С музиката на Любомир Денев се пренасяме от корена до космоса, тръгваме от мига, за да достигнем до вечността. Така го чухме и в авторския му концерт на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“, организиран от фондация „МузикАртисимо“, част от Културния календар на Община Пловдив, с медийното партньорство на Jazz FM. Със събитието на 24 май 2023 г. отбелязахме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Концертът бе вторият, след срещата с Мими Николова през 2022 г., в съвместната инициатива на фондация „Музикартисимо“ и Jazz FM за представяне с музика и водено от мен интервю пред публика на най-ярките имена, оформили облика на българския джаз.
„Любомир Денев – майстор на инвенцията“ бе озаглавен концертът, извеждайки на преден план същественото за маестрото. Новатор, на базата на солидните си натрупвания през годините той поема по неизследвани пътища в музиката. Такъв е неговият път. За това свидетелстваха както произведенията, представени на срещата-концерт, така и начинът им на поднасяне. Чухме оригинални композиции на Любомир Денев – инструментални и песенни, две произведения на Милчо Левиев и разработки по фолклорни теми – народни песни и творба на Панчо Владигеров. Всички тях маестрото представи с разбирането за музиката като духовен всемир – без граници, шаблони и стереотипи. „В джаза темата не е толкова важна, тя е само повод за размишление. Важно е след това какво ще се случи. Моята мечта винаги е била да свиря без тема – пълна импровизация, каквото се ражда в момента.“ – каза Любомир Денев. Така се появява и пиесата, която той първа изсвири в концерта – „Дъждовен ден в Сан Франциско“: негова импровизация в студиото на американско радио, която след това той нотира по записа и превръща в пиеса.
Този концерт е завръщане на маестрото на сцена, на която той излиза и през 90-те. Тогава на същия фестивал и в същата къща в Стария град на Пловдив Любомир Денев свири със Сюзън Браунфийлд и Венцислав Благоев. Сега той отдаде почит към Милчо Левиев. В родния му град изпълни две негови произведения – една от първите му композиции – „Студия“, и Sad a Little Bit. Двамата имат дълга творческа връзка – Любомир Денев дирижира концерта в Зала 1 на НДК по случай неговата 60-а годишнина, когато е на посещение в САЩ през 1984 г., му гостува, а преди това – като ученик в Музикалното училище пример му е „Джаз фокус’65“. „Не съм пропускал техни концерти. Ходех по джаз клубове, много съм се учел от Милчо Левиев. Когато се върна в България, правих аранжименти за бигбенд на негови теми, записвал съм в БНР със Симфоничния оркестър на радиото неговия „Бранденбургски фрагмент“, изпълнявах го в Пловдив с „Бели, зелени и червени“ и Пловдивската филхармония.“ – разказа Любомир Денев. С обич към Пловдив след това той изпълни Химна на Родопите „Бела съм, бела, юначе“.
Целият живот на Любомир Денев е съпътстван от музиката, която той любознателно, в детайли, изучава и изследва. Това знание е извор на нови идеи, към които го води будният му дух. И така той е винаги в авангарда. „Моят първи инструмент бе цигулката – на това свиреха и двамата ми братя. Цели три години се „мъчих“, но стана ясно, че това не е моят инструмент. Във Видин учих при вуйчото на Георги Бадев – Петър Хаджиангелов. Средният ми брат се върна от пионерски лагер с акордеон, на който се научил да свири. Моето чувство за имитация явно е много силно развито – започнах и аз. Вече познавах нотите, доста напреднах. Във видинския Детски хор, създаден от Валентин Бобевски, не само пеех, но и често корепетирах. Той ме слагаше и на пианото, питаше ме как звучи хорът. Започнах да се вслушвам и постепенно добих абсолютен слух. Най-големият ми брат отиде да учи в София и ми донесе ксилофон. Бях в седми клас, той ми предложи да се науча да свиря на ударни инструменти и да кандидатствам в Музикалното училище в София. Започнах да вземам уроци, а Валентин Бобевски така ме подготви по солфеж, че на приемния изпит получих единствената шестица. Много бях горд с това! От пеенето в хора бях натрупал култура, опознах композитори в по-сериозната музика като Брамс, Орландо ди Ласо. След една година подготовка отидох на уроци при Добри Палиев в София. Той много ме хареса и ме обучаваше сериозно, макар че неговата дъщеря също кандидатстваше с ударни инструменти и ми беше конкуренция. На