В Златната ера на бигбендовете се пренася София на 10 февруари с концерта на The World Famous Glenn Miller Orchestra. Интервю с Уил Селдън

В Златната ера на бигбендовете се пренася София на 10 февруари с концерта на The World Famous Glenn Miller Orchestra. Интервю с Уил Селдън

Концертът в Зала 1 на НДК е част от Юбилейното турне за 35-ата годишнина на състава

Автентичния звук на Оркестъра на Глен Милър пази като капсула на времето The World Famous Glenn Miller Orchestra. Макар през десетилетията свиренето и слушането на музика да се е променило, на концертите на този състав всичко е точно така, както е звучало в Златната ера на бигбендовете и суинга.

Снимка: Димитър Алексов

Това дължим на посвещението на основателя, ръководител и диригент на оркестъра Уил Селдън. Той започва да изучава музиката на Глен Милър през 1978 г., а състава основава през 1985 г. От тогава насам The World Famous Glenn Miller Orchestra е изнесъл над 5 000 концерта по целия свят, включително остави незабравими спомени и у нас през 2017 г., както свидетелстват тези снимки на фотографа Димитър Алексов специално за Jazz FM.

Снимка: Димитър Алексов

The World Famous Glenn Miller Orchestra ще слушаме отново в България на 10 февруари от 20 ч. в Зала 1 на НДК. София е спирка от турнето на състава, подготвил юбилейна програма за 35-ата си годишнина. Концерта у нас провежда Viva Media Pro, а Jazz FM и bTV Radio са медийни партньори. Билети се продават в мрежата на Eventim.

Снимка: Димитър Алексов

В репертоара са не само класики на Глен Милър, но и композиции, станали популярни в изпълнението на други бигбендове, като ръководените от Томи Дорси, Бени Гудман и Каунт Бейси, които са формирали Глен Милър като млад музикант и които по-подробно описват контекста, в който възниква неговото изкуство.

Снимка: Димитър Алексов

Оркестърът на Глен Милър е най-популярния бигбенд в края на 40-те и продава най-много плочи от 1939 г. до 1942 г. Характерно за него е, че няма щрайх, но ритъм секцията е с контрабас, точно какъвто е съставът на The World Famous Glenn Miller Orchestra днес.

Снимка: Димитър Алексов

Интервю със създателя и диригент на The World Famous Glenn Miller Orchestra Уил Селдън:

На какво са символ за Вас Глен Милър и неговата музика?
Водя този оркестър над 35 години – започнах начинанието през 1985 г. Глен Милър означава много за мен, след като съм му посветил целия си живот – колко дълго време! Още от 15-годишен ми беше много интересно да слушам бигбендова музика. Един от любимите ми бендлидери бе именно Глен Милър. Това не се е променило до днес – над 35 години по-късно.

Снимка: PoPsie Randolph/Michael Ochs Archives/Getty Images


Глен Милър в центъра с тромбона със своя оркестър, около 1940 г. в Ню Йорк

С какво Глен Милър изпъква над всички останали?
Наричам неговата музика не просто джаз, а суинг. Тя е лесна за слушане – всеки може да разбере мелодиите, хармониите, ритъма, аранжиментите. Много хора по целия свят могат да вникнат в неговата музика и харесват песните му. Репертоарът му е огромен. Всички тези мелодии са обичани от много хора и затова музиката му привлича огромна публика. Не харесвам съвременния джаз. А музиката на Глен Милър е вечна.

Снимка: Bettmann/Getty Images

Глен Милър свири с оркестъра си в Chesterfield Radio Show. Хората са спрели да танцуват, за да слушат певицата. Снимката е направена около 1940 – 1941 г.

Това е музика, която те кара да се чувстваш добре. Как се чувствате вече 35 години като неин посланик?
На първо място съм щастлив да имам до себе си отлични музиканти. Качеството на това, което чуваш от сцената, трябва да е най-малкото добро. През тези 35 години бендът се отличаваше с изключително високо ниво на свирене. Това ме кара да се чувствам добре на сцената с тези 17 музиканти. Това е неизменно. Но тези 35 години бяха и много приятни. Постоянно съм заобграден от хубав звук. А да чуя бенд да суингира пред мен ми носи огромно удоволствие. Така че след всички тези години на мен ми е винаги изключително приятно.

