздвои – да свири на два различни инструмента, все едно са двама различни пианисти, да има игра между клавишните инструменти. В „Тракийски блус“ играта между пианата е, че понякога с в унисон, друг път едното заема водеща роля, а другото акомпанира, после си разменят ролите. Получава се музикална гоненица. Българският елемент е много силен тук под формата на неравноделни размери и орнаменти. Пиесата ми напомни на тракийски танци – доста енергични и позитивни. А вътре има и блус елементи.
С начина, по който промених звука на пианото във финалната композиция Time, се потопих в един по-различен свят, то звучеше като от друг свят. Пиесата я написах на място в залата в Радом, докато се подготвям за записите. Идеята бе подготвеното пиано да е като часовник, който отмерва времето, но той не тиктака равномерно, а в неравноделен размер, българския размер. За мен това е символ на времето като понятие, но и като времена, в които живеем. Вървим напред неминуемо към някакъв край, но не всичко е симетрично, понякога нещата в живота се случва на тласъци, друг път – с куцукане. Това е метафора на живота и бе логичен завършек на албума по дълбок и меланхоличен начин.
Spatium дойде в много интересно време – пандемия. Паднаха концерти, вниманието на всеки бе обърнато в друга посока. Миналата година с лейбъла решихме да го публикуваме, за да може хората все пак да го чуят. Неимоверно щастлив съм, че го имаме. Официалната дата на издаване е 3 юни 2022 г., ще го направя с концерт в най-добрия клуб в Ел Ей. Чакам с нетърпение да го представя пред публика. Той е завършек на творчески период от моя живот. Радвам се, че най-накрая ще бъде оценен от хората.
Разказа на музиканта за всяка от пиесите в албума в цялост можете да чуете в плейъра под основната снимка.