друго дете майка му преподаваше по пиано в училището. Те трябваше да влязат на всяка цена. А бройките бяха само две! Казаха, че като съм от Видин, трябвало да уча в плевенското музикално училище. А двамата ми братя са студенти в София! Баща ми обясни на проф. Палиев, че ще им е трудно да ни издържат двама сина в София и един в Плевен. Тогава Добри Палиев лично издейства още една бройка за мен. Той ме поощряваше в интересите ми към джаза. Бях ученик, а свирех със студентите в Студентския дом на барабани в оркестър „Метроном“, започнах да правя аранжименти…“ Междувременно в живота на Любомир Денев на преден план излиза пианото, което учи облигатно. „Започнах сериозно да свиря, много да се старая, да се упражнявам. Така успоредно вървяха нещата.“
За да осъществи приемственост и да насърчи развитието на младите таланти, организаторът на фестивала – фондация „МузикАртисимо“, покани специално в концерта да се включи ученичката от Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив Аглея Канева. Тя учи перкусии и е част от създадения и ръководен от Пенчо Пенчев ансамбъл „Престо“ към НУМТИ. „Тя е изключително музикална и само на 15 години има страхотно чувство за джаз! Чака я голямо бъдеще!“ – представи я Любомир Денев. „Вълнението ми към джаза започна още от много мъничка.“ – сподели Аглея Канева и изпълни две песни, композирани от Любомир Денев – „Вечерна песен“ по стихове на Павел Матев и преди това – Happiness по текст на пианистката Пат Уайт, с която Любомир Денев се среща в Норвегия в средата на 80-те. Посветен на музиката и неуморен, той отива да работи там в период, когато не вижда пред себе си път за развитие в България. „Две години бях в Норвегия – в периода от 1984 г. до 1986 г. Тогава бях напуснал Музикалния театър след 10 години като диригент. Виждаше се, че социализмът си отива и бе настъпила стагнация, нищо не можеше да се случи, всичко беше замряло. Средната възраст на диригентите бе около 50 години, на младите нищо не се даваше. Мен ме приеха в Съюза на българските композитори след 40-годишна възраст. Не ни пускаха да участваме в „Нова българска музика“! Големият диригент Васил Арнаудов направи една моя песен – „Ситен дъжд вали“, и не я допуснаха до фестивала. 12 години нямаше сесия за приемане на нови членове…“
А още от ученик неговите аранжименти и авторски творби се свирят на професионалната сцена. Сред тях има и много песни. Любомир Денев посъветва композиторите да пишат песни: „От една страна да влиза авторът в съприкосновение с човешкия глас, а от друга – текстът ти дава форма, съдържание и образ и това помага.“ След двете песни се завръщаме към инструменталната музика с три пиеси – оригиналната на Любомир Денев „Романтичен сонет“, неговата разработка по народната песен „Грозданка“ и още една фолклорна тема – от творчеството на Панчо Владигеров – „Одит, моме, за вода“.
Заживял с музиката от дете, в нея за Любомир Денев няма препятствия, посветил ѝ се – той предано ѝ служи. „Всичко, което правим, е верига, плод на нашата култура, която изграждаме, опираме се на хората преди нас, има приемственост. В началото е имитация, в която постепенно внасяш нови елементи и избираш какво най-много ти харесва. Въпрос на вкус е какъв път ще следваш. Непрекъснато надграждаш с нови елементи и средства. Когато слушам чужда музика, започва да ми звучи нещо друго, мое. Още като ученик имах тетрадка, в която си записвах образите и музикалните идеи, които ми хрумваха, докато съм на концерти в зала „България“. Понякога музиката ми се и присънва призори. Затова държа лист и молив на масичката до мен. Влияе и моментът на вътрешна възбуда – разходка сред природата или други преживяванията. Много ме мотивира да пиша музика, когато имам поръчка. А ако имам и кратки срокове, творческото въображение силно се активизира.“ – разказа Любомир Денев. Срещата концерт завършва с неговата оригиналната пиеса „По следите на отминали чувства“.
Ден по-рано фондация „МузикАртисимо“ получи наградата „Пловдив“ за концерта от 2022 г. „Небесни звуци 2“ с Теодосий Спасов и Оркестъра на Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив под диригентството на Константин Добройков. Всяка година фестивалът „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 1 юни има в афиша си събитие специално за деца – през 2023 г. това е концерт на ансамбъл „Престо“.
