„Не се продава“ на Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“: осмисляме, набавяме мъдрост, набираме сила, продължаваме напред, живеем пълноценно, променяме към добро

„Не се продава“ на Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“: осмисляме, набавяме мъдрост, набираме сила, продължаваме напред, живеем пълноценно, променяме към добро

Първите две представяния на новия албум са на 6 април в Sofia Live Club и на 14 април на „Благоевград Blues & Jazz“

Пътят ни е напред – необременени, с окрилена, свободна душа. Откриваме непознати досега места, срещаме се с нови хора, преживяваме, пътят е развитие, в което натрупваме духовни богатства („Да живея на пътя“). Така се формираме – цялостни като личност, не конформисти, осъзнали силата си и способни да се справим с всички предизвикателства. Никой не е сам и всеки ще намери сродната душа („Самотният вълк“ с лъч надежда продължава „Кучето на крайния квартал“). Ти си смел, светът е твой, намираш посоката в живота с точния морален ориентир, непримирим към потисничеството („Старият компас“). Земята е за всички и ние ѝ принадлежим, разделенията издигат бариери пред нас и вътре в нас, всяват страх (US Visa). Истината е в изкуството, в изявата на творческия дух е нашата реализация (Blues, Rock, Jazz). Най-важното е да опазим душата си чиста и веднъж осъзнали ценността на свободата, никога няма да се разделим с нея, ще устоим на всички опити да бъдем корумпирани („Не се продава“). И ако времената са лоши, можем да понесем всичко, и след нас ще е различно, след нашите действия ще грее слънце („Мътна вода“).

Албумът „Не се продава“ на Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“ описва духа – наша сила и опора, който постоянно се среща с предизвикателствата на външния свят и крепне. Не е лесно, но само така има смисъл. Така е единствено възможно. „Не забравяйте да ми пожелаете да ми бъде трудно, защото на лесното всеки може. Когато стане тъмно, трябва да свикнеш с тъмнината и да се научиш да виждаш по-добре.“ – е коментарът на Васко Кръпката в студиото ни. В мрака ние сме светлината. Албум на стожер – съхраняващ душата, прославящ свободата, насърчаващ в достойството, насочващ към пътя на мечтите, преодоляващ трудности и изпитания.

Албумът продължава с две посвещения – на Спартак Генев – Спарки („Недорисуван сън“) и на Буги Барабата („Както казва Буги“) – отишли си ненавременно от нашия свят, но белязали го и продължаващи да присъстват в него. Зададен така, че да ни призове към действие парещ въпрос („К’во става бе, хора“) и констатация за пропуските ни и причините за тях („Нова история БГ“) издигат нивото на нашата отговорност. Това са задачите пред нас, които ще можем да изпълним, уверени от всичко казано до тук. Неудовлетворени сме от състоянието на нещата, защото искаме светът да е още по-добър и ще го направим такъм, защото знаем, че можем да се справим още по-добре. Днешният ден е по-прекрасен от вчерашния, същото ще кажем и за утрешния. И ще празнуваме свободата си от стереотипа (с нова песен за „Честит рожден ден“).

Всеки ден идва със своите изпитания, които трябва да посрещаме без страх. В тях израстваме, стига да сме водени от любовта, да реализираме своето призвание и да следваме мечтите си, провъзгласяват песните в албума. Той се ражда в труден момент и ни дава модел на отношение. „Когато дойде пандемията, я приех като решение на природата. И моментално се захванах да върша други неща. Нощно време на китарата измислях песни. Моят живот е в песни – вървя по улицата, виждам нещо и си казвам: „От това става песен.“ – разказва Васко Кръпката. Песните извличат мъдрост от живота, правят извод, дават насока.

На албума е отделено нужното време – без външен продуцент, без крайни срокове, без звукозаписни компании. „Ние сме си свободно летящи музиканти.“ – описва групата и гостите в албума Васко Кръпката. Те са общност, на която той е център и увлича: „Аз съм лудата глава, инициаторът, но свалям шапка на тези, които ми се връзват на щуротиите и вървят с мен толкова дълго време.“ Той изрежда имената на Краси Табаков, Mr. Smi (Смилен Славщенски), Николай Бакалов, Мишо Шишков, Георги Георгиев, Лина Шишкова и Ася Рачева. В албума са още Арнау Гарофе, Тодор Бакърджиев, D-r D (д-р Динко Владимиров), Боян Георгиев – Bonzy.

„Не се продава“ е албум, създаден с чистота на чувствата и опазена душа, докато мнозина са заети да ни сломят. „Много помага това, че съм пътуващ музикант. Обграждам се с готини хора. На концертите ни се струпва публика, която зареждам и тя ме зарежда. Много искам да си говоря с хората. От тази обратна връзка добивам енергия, нищо не може да ме уплаши в този живот. Колкото и да изсипват мътна вода, аз вярвам, че ще изплуваме.“ – съзнава силата музикантът. Тя е на всички: „Ние сме устоявали в какви ли не робства и беди, вярвам, че и от сегашната ще излезем. Вярвам в жилката на българина, неслучайно сме хилядолетна държава.“ – вярата е основа за Васко Кръпката.

С нея е в пътя, който се разкрива в низ от преживявания и откровения. „Пътят е важна за мен тема. Част от живота ми минава на него. Най-хубото на пътешествието е, че се докосваш до различни хора и след това се завръщаш у дома. Когато пътят ти стане дом, си постоянно на релси.“ – прави следващата крачка той. Така откриващата албума песен „Да живея на пътя“ на основата на традиционната блус схема в най-чист вид ни казва нещо ново, правейки и аналогия с „Да живее рокендролът“. Както живее Васко Кръпката. Неговият най-първи спомен за музиката като съдба е песента Oh, Darling на „Бийтълс“. „Бях на 6 години и все едно видях извънземно. До тогава единствено Георги Минчев звучеше близо до моята същност, без да го разбирам, естествено, а след това Rolling Stones ме пратиха в блуса. Отдадох се на слайд китарата, на бавните емоции.“ – отдава дължимото на всеки момент той. Спокойствието дава възможност за осмисляне, плодовете от което даваш на света.

Премиерата на „Не се продава“ е на 6 април от 20:30 ч. в Sofia Live Club. Следващото представяне ще е на „Благоевград Blues & Jazz“ на 14 април. Тази година фестивалът, на който Васко Кръпката е съорганизатор с местната община, се завръща с нова сила след две години прекъсване заради пандемията и ще продължи с ден повече – ще е от 14 до 16 април. „Нека има пролет, да свърши тази проклета война. Ние ще помагаме с каквото можем, надявам се и българското правителство да помага. И България да заеме своето достойно място в европейските семейства, както ни го е завещал самият Левски.“ – призовава ни към действие, вече още по-силни, Васко Кръпката.

И ще бъдем свободни и неопитомими в своя дом – Земята, както е вълкът от обложката в снимка, направена от Васко Кръпката на нос Емине. И няма да сме ничий Троянски кон в Европа, както никога не сме били в достойната ни история вече четиринадесето столетие.

Дата на издаване: 6 април 2022 г., продуцент: Васил Георгиев – Кръпката. Албумът е реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Ключови думи: