Велики песни на Йосиф Цанков звучат в боса нова версии в албума „Приказка“ (2021 г.) на инициирания от Вили Стоянов проект Just Bossa

Велики песни на Йосиф Цанков звучат в боса нова версии в албума „Приказка“ – поредна среща на неговия внук Вили Стоянов с деди Йожи. В основата на интерпретацията е начинът, по който дълбоките текстове се разполагат сред нежните мелодии в тези вечни български шлагери. В основната група са Вили Стоянов – тромбон, Петър Терзиев и Йосифа Стоянова – вокали, Димитър Благоев – китара, и Даниеле Феббо – бас. Гости са Венци Благоев – тромпет, Милен Кукошаров – пиано, и Атанас Попов – перкусии. Лимитирано издание на албума е с три бонус трака в изпълнение на Йосифа Стоянова, която прави професионалния си дебют в музиката. Концертната премиера на „Приказка“ бе на 3 юни в Кино „Кабана“.

Дълбок смисъл, предаден с трогателна нежност – класики на Йосиф Цанков звучат в боса нова версии в албума „Приказка“ на инициирания от Вили Стоянов проект Just Bossa
Новите версии на тези класики са уважителни към първообразите. Песните в албума „Приказка“ нямат желание да изместят оригиналите или да се заявят като техни съвременници, а да продължат живота им с респект към тях и към епохата, в която са се появили. Първообразите са закодирали дълбоко в нас любовта, нежността и романтиката. Когато слушаме песните от албума на Just Bossa, тези чувства се събуждат по красив начин. Любовта е откриване, събиране, взаимност и съпреживяване. Спокойствие, съзерцание и радост. Това чуваме в песните от албума „Приказка“. В тях музикантите постигат най-голяма нежност. Наследството е живо, защото продължаваме неговата следа. И още...

Здравейте, аз съм Вили Стоянов, свиря на тромбон и същевременно започнах да се занимавам с творчеството на моя дядо Йосиф Цанков, или както предпочитам да си го наричам заедно с моите колеги в този албум, а също и приятели – деди Йожи. Започнах инициатива „Срещи с деди Йожи“, в която целя и искам, докато съм жив, да експонирам по различни начини и в различни стилове неговата музика. Първият опит бе албумът „Онзи вятър от първата среща“, в който поверих на Михаил Йосифов – изключителния наш джазов тромпетист, аранжор и композитор, бигбендовите аранжименти за соло тромбон на десет от неговите творби. Това бе тържество на мелодията, на усета на композитора към драматургията на песента. Задължителната втора стъпка е този втори албум „Приказка“, който е диаметрално противоположен. Тук не е само инструментал, а идеята се разгръща с уважение към стиховете и текстовете, по които Йосиф Цанков е творил тези песни. Акцентът този път остава в текста, в изпяването, в хубавото изговаряне на думите в българския език. Облекли сме песните в чиста и нежна музикална дреха, която леко се разполага в удобното, меко кресло на стила, който познаваме като боса нова.

Повече за „Онзи вятър от първата среща“ на сайта ни:

В „Нова музика“:
Музика завинаги: Велислав Стоянов е солист в десет пиеси по шлагери от неговия дядо Йосиф Цанков в „Онзи вятър от първата среща“

В „Галерия“:
Музиката прави всичко възможно. Вили Стоянов и приятели изпълниха музиката на дядо му Йосиф Цанков на премиерата на албума „Онзи вятър от първата среща“

В „За албумите от техните създатели“:
Създадени от Йосиф Цанков вечни песни са в инструментални версии за соло тромбон и бигбенд в „Онзи вятър от първата среща“ (2020 г.) Свири Вили Стоянов, аранжиментите са на Михаил Йосифов

Позволил съм си измежду песните да направя едно интро и две интермедии. Интрото и една от интермедиите са по темата „Имам на небето мъничка звезда“. Тази песен съм я чувал само в изпълнението на Тодор Върбанов и ансамбъл „Филип Кутев“ и бях много впечатлен. Това е поредната от песните на деди, която ме разплаква, усмихвайки се. Исках някъде да я имам записана. Интрото е просто един тромбон, който изсвирва тази темичка със сурдинка. Исках от самото начало да се опитам да отворя вратата към нежния спектакъл, който сме се опитали да сътворим в този албум. С другите две интермедии просто давам почивка между вокалните изпълнения, като единият път „Имам на небето мъничка звезда“ съм разгледал с Митко Благоев като боса нова, а другата интермедия е върху песента „Интимна песен“. Сега ще започнем с малкото интро по темата „Имам на небето мъничка звезда“.

