Формиращите процеси и динамиките в света са в творбите на Феникс Върбанов в изложбата „Пулсации“ в галерия „Стубел“ до 5 май включително. Посрещат ни най-новите му открития в работата с туш и хартия. Както казва артистът – малко променя техниката, за да разнообрази палитрата. Творец на непрекъснатото обновяване, Феникс Върбанов открива нови пластове, рожба на две култури – българската и китайската. Всяка от тях дава различен поглед, а двете нишки се преплитат в здрава връв, по която до нас достигат жизнените сокове от извора на Съзиданието.
Чрез нови материали и произтичащата от тях нова техника първо пред художника, а чрез него – пред нас, се разкриват нови перспективи към същностното и изграждащото ни. „Моето усещане за материята трябва да прогресира, да има различна пътека, с която да обогатя усещането си за изкуство.“ – казва Феникс Върбанов за открития нов туш, който се разлива върху по-здрава хартия и в оформилите се структури се материализират откровения за света. „Тази техника ми дава движение. Работите носят моята драма – художник, който попива всички моменти и трудности на човечеството в тъмните години на войната и Ковид. Затова бих казал, че има драматургия, но също така и светлина и надежда.“ – описва естествено възникналите образи Феникс Върбанов.
В самата техника той търси подсказки за живота – тушът става жив участник в създаването на образа. В тези си произведения Феникс Върбанов отново се връща към серията „Генезис“, за да огледа по нов начин възникването на формите. „Нещата първоначално се образуват в магма и лава – материя, която търси форма. Винаги съм на ръба между конкретното и абстрактното. Произведенията започват вече да приличат на пейзажи от странна планета. Имам опит в рисуването най-вече с душата. Духовното трябва да преобладава в този материален свят или поне да се намери хармония между тялото и духа.“ – убеден е той.
Кадър от откриването на изложбата в галерия „Стубел“
Ако в „Генезис“ в центъра бяха катаклизмите, от които се зараждат формите на живота – твърди, конкретни и устойчиви, то в „Пулсации“ Феникс Върбанов разглежда продължението на този процес. Корените са в солиден фундамент – те ни държат и хранят в нататъшното ни развитие като духовни създания. Мост преминава над неизвестното и невидимо и ни превежда до онова отвъд. В движението ни към него е нашият прогрес като личности. То свети така силно, че само привлича, без да се разкрива. Заревото му е огненото сърце на звезда, която излъчва светлина, за да има въобще живот. „Важно е реалността да се провокира, за да изкристализира. Изкуството има за задача да отвори и освободи реалността, да се хвърлим в друго измерение и друго пространство и да кажем на зрителя да работи с личното си въображение. Целя всеки да види дълбоко в себе си какво е усещането му, какви са чувствата и неговите предпочитания.“
Феникс Върбанов провокира към достигането до същността в свят с много измерения на различни нива. Физическата форма е клетка и убежище, тя ни ограничава и ни дава възможности, оковава ни и ни спасява. В тези противоречия се генерира енергията, чрез която ще преминем от единия в другия дом в личностна трансформация, в която се пресъздаваме и променяме света. Всичко е така логично и разбираемо, но поради своята невидимост ни дава избор да го възприемем или отхвърлим. Творбите на Феникс Върбанов правят по-малко възможен втория вариант. „Винаги се търсим чрез изкуството, което е огледало на нашата душа. То има различни стълбове, корени, вибрации, пулсации. Всичко това бих искал да изразя в експресионистична творба. В нея растат корените, които съм посял във времето, и очаквам от тях да поникне емоция. Над тях съм сложил хоризонт който отваря към едно ново пространство.“
Към духовна необят. Провидели за нея, се променяме. Решетките на клетката стават рамка на прозорец, през който виждаме драматичните формиращи процеси от пламъците, от които не се пазим в състояние на страх, а навлизаме в тях, за да се пречистим и пресъздадем. Заменили сме страха с любов, осъзнали сме, че това чувство е градивното в противовес на деструктивното. Често задържаме емоцията в себе си, но не можем да я скрием от света – тя грее като червено енергийно поле. Така в творбите на Феникс Върбанов се оглеждаме в чудодейно огледало, което ни показва в другата ни същност. „Би ми се искало зрителят не само да гледа творбата, но и тя да го гледа, да стане диалог. Тъмни са ми работите в този тъмен период, особено когато се затворих в ателието по време на Ковида. Картините бяха прозорец към пространството на въображението.“ – отваря го за нас Феникс Върбанов.
