Димитър Льолев е сладкодумен разказвач. Той живее с интерес към света, сетивен, радва се на преживяното, пресъздава го в музика. Явно споделящ вълнение, неговият нов албум Some Story е така интересен за слушане. Мелодията се появява в съзнанието му, той я записва, развива я в пиеса, която, жива, поема в своята посока, а ясният музикален образ за творбата се материализира в безграничността на таланта и уменията на участващите музиканти. Изразително споделено, преживяването продължава. Слушателят следва мелодията като нишка от развиващо се кълбо в неговия свят на усещания за зададени от заглавията символи: „Просто път“, „Град без име“, „Подготовка“, „Хубава гледка“… Обикновени, защото се случват на всички, необикновени, защото всяко от тях е извор на красота. Общо осем пиеси разказват истории и съставят историята на живот, богат на радостни чувства.
Да започнем със събуждането. „Още от момента, в който отвориш очи, погледнеш през прозореца и видиш гледката – баирите, дърветата – в различни сезони в различни цветове – всичко това е любимо. В такъв квартал сме, където много рядко минават коли. Тихо е и е супер приятно.“ – описва сутрините в родния Смолян Димитър Льолев. И тази атмосфера извиква музиката. За такива утрини разказва „Красива гледка“: „Събуждаш се вкъщи, до семейството, погледнеш през прозореца и видиш прекрасна гледка.“
Или пък денят. „Пеейки по пътя“ е озаглавена една от пиесите. „Някой път си вървя по улицата, чувам мелодия и си я свиря по целия път за вкъщи, за да мога да я запиша, да не я забравя, да не дойде някоя друга мелодия.“
И любовта в посветената на съпругата му „Песента на Гери“. „Със сигурност любовта е най-хубавото нещо. Да обичаш е най-прекрасното чувство. Когато става въпрос за близки хора, да им се радваш, да ги обичаш, да споделяш живота си с тях – всичко това е животът за мен. Приятелите също – любовта към тях, доверието, което си имате. Това са може би най-важните неща.” Казвайки това, точно със семейството си и със скъпи приятели Димитър Льолев тази вечер празнува рождения си ден. Това той определя като красивия момент в края на един „нормален“ ден, започнал с гореспоменатата гледка и интервю по Джаз ФМ, очаквано продължение с кафе, разходка, свирене. „От всичко по малко.“ Всичко това дава толкова много.
Some Story е записан с приятели: Михаил Йосифов – тромпет, Александър Логозаров – китара, Дейвид Бъркман – пиано, Борис Таслев – контрабас, Борислав Петров – барабани. В „Песен за Гери“ свири тромбонистът Вили Стоянов. „Писах музиката специално за тези музиканти, знаейки, че те могат да я изсвирят. Когато се събирахме на репетиции, се оказа, че не е чак толкова лесно да сложим нотите, да излезе музиката и да звучи по този начин, по който е в крайния вариант. Те са прекрасни музиканти. Свирим заедно, познаваме се. За много от нещата, когато съм писал за тромпета – някакви неистови скоци например – не съм се притеснявал, защото зная, че Мишо ще ги изсвири с лекота. Ако е имало ритмически моменти, които съм ги чувал и искам така да ги направя, но би възникнал въпросът дали няма да стане малко сложно, си казвам: „Момчетата ще го изсвирят така, че няма въобще да звучи сложно.“ Когато зная за кои хора пиша, това ме освобождава да пиша по-спокойно и мисълта ми да върви по-леко, без да се съобразявам дали пиесите ще могат да станат, дали ще са удобни или не.“
И те звучат прекрасно във взаимност. В непрекъснат диалог основната мелодична линия се провежда от саксофона и тромпета. „Алт саксофон и тромпет винаги свирим мелодиите, които се преплитат. Никога не се съобразявам те да са в съвсем традиционни детайли, да бъде както обикновено се чува. Има гонене на мелодията, настигаме се, хващаме се, след това сме заедно. Музикално приключение! Не знам дали съм търсил това звучене или съм го писал, както съм го чувал. Мисля, че това е единственият и основен момент, когато композирам музиката – че съм писал това, което чувам.“ – описа създаването на музиката Димитър Льолев.
В Some Story не чуваме неравноделните размери, характерни за творчеството му – и заради потомствената линия, и заради връзката с родния край. „Имам малки идеи за различни пиеси и когато започна да ги пиша, те никога не остават в тази идея – все има нещо, което те отвежда някъде другаде, променят се. Това е съвсем нормално. Some Story е такава музикална история, в която не съм писал чак толкова много – в размери 7/4, 5/4, 3/4. Винаги съм обичал да пиша музика в наши български традиционни размери – 9/8, 7/8, 5/8. В албума няма такива. Само в една пиеса има заиграване с мелодия, която е в 7/8, но композицията върви в 4/4.“ – описа връзката с фолклора музикатът.
Албума Some Story на Димитър Льолев можете да чуете в ефира ни и да слушате в неговия Bandcamp. Той е смесен и мастериран в студиото на Константин Кацарски и излиза с финансовата подкрепа на „Музикаутор“: „Пожелавам винаги да имат тази възможност и да подпомагат българските артисти.“ – с идеята за подкрепата завършва разговора ми с Димитър Льолев.
И всеки миг е празник.
Дата на издаване: декември 2020 г.