След записа на предаването в студиото на Джаз ФМ

Здравейте, аз съм Петър Терзиев, студент съм в НАТФИЗ. В случая съм тук, за да обсъдим албума, в който имам удоволстивето и честта да участвам – „Приказка“, с музиката на Йосиф Цанков в боса нова аранжименти. Музиката на Йосиф Цанков за мен бе откритие. Още когато чух първия албум, който Вили и Мишо Йосифов записаха, ми се прииска може би да опитам и аз като певец и вокалист да интерпретирам тези песни, които никак не са лесни за пеене, не защото технически са кой знае колко сложни, а по-скоро емоционалните палитри, това богатство и хармоничната пъстрота в тях ме накара да се обърна с уважение и респект към тази музика. За мен тя бе голямо търсене на правилните средства и подходи как да бъде изпята подобаващо. Албумът продължава с „Под жълтите листа на старата липа“.

Здравейте, аз се казвам Димитър Благоев и свиря в албума „Приказка“ с музиката на Йосиф Цанков в боса нова вариант. Какво е боса новата без китара? „Твоята китара“ или моята китара или китарата, която споделих с всички съмишленици, с които бяхме в тази прекрасна случка, която съпреживяхме. Боса новата е китарна музика, без китара тя е почти немислима. Афинитетът ми към тази музика идва от доста отдавна. Класическият китарен репертоар още преди стотина години не е бил изключително много развит и хората са свирили на китара популярна музика, наричали са още инструмента „сиромашко пиано“. Но в китарата има силен чар, особено когато е поставена в музика, която й подхожда. Тогава тя дава много фино и силно изразена чувствителност, която в случая много си пасна с енергията, която получих, записвайки албума с другите съмишленици. Вярвам, че и аз съм успял да допринеса с начина, по който аз се чувствах, свирейки с другите.

Докато Димитър Благоев разказва за своето участие в албума, се сдоби със сърце, изрисувано от Вили Стоянов. По-късно същото се случи с Петър Терзиев.

Вили Стоянов: Следващата песен в албума е заглавната „Приказка“, написана по доста тъжен повод. Димитър Точев една вечер отива при деди Йожи, звъни на вратата, деди му отваря и Димитър Точев силно развълнуван, просълзен, му казва: „Йожи, Веселин си отива!“ Това е Веселин Ханчев. „Моля ти се, направи нещо, трябва да направим нещо.“ Деди Йожи взима стихосбирката, сяда на пианото, отваря на „Приказка“ и почти на момента излива песента от сърцето си.

Това е може би песента, наситена с най-сериозни и тежки емоции. Когато решихме да записваме албума, конкретно за „Приказка“, се обадих на Милен Кукошаров – първия гост музикант, когото поканихме – и му казах: „Миленчо, правим такъв албум, моля ти се, ела, искам ти да свириш на „Приказка“. Миленчо прие: „О, Вилка, с голямо удоволствие, разбира се, че ще дойда. Още повече, че си я представям точно как ще стане, но искам да я направим точно както аз съм я видял.“ Разбира се, аз се съгласих. Вече бях поканил и Йожи, разбира се. Пепи и Йожи отидоха на една репетиция при Милен и малко след това бе денят за запис. Те я изпяха буквално от първия път. Сега можете да се насладите на приказката, сътворена от Милен Кукошаров, Атанас Попов, Даниеле Феббо, Петър Терзиев и Йосифа Стоянова.

Изключително съм щастлив, че моето първородно дете Йосифа – Йожи, кръстена на прадядо си, се съгласи да участва с мен. Тя досега ми отказваше. Мисля, че в това изпълнение всички ще чуем защо аз толкова много искам тя да пее с мен музиката на прадядо си.

Концертната премиера на албума бе на 3 юни в Кино „Кабана“. Пътят на Петър Терзиев в музиката тръгва от създадения от Венци Благоев проект „Джаз за деца“. Тромпетистът свири в албума „Приказка“ и сега е на сцената отново до Петър Терзиев. В групата е още един талант, поел от „Джаз за деца“ – синът на Венци – Митко Благоев.

