Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски са за първи път в дуо в албум – излезлия през 2023 г. Beyond Jazz. Те многократно са свирили заедно на живо през годините, сближавали са се – помежду си и в музиката, за да се съберат в равностойно партньорство на глас и пиано в албум на откровеността и чистите чувства. Всеки тон, всеки дъх, всяка пауза имат своята роля в направения и оформен от Младен Димитров запис. Репертоарът включва оригинални песни с музика на Мирослав Турийски и текст на Мирослава Кацарова, джаз стандарт и образци от популярната музика, чиито първи изпълнения са на личности като Джони Мичъл, Стинг, Майкъл Джексън, Чико Буарке. Beyond Jazz е албум – поклон към песенното изкуство на ХХ в. Слушаме го в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM, представен от Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски. Предаването се излъчва на 21 юни от 19 ч. с повторение на 24 юни от 14 ч.
Снимка:
Светослав Николов
Мирослава Кацарова:
Beyond Jazz е колекция от много красиви песни, създадени основно през ХХ в. Те са написани от някои от най-бележитите и важни за историята на съвременната поп музика артисти като Джони Мичъол, Стинг, Били Холидей, Майкъл Джексън. Много отдавна ми се искаше да събера накуп тези песни, които съм пяла спорадично в различни програми. Когато поканих Мирослав Турийски да направим албум с равноправни пиано и глас, си дадох сметка, че има какво да кажем в тази минималистична изказност. С Миро работим повече от 10 години, той е мой сценичен партньор, затова тази стилистика бе привлекателна и предизвикателна.
Both Sides Now Джони Мичъл създава през 60-те години на миналия век и я изпълнява по характерния за нея начин с глас и китара. Открих я далеч по-късно, когато през 1999 г. тя издаде едноименен албум със специфични аранжименти за симфоничен оркестър, направени от Винс Мендоса. Тогава си дадох сметка, че тази песен е историческа. Тя казва много с метафората, сравнявайки облаците с любовта и живота.
Първи сингъл от албума Beyond Jazz на Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски е песента Amapola – в превод – „Мак“, написана преди повече от 100 години. Тя за първи път прозвуча в радиоефира именно тук, по Jazz FM, когато Мирослава Кацарова я представи с тези думи:
Това е много стара испаноезична песен, еманация на самотния човек, който се чувства добре в своята самота. Тя е написана през 1920 г. от испано-американски композитор – Хосе Мария Лакайе Гарсия. С маковете се асоциирам от дете, тъй като МАК са моите инициали. Така започнах да си представям, че съм самото цвете. Когато виждах макове, виждах себе си в тях. Песента е толкова красива, изпълнена с копнежост и тиха носталгия, че е много близка до мен самата.
Какво е специфично в работата във формат глас и пиано, в оформянето на звука, във въздействието с чувство за интимност, близост, споделеност?
Мирослав Турийски:
Интересно е да се свири по този начин. По-различно е от група, където вокалът е в центъра и всички инструменти се явяват като негова подкрепа. Тук двамата стоим равнопоставени в музикалното изпълнение. Това позволява повече интеракция и импровизация, дава повече свобода, може да се отиде в различна посока, тъй като няма рамка, която да задължава музикалното изпълнение.
Втори сингъл от албума е оригиналната песен „Под небето на Пловдив“. С романтична мелодична линия, текстът тръгва от конкретно чувство, за да направи прозрения за света и да сътвори метафора за живота. Това движение е и посоката на нашето развитие, която песента ясно очертава. Отново представена премиерно по Jazz FM от Мирослава Кацарова, историята на нейното създаване звучи така:
Решихме, че е редно към всички тези любими песни да има и наши композиции. Когато получих музиката на песента от Мирослав Турийски, ме изпълни чувството за щастие. Мелодията е толкова светла! Той е един от малкото пианисти, на които мога да разчитам за красива мелодия, освен за виртуозност, дълбочина и музикална ерудиция. По това време бях в Рим, събудих се много рано и припознах в това небе небето, което съм виждала само в Пловдив. Изключително романтичен образ имам за нашия град, в който живея, който обичам и на който съм се посветила с работата си. В него съм преживяла най-важните моменти в живота си. Почти кинематографично видях тези много светли неща, осъзнаванията по пътя. Започнах текста тогава, завърших го в Пловдив. Докато пишех, изпитвах усещания за радост от живота, за наслади, за раздаване в човешките отношения, за откритост без да има нещо на втори план. С мои кодови думи казвам всичко това в „Под небето на Пловдив“.
