Над 120 години развитие на съвременната музика проследяват няколко поколения музиканти в концерта „Рамо до рамо“, който ще представят довечера от 18 ч. в зала „България“ филхармония „Пионер“ и Софийска филхармония в сборен състав с Детски филхармоничен хор и хор „Сладки пуканки“ под диригентството на Любомир Денев – младши и със солист – пианистът Емануил Иванов. Класическа, джаз, поп и рок музика се преливат в трите знакови произведения – Тържествен и церемониален марш № 1 от Едуард Елгар, „Рапсодия в синьо“ от Гершуин и „Бийтълс сюита“ от Любомир Денев – баща. През последните няколко дни музикантите последователно изградиха програма, която е част от израстването на млади таланти, засвидетелства подкрепата към тях на утвърдени колеги и безрезервно ще плени публиката.
И трите произведения имат различни стилови характеристики, но общото между тях е, че не са често представяни и не са лесни за изпълнение. Това задължава музикантите да се стремят към най-високо ниво и им помага в постигането му в творческа обстановка, белязана от подхода на Любомир Денев – син. Главен диригент на филхармония „Пионер“, в този концерт той работи с над 100 инструменталисти и вокалисти в детска и младежка възраст, които запознава в детайли с музиката и майсторството в изпълнението, предупреждава ги за възможни рискове и ги учи как да ги избягват, общува с тях подкрепящо и насърчително. На преден план е и друг млад талант, който вече има световни успехи – Емануил Иванов, гордостта на България със спечелването на най-престижния пиано конкурс в света – „Бузони“. Той дава пример за върховете, до които музикантът може да достигне. В оркестъра са и имена, откроили се на джаз сцената ни като Велислав Стоянов, и в младежката музика като Ивайло Благоев, а също и ученици и студенти, избрали да посветят живота си на изкуството.
Програмата e обединена от идеята за свободата и пътя напред в живота – от „Земя на Надеждата и Славата“ в марша на Елгар от 1901 г., през новия живот, възпят от Гершуин през 1924 г. до екстремното издигане на свободолюбието в култ от „Бийтълс“ през 60-те, с допълнителната символика, че сюитата Любомир Денев – баща пише в началото на прехода през 90-те за Софийска филхармония по поръчка на Емил Табаков.
Макар при откриването на „Аби роуд студиос“ през 1931 г. именно с този марш Елгар да определя програмата като „лека“, произведението има високи изисквания към ансамбловия звук, включително заради бързите динамични развития. Така още от началото си концертът призовава музикантите към концентрация и дисциплина в свиренето.
Следва появата на сцената на голямото младо име в класическата ни музика – Емануил Иванов. За мен остава незабравим моментът, когато му връчих първа награда в конкурса за класически музиканти на EUROPAfest в Букурещ през 2016 г., а след това той спечели и най-престижния конкурс „Бузони“.
Музиката е негова същност, негова стихия. Емануил Иванов никога не е свирил, за да се хареса от публиката или за слава, но точно това постига, когато застава пред рояла знаещ, можещ, отдаден на изкуството. Музиката е неговият талант, който той споделя със света и в който не поставя граници, точно какъвто е и характерът на произведението на Гершуин. Всичките си многобройни качества пианистът влага в своята интерпретация на „Рапсодия в синьо“ – творба между класиката и джаза, възвестяваща новия живот. В поднасянето ѝ от Емануил Иванов е и лиричността – отглас от миналото и съновидение за бъдещето, и остротата на преживяването в готовността да бъде изграден нов, смел свят. Увереността, с която той музицира, въплъщава и стабилната основа, и дръзновението на новия живот, с което сме се устремили към висините. Но в изпълнението му особено впечатление прави индивидуализмът, силата на личността, с която ще сбъднем и най-смелите мечти. Музиката е естествената среда на Емануил Иванов, на чиито концерти публиката не кашля и не скърца на столовете, който, докато оркестърът свири, ще направи видео, за да популяризира концерта в социалните мрежи, но ще остави телефона не в последния момент, а малко преди това, за да е готов за мига, когато ще засвири.
В „Бийтълс сюита“ Любомир Денев – баща разглежда класически и вечни поп и рок песни в детайлите на мелодичната им структура. Той извежда на преден план мелодичните линии в обичани произведения като Something, Fool on the Hill, All the Lonely People, Michelle, Hey Jude, за да ни отвори прозорец към сърцевината им. Авторът е извел основните мелодични линии, които препускат, срещат се, докосват се за миг и пак политат в съчетание с гласовете на два детски хора – Детски филхармоничен хор с диригент Милена Яцино и хор „Сладки пуканки“ с ръководители Емил и Светлана Струнджеви, който, също като филхармония „Пионер“, е към Националния дворец на децата. Всичко е същото, както сме го обичали през годините, но е и различно, възприятията ни за тази музика са вече обогатени. Свободолюбието в песните на „Бийтълс“ тук е изразено чрез липсата на буквализъм и странене от шаблона, типично за композитора. Той е любознателен – през цялото време търси паралелите и разликите между песните, откроява своите открития в разпределението на партиите между хора и оркестъра и между групите в съставите. Така чуваме песни в тяхната многопластовост и в голямо разнообразие на изразни средства. Ще доловим и мотиви от Барока, и елементи от Романтизма, на моменти ще се почувстваме като зрители в кино салон, а в други ще сме прегърнати в приспивна песен, защитени у дома след ден на приключения. „Вземи тъжна песен и я направи по-добра.“ – дава увереност и утвърждава Hey Jude на финала на сюитата.
Точно това по-добро бъдеще концертът, който ще чуем тази вечер, вече реализира.
Концертът се провежда с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