Петър Терзиев: Това е може би най-енигматичната песен от всички в албума – трудна за разчитане като текст – много красив, поетичен, богат на изразни средства, който ние с Йожи в нашата интерпретация разчетохме. Двама души вървят навътре в магична гора, в която вали невидим дъжд. Гората е изпълнена с магически образи. Стигнахме до извода, че тези двама души не правят нищо друго, освен да търсят път един към друг. Това е предизвикателство в много от текстовете с музика на Йосиф Цанков – двама души, които са близко един до друг физически и сякиш всичко е както обичайно – „А всичко беше както някога“, всичко е същото, но нещо в отношенията между двамата е различно. Макар наглед ситуацията за не подсказва проблем между двамата, те търсят път към себе си. Пътят в тази магична гора, търсенето на вълшебното цвете, е магичен начин за излизане от тази ситуация, за разрешаването на този проблем. Може би тази песен не е най-оптимистичната от гледна точка на това дали все пак проблемът между двамата ще се разреши или не. С такива проблеми двамата с Йожи се опитахме да се занимаем, когато седнахме да разгледаме текста на песента. Това настроение и тези мотиви също присъстват в интерпретацията на Милен Кукошаров, който е изключителен музикант и за мен е огромна чест, че имах удоволстивето да работя с него.

Вили Стоянов: И ето, следващата интермедия – върху песента „Интимна песен“. Нея я познавах доскоро само в изпълнение на Камелия Тодорова, мисля, че в аранжимент на Александър Бръзицов. Аранжиментът е хубав, лек, приятен, но някак си това изпълнение никога не ме докосна. Докато стигнах до изпълнението на Маргрет Николова с ЕОБРТ в аранжимента на вълшебния Емил Георгиев и усетих какво има да каже тази песен. Много силно ме развълнува, както всяка от музиките на дядо ми. В изпълнението на Маргрет песента успя да ме докосне и се опитах да я пресъздам по мой начин, но лягайки на естетиката в интерпретирането на Маргрет Николова.

Петър Терзиев: Красивата „Облаци бездомни“ е една от песните, която се превърна в една от нашите любими. Отново тук има типичен за тези текстове и тази музика мотив – желание за пребивавне на друго място, носталгия и меланхолия. Това е основната тема на тази песен.

Йосифа Стоянова дебютира в албума „Приказка“, а тук е първото й изпълнение на живо пред публика.

Здравейте, аз съм Даниеле Феббо и свиря на контрабас в албума „Приказка“. Цялостната работа по албума за мен бе много интересна, точно защото всичко се раждаше по време на репетиции. Доста малко неща бяха написани предварително, повечето ги създадохме заедно, което за мен е много ценен начин да се прави музика. Аз имам малък принос в нещо, което ми хрумна вкъщи и го донесох – началото на „Когато луната изплува“. В студиото бе комично, защото това, което си бях намислил, в началото не ми бе лесно да го изсвиря. Трябаха ми няколко тейка, докато стане, но се получи симпатично. Цялостно преживяването в студиото, предварителната подготовка и няколкото концерта, които имахме, бяха магични, защото подходът на Пепи към изпяването на текстовете и емоцията, която носи, докато изпълнява тези песни, много ме докосва, събужда много силни чувства в мен. Сега ще чуете нашия вариант на „А всичко беше както някога“.

Вили Стоянов: Предстои да чуете една много важна за мен песен – това е първата песен на дядо ми, която наистина много харесах като малък – „Оня вятър от първата среща“. Неслучайно първият албум, който издадохме, с бигбендови аранжименти за соло тромбон по музика на дядо ми се казва така. Тук вече я има и самата песен отново в прекрасно изпълнение на Петър Терзиев. Този път гръбнакът на аранжимента е сътворен от Димитър Благоев и ще чуем прекрасния джазов тромпет на доайена на джазовия тромпет в България – Венцислав Благоев, също много сърдечно и с много чест влязъл в този проект.

Йосифа Стоянова получава цветя от брат си Макс, за когото Вили обещава съвсем скоро да присъедини към проекта си Brazz ViliDJ като тромбонист.