Beyond Jazz идва с усещане за уют в атмосфера на споделеност и топлота, в която именно е създадена тази музика.
Мирослава Кацарова:
Идеята за Beyond Jazz се появи отдавна. Дълбоко вярвам, че трансформациите на джаза са много сериозни през последните няколко десетилетия. Тази музика, която винаги е била символ на свободата заради импровизацията, все повече се олицетворява със спокойствието и липсата на предразсъдъци по отношение на жанрови дефиниции. Джазът през импровизацията и през дълбокото познаване на съвременната музикална култура си позволява това преминаване през границите между стиловете с голяма лекота. Свидетели сме на фюжън и уърлд музиката, на използването на електроника. Джазът и поп музиката черпят една от друга. Има голяма връзка и със симфоничния звук, когато музиката вече отива в нови пространства и изисква огромно внимание и подготовка, за да бъда изслушана. Всички тези новости са вече отвъд джаза, това е територия отвъд дефиницията на жанра. През годините джазът е възприеман не просто като стил, но и като музикална и екзистенциална философия. В този албум става дума за опита да вземем много красиви примери от песенното изкуство на ХХ в., белязано от много силна връзка между текст и музика, и да ги превърнем чрез трактовката ни в наша музика. Точно от това бях привлечена да използвам гласа си като изразно средство, което не демонстрира атлетически номера, а се придържа към една по-сдържана естетика на овладяната страст и на тихите кулминации. В това отношение с Мирослав много се допълнихме. Това е сегашният ми етап на развитие, когато се изразявам през тихото пеене, през деликатността, която се съдържа в едно по-емоционално пеене. Тази овладяна страст възпява песента на Стинг Practical Arrangement. Тя е дотам красива, че се превърна в нов стандарт. Тя е сътворена за негов мюзикъл и вече е изпълнявана от Кърт Елинг с Бранфорд Марсалис, от Дениз Донатели…
Албума го създадохме за кратко време, Beyond Jazz е плод на дългогодишната ни съвместна работа с Мирослав Турийски. Изпълнявали сме музикални програми с шарени теми – песни на френски и на португалски език, нови стандарти, за които и в този албум донякъде става дума, джаз в неговата класическа форма, преобразен в по-модернистични версии, в различни формации – дуо, трио, квартет, със симфоничен оркестър, със струнен квартет. Но албум пиано и глас изисква дълбока вглъбеност. И гласът, и пианото са в чистия им вид – всичко се чува. Ние трябваше да сме изключително прецизни в записите, които направихме в едно от най-любимите ни места – студиото на Младен Димитров MD Studio. Чувствах се много добре. За два – три дни изчистихме всички вокални партии. Младен създава много деликатна атмосфера, например – пали свещи, много сме концентрирани, защото той е напълно подготвен технически. В първия ден на записите така изпях първите песни, че си казах, че можехме да направим целия албум. Но пък много силно вярвам в енергията. Имах лукса да си позволя за няколко дни да се отдам на емоцията, да преживея всичко, за което пея. Защото тези песни са музикални монолози, които направихме наши лични. Една от най-любимите ми е Samba e Amor от Чико Буарке.
