Стефан Горанов записва трети албум от поредицата GORASWING с авторски композиции и преработки на джаз стандарти в квинтет с Димитър Льолев и Арнау Гарофе – саксофони, Николай Костадинов – пиано, и Васил Хаджигрудев – контрабас. Проектът води началото си още от втория албум от серията – на промоцията му съставът изпълнява и незаписвани до тогава композиции. Следва турне, в което те още повече се сближават, и тогава влизат в студиото за GORASWING III. Стефан Горанов и Кристина Топалова разказват повече в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM в разговор със Светослав Николов. Предаването се излъчва на 16 октомври от 19 ч. с повторение на 19 октомври от 14 ч. Промоцията на албума е на 18 октомври в Schroedinger.
Достигайки до тази трета стъпка в поредицата, какво виждаш, че обединява тя, как тя отваря пътя пред теб?
Всички композиции в албума са авторски. Някои от тях са базирани на известни джаз стандарти Lulu’s Changed, например, е базирана върху Lulu’s Back in Town. По-различното при този албум е, че го свирихме доста дълго преди да го запишем. С предишните два влизахме в студиото скоро след написването на пиесите. А сега направихме турне в България, имахме много участия заедно. Още на промоцията на втория албум започнахме да свирим композиции от третия. Още нещо различно е, че за първи път в целия албум сме квинтет. GORASWING започна като трио с Димитър Льолев и Васил Хаджигрудев с гости в някои пиеси. Сега във всички заглавия сме петима. Колкото повече добавяш към групата, толкова повече намалява свободата в тоталната импровизация. Това, че го свирихме повече, ни даде възможност да се опознаем. С Арнау в Sofia Jazz Sessions стигнахме до 132 концерта, а преди това имаше и още, свирили сме заедно в над 200 концерта. Когато влязохме в студиото, идеята бе да можем да направим всичко от първия тейк.
Belashtitsa Blues е шега с Митко Льолев. Именно в това село, където той има къща, бе последният ни концерт преди записите. Той ме призова в четвъртия албум да напиша пиеса за Белащица. Тази до тогава бе със заглавието Blues I – първи блус за тази формация. Реших да го изненадам и нарекох творбата на неговото село.
Какво ви свързва в квинтета?
С Николай Костадинов най-малко бяхме свирили преди този албум. Първото ни официално участие бе преди няколко години на укулеле фестивала на Петър Терзиев и Вилизар Гичев. Те бяха поканили Ники и Краси Зафиров, които пък ме поканиха да направим трио. Не бяхме свирили заедно и импровизирахме върху джаз стандарти. Чувството с Ники бе, че много пъти сме били на сцена. Още от втория албум, в който участваше Любо Цанев, бях усетил, че много добре се получава с пиано. Самият аз обичам да измислям хармонии на пианото. Във втория албум бях написал няколко хармонии, но Митко Льолев ми каза, че не се чуват в трио със саксофон и контрабас. Предпочетох пианото пред китарата като хармоничен инструмент. С Ники много хубаво ставаха нещата. Макар да сме свирили много малко заедно, усещането е за много близко музициране. Той свири на пиано като на барабани. Хората ще разпознаят това, като слушат албума.
Postromantic Syndrome като мелодия идва от етюдите на Черни, с които се упражнявам на пианото. Променил съм хармонията и ритъма. Пиесата звучи по-романтична от останалите, затова поставих това заглавие.
Разкажи ни за пътя си в музиката и това, което бе определящо в него.
Пътят си тръгна от барабаните. Типично за плевенски тийнеджър започнах с „Металика“ и други такива група. Любопитството ме отведе към различни други стилове. В момента ми е най-интересно да се занимавам с джаз.
А защо барабани?
Знаци от Вселената. Бях 7 – 8 клас, нямаше толкова много достъп до музика от плочи и касети. Гледах MTV и MCM, като по втората имаше и документални филми. Веднъж, докато слушам, хванах два молива и започнах да барабаня по възглавницата. Седмица по-късно ми се обадиха приятели от училище, че имат група, но им липсват барабани. Предложиха ми да се запиша на уроци.
Кой е първият ти учител?
Христо Митков в Плевен. Той свири на бас, но даваше уроци по музика на различни инструменти на деца, които събираше по училищата. Най-много бяхме учениците от Математическата. В музиката е важно не толкова да учиш теория, колкото да свириш с хора. Той направи това. Много хора в Плевен сме му благодарни, че създаде това движение.
No е базирана на джаз стандарт от Уейн Шортър – Yes or No. Втората част е по-нестандартна – 6 такта в 4/4, което е осем такта в ¾. Реших да променя ритъма, мелодията и хармонията и се получи тази пиеса.
Квинтетът на турне, концерт в Добрич
Следващата пиеса е посветена на любовта на живота – Кристина Топалова, с която двамата имате обща творческа организация, която стои зад турнето с GORASWING II.