Албумът е реализиран с подкрепата на Столична програма „Култура“, част е от Инициативата по честване на 110 години от рождението на Йосиф Цанков и е вписан в Националния културен календар на Министерство на културата. Благодарим на всички, които застанаха зад проекта. А защо застават? Защо продуктът е следният – слушаме „Оня вятър от първата среща“.

Следва „Когато луната изплува“ или кактто навремето са го наричали – Химнът на любовта, когато е бил в изпълнение на прекрасната Мими Николова. Това е песента, която аз разбрах, с риска да обидя цялото семейство на Пепи, че е най-любимата на баба му. Една вечер ние просто не я изсвирихме – просто не знам защо се случи така, и баба му, много възпитана, много красива жена, си тръгна без да ми каже нищо. Попитах Ива какво се случи. Тя отговори: „Вие не изсвирихте „Когато луната изплува“. „Затова ли ще се обиди?“ – попитах. „Това й е любимата песен и тя е толкова щастлива, когато Пепи я пее, а сега не я изсвирихте.“ Имаше малко тъжна емоция в това неизсвирване на „Когато луната изплува“, но пък я записахме в албума. Според мен се получи отново магично. Разликата с оригинала е, че тук е изпята от мъж, аранжиментът е малко по-различен, леко по-носталгичен, но поверен в ръцете на такива музиканти, каквито имаме в албума, сами ще видите, че се получава много ефирно и приятно.

Петър Терзиев: Това е една много позната песен, може би най-познатата от всички в албума. Ние всички носим отговорност към изпълнението й. Тя е интересна с това, че разглежда едно чудо. Отново имаме магическа случка, която решава всички проблеми. С изгряването на луната на нощното небе тъжният вече не е тъжен, ядосаният не е ядосан. Това е приказната, магична развръзка на всички проблеми, която се случва вечер, „Когато луната изплува“.

Вили Стоянов: Идва поредната интермедия в дует с Димитър Благоев. Тя отново е по темата „Имам на небето мъничка звезда“, само че този път е като нежна боса нова, изсвирена от тромбон и китара. Аз изпитвам огромно наслаждение, когато свиря тази мелодия. Щастливи сте, че не съм я изсвирил около 20 пъти в албума, а само два, но ето, насладете се на втория вариант на тази мелодия.

Петър Терзиев: Последната песен в албума е „Страстно обичам жените“, която носи друга енергия, особено в изпълненията на Вили, който много обича да я пее в различни ситуцаии и случки. Опитахме се да я разгледаме по по-различен начин – макар да е привидно мъжкарска песен, бохемска, да видим дали и в нея не се крие нежност. И което е по важно – тя носи оптимизма, с който искаме да завършим албума, че въпреки трудностите и всички пречки, любовта е възможна и тя очаква да бъде открита.

Вили Стоянов: „Страстно обичам жените“ е едно от любимите ми произведения на дядо ми, защото носи свръхлекота. Може би затова дълго време бе забравено, че е негова композиция и даже се смяташе за стара градска песен. Не е стара градска песен, тя е на Йосиф Цанков. Изпята в оригинал от Аспарух Лешников, тя носи духа на купоните, на журовете, на партитата в бохемска София през първата половина на миналия век. Нашата интерпретация е доста по-„смуут“, но това е нарочно търсен ефект, защото искахме максимално да олекотим силното вокално тържество на оригинала и да отнемем от коцкарското, което бе добавено от някои изпълнители на стари градски песни. Мисля, че успяхме да постигнем много хубав баланс, благодарение на доста мъдрото отношение на Пепи към тази песен, която с лекота може да се превърне в нещо твърде простичко, но с малко повече разум се превръща в още една от красивите мелодии на Йосиф Цанков.

Изпяхме Happy Birthday на рожденика Димитър Благоев, на когото торта със свещичка поднесе Марина Василева.

Искам да благодаря на Пепи Терзиев, че ми даде импулс да поискам да направим музиката на деди Йожи по този начин. Благодаря на неговото семейство, което застана зад нас по безапелационен начин. Искам да благодаря на Марина Василева, че не спести усилия и по този албум, който се получи по възможно най-добрия начин. Трябва да благодаря на Светослав Николов за непрекъснатата подкрепа, която получавам от него по възможно най-емоционалния и сърцат начин, начинът, по който смятам, че радиото, което той олицетворява, трябва да подкрепя артиста, занимаващ се с музика, родееща се с джаза. Трябва да благодаря на Столична програма „Култура“ за това, че безусловно ни подкрепиха, за да можем да реализираме албума. Много съм щастлив и благодаря на моята дъщеря, че участва. И най-вече благодаря на Провидението, че съм внук на Йосиф Цанков и най-накрая ми дойде акълът да седна да се занимавам с неговата музика.