В изложбата диалогът е и между творбите от различните търсения на художника и направените от него открития, визуализирани чрез емоцията на материала. Поставени една до друга, в „Генезис“ е идеята за сблъсъка като среща, докато във втората нова серия в „Пулсации“ сблъсъкът е разделение. „След като бях построил един процес на работа, идва период, в който нещата трябва да се разрушат, за да може да избликне нещо ново. Затова започнах да късам и режа моите картини, за да намеря в тях ново пространство и ново усещане за моста към духа. Продължавам да търся пластично и естетично, но запазих драмата на сблъсъка на няколко култури, които ме вълнуват. Пулсацията е пулсиране на сърцето, дава импулс и пулс на моите работи. В новите ми работи това е усещането за пространство.“
Ако в „Генезис“ в катаклизмите на живота по естествен начин се събираме, в продължението в „Пулсации“ става ясно, че трябва да положим специални усилия да се съберем. Не можем комфортно да стоим встрани, да наблюдаваме от дистанция и да чакаме хепиенда. „Много е трудно да има хепиенд в биполярния свят на сблъсъка на култури и светове. Хепиенд има, защото енергията носи любов и страст. Много позитивни неща символизира червеният цвят. Това са пулсациите на живота, който изграждаме в един труден свят. Но в крайна сметка любов, мир и хармония търсим всички.“ – казва художникът и ни показва колко е немислимо частите на цялото изкуствено да държим разделени, а доколкото го правим, то ни прорязва и раздира.
В творбите на Феникс Върбанов е неговата вяра, че хората ще положим усилие и то ще бъде възнаградено. В това е нашето спасение, това ни тласка напред, всичко останало ни дърпа надолу. „Няма творене в пасивния свят, в който много хора живеят, и се надявам изкуството да ги накара да раздвижат своята енергия и да доставят нещо позитивно и красиво на този свят, чрез което се стремя в своето изкуство.“ – формулира той своята цел.
На финала на изложбата заставаме пред огромен кръг, пренасящ в духовното измерение идеята на Леонардо за физическото съвършенство на човека. Тук, в действителност по-голям от това, което е в зримия свят, човекът се устремява, поникват му крила, излиза от ограниченията и се събира с невидимата си същност. „Тази същност е много комплексна и сложна. Трябва да открием „другия“ и да се обединим, да се съединим със силите от външния свят, който обаче ни ограничава в една система, в ритуали. Изкуството е средство да излезем от този капан, от тази странна връзка с реалността. В кръглата работа срамежливо започвам да излизам от системата, но следващите творби ще бъдат още по-свободни.“ – Феникс Върбанов обмисля нататък фигурите да тръгнат в триизмерно усещане.
Феникс Върбанов със сестра си Боряна на откриването на изложбата – син и дъщеря на основателя на школата по художествен текстил в България и Китай проф. Марин Върбанов и китайската принцеса Сун
„Засега съм направил този кръг, защото излиза от рамката. Няма нещо, което да скове чувствата и емоциите, те трябва да се изразяват чисто, с идеята за свобода с вдигнатите като крила ръце. Бих искал в моите работи да има полет, свобода и следваща стъпка.“ – казва Феникс Върбанов, рожба на любовта, преодоляла всички възможни ограничения.