Кристина Топалова: На нас ни харесва да правим всичко заедно. От доста време мислех за организация, за да можем да правим повече и по-големи неща по-професионално. С нашето Сдружение за изкуство и култура кандидатстваме с много проекти. Това бе първият, одобрен от Национален фонд „Култура“. В „Джаз спирка“ обиколихме пет града и села, в които джаз не звучи толкова често. Действително хората бяха много очаровани. За тях тази музика е необичайна. В представянето на концертите казвах, че за да свириш джаз се изисква доза свобода, но тя е нужна и за да слушаш джаз – да оставиш това свободно музициране да достигне до теб и да се опиташ да го усетиш. Хората успяха да направят това, довериха ни се. Още ме държат положителните емоции, макар че мина време. Градовете бяха Добрич, Балчик и Ямбол, а селата – Белащица и Татарево.
Какво е да свириш пред такава публика – хора, които нямат ежедневен контакт с джаза и той често идва като нещо ново и непознато, в което трябва да ви се доверят и да се свържат с вас?
Стефан Горанов: Има една история за басиста Чарлз Мингъс, който, докато бил в болница, слушал джаз. След първата седмица медицинските сестри вече си тананикали мелодиите. Той споделя това с приятел и казва: „Не е недостъпна нашата музика, просто има нужда да я показваме на хората.“ Излезем ли от големите градове, виждаме, че хората инстинктивно харесват тази музика. Те разбират, когато чуят нещо хубаво. Виждаш радостта им от нея.
Кристина Топалова: Идеята бе да дадем пример за това, че е важно и на такива места да се случват джаз събития.
Сега продължаваме със специалното музикално посвещение – пиесата „Кристина“.
Ние заедно имаме стендъп, в който аз свиря, а тя пее и говори. Много от шегите са в музиката, което е свързано с джаза. „Кристина“ е базирана на заглавната пиеса от стендъпа – „Девет живота“. Музиката е организирана в групички от девет бийта – три ¾ такта, което е по-нестандартно, хармонията е базирана на пиесата от стендъпа, а мелодията съдържа препратки към нея. Пиесата се казва „Кристина“ не само защото Кристина е вдъхновение, но и като признание за творчеството, защото заедно сме го измислили.
Lulu’s Changed е втората пиеса, базирана на джаз стандарт – Lulu’s Back in Town. Използвал съм хармонията и съм написал различна мелодия, която е отново в духа на бибопа. Мислил съм си за квартета на Бранфорд Марсалис и албума му Crazy People Music – много любим на Димитър Льолев.
С каква идея започна проекта GORASWING?
Целта в началото бе да свирим джаз, като използваме за основа джаз стандартите. Това предоставя голяма свобода, но ни изправя пред голямо предизвикателство. Колкото по-малко композиционно се ангажира авторът на музиката, толкова повече трябва да даде в процеса на свирене. Това е типично за джаза – една пиеса си има автор, но след това всички изпълнители стават автори на музиката. Реших да направя триото с Димитър Льолев и Васил Хаджигрудев и с него да работим върху нашето общо звучене – всеки следващ албум да ни развива и като изпълнители, и като композитори. Затова казвам, че на практика композитори сме всички ние. Аз като автор съм задал само формата, с която да работим. Поставил съм си целта на всеки две години да издаваме по един албум, за да имаме стимул да се развиваме. С всеки следващ ставаме все по-добри.
В „Пролетна импресия“ си мислех за моя учител Ралф Питърсън. Всеки ден си разглеждам чинели, а Ралф има своя серия. В демонстративните му видеа слушам как той свири своите композиции. Направи ми впечатление Emmanuel The Redeemer. „Пролетна импресия“ се появи така, а заглавието идва от това, че я написах през пролетта. Митко, като свиреше пиесата, отбеляза, че в нея има нещо от звученето на Ралф. Зарадвах се, че е разпознал неговия образ в композицията ми.
Кристина Топалова: Освен че съм мениджър на Goraswing и съпруга на Стефан Горанов, съм и актриса, а Шекспир ми е слабост. Гледахме сериал, в който един от героите представяше монолог на Шекспир. Стефан написа пиесата Arise Fair Sun в пулсацията на сонетната форма и ме покани да пея в нея. Това малко ме притесни, защото не съм се изявявала в този жанр, но го обичам, защото Стефан го обича. Аз също обичам да импровизирам. В случая трябваше да бъда в перфектен дует със саксофоните. Беше трудно, но го направих в името на любовта и джаза.
Стефан Горанов: Б частта, която е като припев в песента, в самото произведение „Ромео и Жулиета“ идва преди това. Смислово стана интересно за текста – в нашия случай имаме първо обяснението, а след това – темата. Това е доста джазово, защото е завоалирано.
Siege е базирано на модалната пиеса Saga of Harrison Crapfeathers, която Митко Льолев много обича. Затова реших да напиша моя мелодия върху тази хармония. Хубаво е да свириш с хора, които познаваш и знаеш какво им харесва. Така можеш да вземеш най-доброто от тях, а също и те да ти дадат най-доброто от себе си. Така става диалогът, който е в основата на джаза. Нарекох пиесата така, защото тогава завършвах книгите от поредицата „Дюн“ и бях „заживял“ с хората, които оцеляват в пустинята.
И още можете да чуете в звуковия файл под основната снимка в разказаното в студиото ни от Стефан Горанов и Кристина Топалова.