Албумът е записан в студио „Аудиослот“ при моя приятел Васил Райков, а е обработен, миксиран и мастериран при Алекс Нушев, който се оформя като най-важния смесител в републиката, поне що се отнася до моя вкус за смесване. Алекс, благодаря ти!

Петър Терзиев: Аз също много искам да благодаря на родителите ми, които през целия този процес са изключително подкрепящи и невероятна опора за мен. Благодаря на всеки един от музикантите, които участват в този албум, че ми гласуват доверие и разчитат на мен. И, разбира се, благодаря на Вили, че ми повери тези песни, тези прекрасни мелодии, за изпяване и за моя интерпретация.

В края на концертната вечер пред сцената имаше танци, а синът на един от музикантите, дошли като слушатели, дори вече бе на подиума.

Вили Стоянов: с особено вълнение искам да споделя, че в „Пркизка“ има три допълнителни песни – бонус тракове, които са нарочно поставени, защото искахме в него да има освен в дуета „Приказка“, още три изпълнения на Йожи – Йосифа Стоянова – правнучката на деди Йожи, моята първородна дъщеря. Докато аз се чудех колко още песни на дядо ми да изсвиря на тромбон, защото не харесвам български певци, открих Пепи, обаче освен Пепи отдавна съм открил и Йожи. Двамата много ме спечелиха с чистотата на тяхната интерпретация и с непоразените от грозни мисли емоции в техните гласове – една изключителна рядкост. Слава Богу, те и двамата са около мен. Това наложи да се опитам да вкарам гласа на Йожи малко по-категорично в този албум, от там – и идеята за тези три бонус трака – „Когато луната изплува“, „Облаци бездомни“ и „Под жълтите листа на старата липа“. Мисля, че всички ще се влюбите в гласа на Йожи, защото, както каза мой приятел, такъв глас в България няма.

Здравейте, аз съм Йосифа Стоянова. Включвам се в този албум с изключително много вълнение и щастие. Много се зарадвах, когато тати ми звънна – буквално онзи ден, бе доста в последния момент и бях приятно изненадана. В никакъв случай не се оплаквам, защото и двете песни са прекрасни и бях щастлива, че имам възможност да ги пея. Беше ми изключително приятно да ги пея в студиото и когато си ги репетирах. Тези песни ме вълнуват толкова много, именно защото са на прадядо ми. Аз, както и тати, нямаме щастието да го познаваме лично и го опознаваме все повече и повече чрез творчеството му – изключително красиво и ценно, което съжалявам, че не съм го разгледала по-рано толкова много, колкото сега. Но по-добре късно, отколкото никога.

Вили Стоянов: А сега е и достатъчно рано.

Йосифа Стоянова: В неговите песни откривам изключителна чистота и нежност, смятам, че това, което се крие в тях, е изключително искрено и непринудено. Именно с такова чувство се стараех да изпея песните – възможно най-нежно. Начинът, по който започвам професионалния си път в музиката, ми харесва изключително много и смятам, че е прекрасно, защото съм пряко свързана с тази музика и с деди Йожи. Това ми помага изключително много и ще ми помага и занапред. Радвам се, че това е начинът, по който започнвах. Няма по-хубав вариант!

Когато влязох в студиото, бях доста притеснена и се постарах да направя това, което и тати много пъти ме е съветвал – това притеснение да го използвам в моя полза – да го превърна във вълнение, което да предам на слушателите. Тези песни са свободни за интерпретация, всеки ги усеща по различен начин, но най-важното е да предаме на слушателите емоция.

Докато пеех, най-вече си мислех за деди Йожи и за тати – и какво той мисли, докато пея, за маминка, за леля и за майка ми, тъй като тяхното мнение е изключително важно. Слава Богу, и на тях много им се харесва, така че съм изключително щастлива. Тяхната подкрепа много ми помага и най-вече – тази на тати.

• Думите на музикантите можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Предаването „За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.