Beyond Jazz се получи като хубав албум с песни – бижута. Те са примери за чудесна музикална колекция, която винаги ще ме възхищава. Харесвам авторите им и извън тези песни, цялото им развитие. Харесвам Джони Мичъл с всичките ѝ метаморфози, Стинг, който не робува на жанрове и дефиниции и е така свободен. Към това се стремя и аз – да бъда автентична в преценката си на това дали една песен, един аранжимент са хубави или не. В музиката няма място за ограничения през думите. Получи се хубав албум, бих го нарекла умозрителен. Той може да се слуша по всяко време – докато човек шофира, докато е на плаж, докато вечеря, докато е сам и има да си отговаря на своите въпроси, трябва да размишлява или изобщо иска да не мисли. Това е хубав албум на такива настроения. На себе си бях длъжна да го запиша. Благодарение на Мирослав Турийски, който е много добър пианист, аранжор и човек с отличен музикален вкус като партньор, нещата се получават. Доволна съм от резултата. В албума е една стара, много красива песен на една от най-любимите ми певици – Don’t Explain на Били Холидей.
В Beyond Jazz Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски са за първи път заедно в албумен проект, след като многократно са свирили в дуо – „Мирослав и Мирослава“. Албумът се фокусира върху сегашния момент от развитието на дългогодишното им музикално партньорство.
Мирослав Турийски:
Вече имаме опит с подобен тип изяви през годините. Ако досега са били епизодични, то сега го направихме тенденциозно. Решихме, че е време да запишем такъв албум. Това не е случайно хрумване, то еволюира през годините, намери си място и дойде времето да се направи, за да остане. Албумът е с авторска музика и интерпретация на съвременни песни и стандарти, които звучат по различен от обичайното начин. В него звучим ние в нашето виждане за тази музика, за естетика и най-вече – за този тип по-семпло представяне – пиано и глас. Защо не това да даде повод да се надгражда! Когато сме двама души, е много лесно да правим повече такива неща.
В Beyond Jazz на Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски заживява нов живот тяхната песен My Cinema от едноименния албум. Тя впоследствие е изпълнявана на живо със заглавието „Ириси“ и в този свой нов вид влиза в албума.
„Ириси“ се появи като инструментална композиция, но Мира ѝ сложи текст, а след това промени оригиналното заглавие, което бе My Cinema.
Достигнахме до последната песен от албума на Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски от 2023 г. Beyond Jazz – почит към песенното изкуство на XX в., събрал в себе си епохи, жанрове и влияния, обединил личности, приятелства и партньорства.
Мирослава Кацарова:
Албумът като творчески акт никога не касае само музиката и изпълнението, но от там се тръгва. Около музиката се завърта всичко, затова държа да бъде представена с добра звукова и визуална концепция и да се изпълнява много на концерти. Първите два концерта бяха съвсем камерни. Предстоят ни още срещи с публиката. Още повече ще ни свърже с песните добрата звукова концепция на Младен Димитров. Визията бе направена от две дами, на които имам огромно доверие. Фотографът Диляна Флорентин винаги успява да ме изненада със своята лична концепция спрямо нашата. Тя винаги намира връзки с нещата, които ни вълнуват като музиканти. Автора на дизайна Камелия Величкова също много харесвам като отношение – тя винаги има сериозно обмислени мотиви за цвета, шрифта, фо́рмата. Вокалната партия бе записана благодарение на стипендията, която всяка година имаме възможност да получаваме от Национален фонд „Култура“. Всичко останало е плод на огромни усилия да се задържим като независими артисти и да издаваме музиката си по възможно най-честния начин. Това винаги прави моят малък екип в Blue M – Танко Кацаров и Демна Димитрова. Най-много благодавря на публиката, която е вярна, която е любопитна, която тепърва ще ни открива, а и ние нея. Заедно създаваме музиката, така че ни предстоят много светли и хубави срещи. Албумът ще се появи във всички дигитални платформи и накрая – на винил.
На финала ще чуем песента на Майкъл Джексън Human Nature от неговия изключителен албум Thriller, който като дете обожавах. В Майкъл Джексън винаги ми е харесвало, че не се ограничава в поп, фънк или рок музиката, не е бил категоричен в разделенията. Поп музиката е конгломерат от различни изказности.
Концертната премиера на Beyond Jazz в Пловдив бе на 18 юни в двора на Драматичния театър, а на 22 юни за първи път го слушаме на живо в София – в Пространство за култура Portrait, откъдето са и снимките в публикацията.