Снимка: Димитър Алексов

Музиката на Глен Милър е част от световното наследство. Защо е важно то да е част от нашето съвремие, но в тази форма – не на диск или в дигиталните платформи, а изпълнявана и слушана на живо?
Това е много важно да се отбележи. В днешни времена има само няколко бигбенда, които правим турнета. Да свири Оркестърът на Глен Милър е нещо изключително във всички градове и на всички сцени. Гледам програмите на тези зали и виждам, че там бигбендова музика се свири два – три пъти годишно. Не са много големите оркестри в света, определено никак не са много.

Снимка: Bettmann/Getty Images

Оркестърът на Глен Милър в кадър от филма Sun Valley Serenade от 1941 г. Преведен на български като „Снежния рай“, той увлича много младежи у нас да започнат да свирят джаз. Ето какво разказа в „Джаз истории“ тромбонистът Недко Трошанов: „През 1947 – 1948 г. кината в България още не бяха национализирани. В „Славейков“ даваха филма „Снежния рай“ със Соня Хени, известна кънкьорка, и оркестъра на Глен Милър. Гледах го няколко пъти и така се запалих по музиката на Глен Милър и неговите тромбонисти, които правеха голямо шоу. Това ми влезе под кожата.“ И още: Недко Трошанов в „Джаз истории“ I – запален по тромбона от киното, той е съосновател на „Джазът на младите – второ издание“, свири със Сашо Сладура и Димитър Ганев

Голям лукс е да имаш бигбенд в настоящите финансови условия и сегашното състояние на нещата. Как успявате?

Времената са наистина много трудни. Трябва да посрещаме огромни финансови разходи – пътуване, нощувки, хонорари. Сега на музикантите са им нужни повече пари, за да могат да си позволят да бъдат в нашия бенд. Много е трудно, много. Утре започваме шестдневно турне в Германия и Австрия. Продажбите са много добри. Наистина в залите трябва да влиза многобройна публика, иначе няма да издържим финансово. Правим възможно най-доброто, справяме се, но времената никак не са леки.

Снимка: Димитър Алексов

Накрая – разкажете ни за програмата – за групата и за репертоара.
В бенда винаги е имало ритъм секция – пиано, контрабас и барабани, четири тромпета, четири тромбона, пет саксофона и вокалист. С програмата, която свирим сега, отбелязваме 35-ата годишнина на Оркестъра на Глен Милър. Свирим много от най-прочутите му пиеси. Няма как да излезем на сцената без A String of Pearls, In the Mood и т.н. Винаги трябва да свирим осем до десет от най-известните пиеси, изпълнявани от Оркестъра на Глен Милър. След това поднасяме още много пиеси, с които припомняме работата на други големи бендлидери – Лес Браун, Бени Гудман. А вокалистката пее песни, с които възкресяваме спомена за велики певици – като Дорис Дей например. Тази програма сме озаглавили „Юбилейно турне“. Заради пандемията две години не се срещахме с хората и те са зажаднели отново да ни слушат. Навсякъде програмата много се харесва, сигурен съм, че и в София ще бъде така. Хората наистина ще излязат от залата „В добро настроение“ (In the Mood).

Снимка: Димитър Алексов

Билети за концерта се продават в мрежата на Eventim.

Глен Милър е един от най-значимите бендлидери на Америка. Преди да създаде свой оркестър, свири в други бендове като тромбонист, композира и издава музика. Неудовлетворен от професионалната се реализация, се мести в Ню Йорк с идеята да създаде свой оркестър с характерен звук, основан на хармонизирането между кларинет и саксофони в мелодията. Със своя бенд той неизменно свири на тромбон.

Снимка: Hulton Archive/Getty Images

Студийна снимка на Глен Милър в началото на 40-те

По време на Втората световна война Глен Милър е мобилизиран във Военно-въздушните сили на САЩ. И по време на службата си ръководи военен бигбенд. При полет между Англия и Франция през декември 1944 г. самолетът му изчезва безследно. Десет години по-късно на екран излиза биографичен филм, в който ролята на музиканта изиграва Джеймс Стюарт. Във филма се появяват редица музиканти, сред които Луис Армстронг, Джийн Крупа и Рей Кониф.

Снимка: Dean Conger/The Denver Post via Getty Images

Снимките на филма „Историята на Глен Милър“, юли 1953 г.

В Залата на славата на наградите „Грами“ са три записа на Оркестъра на Глен Милър – написаната от него Moonlight Serenade, Chattanooga Choo Choo и In the Mood.

Снимка: PoPsie Randolph/Michael Ochs Archives/Getty Images

Глен Милър излиза от дома си, около 1940 г.

Ключови думи: