С три специални събития в една неповторима вечер Държавна опера – Стара Загора отбелязва 96 години български балет и 115 години от рождението на Марин Големинов. В центъра на честването днес е монументалната танцова драма „Нестинарка“, която композиторът пише през 30-те, за първи път е поставена на сцена през 1942 г. и веднага се превръща в национален символ. От 18 ч. ще бъде представена документална изложба, сред акцентите в която са скици на костюми на Цанко Лавренов за постановката на Нина Кираджиева с участието на Вера Кирова. В експозицията се показват и сценографии, ноти и други документи, свидетелстващи за момента, когато двама колоси на българската култура се събират, за да подпомогнат осъществяването на поредната версия на „Нестинарка“. Изложбата е подготвена съвместно от Държавна опера – Стара Загора и фондациите „Цанко Лавренов“ и „Марин Големинов“.
От 18:30 ч. следва прожекция на филм, създаден в екип с Елисавета Станчева, по-голямата част от който е заснет в Старозагорската опера преди шест години и проследява възстановката на „Нестинарка“, която художественият ръководител на балета Силвия Томова прави по повод 90 години български балет. „Трябва да имаме в репертоара си това огромно и значимо балетно заглавие, което вече се е превърнало в класика, трябва да поддържаме традицията, да поставяме или възстановяваме големите класически образци, колкото е възможно.“ – обясни Силвия Томова решението си да върне „Нестинарка“ на сцената във версията на Маргарита Арнаудова в Софийската опера и балет от 1986 г., в която тя играе ролята на Демна. В изработването на спектакъла участва и Марин Големинов. „Те непрекъснато бяха в залата с нас. Това не е сюитата, която се танцува много отдавна в Балет „Арабеск“, а е вече балет в две действия. Марин Големинов добави музика – дописа, включи идеи от други свои произведения. Така се роди едно изключително произведение с много красива, ефирна, българска танцувална пластика, която навсякъде по света би била възприета с голям интерес. Този балет носи голямо качество както като музика, така и като хореография.“ – посочва Силвия Томова.
Участието в този спектакъл оставя върху нея изключително голяма следа. За възстановката преди 6 години тя кани дъщерята на Маргарита Арнаудова Олеся Пантикина и участва в прецизната изработка спрямо оригиналната хореография. „Аз знам наизуст цялата постановка. Много е впечатляваща, като я гледам отстрани, преподала на младите артисти всичко възможно, многото детайли, които съм чула лично от Маргарита Арнаудова и повтаряла хиляди пъти с моя партньор Ясен Вълчанов. Музиката е невероятна, историята е съкровена и вечна – история за любов и посвещение, нещо много свързано с нашата професия.“
Работата с Маргарита Арнаудова е част от формирането на Силвия Томова като балетен професионалист: „Запомнила съм я с това, че тя винаги идваше на репетиции изключително подготвена. Не сме имали миг, в който да я изчакваме да твори на място в залата. Тя знаеше всеки жест, всяка роля, какво трябва да направи всеки от изпълнителите. Много държеше на това, което изисква, на това, което е преживяла преди артистите, на хореографията си. Лексиката ѝ е много специфична и интересна – в ръце, в крака, в позиции. Трябваше да положим усилия, за да постигнем това и да се получи тази релефност на спектакъла и тази динамика, която изпълнението на танца и на музиката изискваше.“
Същевременно Маргарита Арнаудова дава свобода на артистите да творят. Другата двойка в тази постановка са Павлина Гелева и Александър Александров. Четиримата солисти правят свои интерпретации при изрично спазване на направената хореография. „Всеки артист е уникален и ние успяхме да постигнем голямо събитие за онези времена, както се оказа – и за днешните.“ – подчертава Силвия Томова.
„Нестинарка“ на сцената на Държавна опера – Стара Загора представя балетната трупа с артисти от цял свят, които така се превръщат в посланици на българската култура. Във версията на Маргарита Арнаудова постановката възпитава ново поколение артисти с друг пластичен и визуален език в нова среда. „Младите танцьори от чужбина се запознават с българската класическа музика и българския балет, със специфичните движения, с нерадвноделните тактове. Маргарита бе голям познавач на българския фолклор. Те в началото се изумяват, някои се смеят на себе си, защото не могат да изпълнят движенията – толкова необичайни и трудни са те. Но след като си научат добре урока, вече им остава свободно време на тялото, на духа и на съзнанието да се замислят какво се случва в тази хореография. Те обожават да танцуват „Нестинарка”, вплитат се в историята, научават много за България – фолклор, традиция, обичаи. Това предизвиква интерес у тях, започват да четат. По този начин провокираме и други усещания у едно междукултурно общество, живеещо като семейство, каквото е нашата трупа.“ – дълбочината на следата върху артистите откроява Силвия Томова.
С репертоар, в който е класическа българска постановка, както и най-новата българска балетна творба – „Сънят на Пилат“ с музика на Стефан Димитров, балетната трупа на Държавна опера – Стара Загора се откроява като продължител на традицията и неин създател. Този принос Силвия Томова подчертава и той ѝ дава основание да погледне напред във времето към ново произведение, което да бъде написано специално за този състав.
