Десетото издание на Plovdiv Jazz Fest приключи преди няколко дни, а за нас остават удоволствието от хубавата музика, споделените емоции, уютните спомени за преживяното, откритията, срещите и разговорите със съмишленици. Музиката е обмен. Тя има силата да ни събира заедно, да ни обединява в концертните зали и да изгражда колективни идентичности. Джазът е нежен провокатор, който ни приобщава около ценностите си и с лекота ни превръща в откриватели и изследователи. Точно това се случи в дните от 1 до 3 ноември на Plovdiv Jazz Fest и тази среща породи някои размишления.
Мирослава Кацарова с джаз група и струнен квартет
Джазът като автобиография
Хърби Хенкок казва, че джазът е музика на човешкия опит и ако досега възприемах тази сентенция по-скоро като релевантна за колективното, което ни свързва, то първата концертна вечер на Plovdiv Jazz Fest ме накара да се замисля за мястото на личната човешка история, разказана през езика на музиката. Това беше онзи силен обединяващ елемент в концертите на Мирослава Кацарова и Тил Брьонер. Мира с нейния безупречен вкус за музика, кино и литература, ерудицията ѝ, личния подбор на песни, които често ни отвеждат към несъзнаваното, изплитайки музикална амалгама със своите символи, думи-кодове и препратки. Германският тромпетист Тил Брьонер, гостуващ за първи път в България, също разказа за себе си, разкри своите вкусове и предпочитания чрез музиката. Репертоарът беше изтънчена разходка, започнала от детството му, преминала през неговите музикални и културни влияния, европейската му идентичност, за да достигне до свободното време, прекарано вкъщи по Коледа с филма „Закуска в Тифани“ и класиката на тандема Хенри Манчини и Джони Мърсър Moon River. Слушайки всяка една от тези музикални програми, публиката имаше възможност да опознае артистите на сцената, навлизайки както в техния обаятелен творчески свят, така и в света на личното. Двете сфери неизменно се преплитат и извайват богат, пластичен образ на многопластови, будни и чувствителни личности.
Тил Брьонер и неговата група
Джазът и приемствеността между поколенията
Приемствеността между поколенията е фундаментална за човешкото развитие. Това е много силна и важна линия в програмата на Plovdiv Jazz Fest. През последните няколко години организаторите връчват награда за цялостен принос и през 2024 г. с нея беше удостоена несравнимата Мими Николова, в чийто репертоар са намерили място едни от най-хубавите песни, създадени в историята на българската музика. Базиран на приемствеността беше и красивият жест на Майкъл Лийг и Бил Лорънс, които поканиха Владислав Мичев да се присъедини към тях за едно изпълнение на сцената. Именитите музиканти забелязаха таланта на българския тромбонист по време на негово участие в Bee Bop Café заедно с групата Quantum Frequency и изявите му на джем сешъна след това. Примерите за изграждане на мост между поколенията не спират дотук. В заключителната фестивална вечер успяхме да проследим динамиката в музицирането на групата на Майк Стърн, съставена от първокласни музиканти, чийто взаимоотношения и взаимовръзки са не по-малко вдъхновяващи. Басистът Крис Мин Доки, който впечатли с интелигентния си подход към музиката, всъщност е откритие на Майк Стърн. Той го чува в малък клуб, когато Доки е 21-годишен без сериозни планове за музикална кариера и го кани да се присъедини към него в култовия The 55 Bar в Ню Йорк. Още един пример колко е важно да подаваме ръка на тези след нас, както и да не пропускаме да се обърнем назад с благодарност към всички, допринесли за проправяне на пътя.
Владислав Мичев
Джазът като ода за приятелството
Ако трябва да откроим една основна тема за изминалия Plovdiv Jazz Fest, това ще бъде връзката между музиката и приятелските взаимоотношения. Майкъл Лийг и Бил Лорънс нагледно показаха съществената роля на приятелството в творчеството – много важна съставка, подплатена от близостта, доверието, честността и щедростта между приятели. Неподправеното, много естествено, топло и открито поведение на двамата музиканти, както и техните светли личности плениха публиката на фестивала и освен с възхитителната музика от двата им албума Where You Wish You Were и Keeping Company, Майкъл Лийг и Бил Лорънс ще бъдат запомнени с позабравеното очарование да бъдеш човешко същество, без излишни опити за доказване, изпъкване и без фалша, с който толкова свикнахме напоследък, че сетивата ни вече започнаха да губят от способността си да го разпознават.
Бил Лорънс и Майкъл Лийг
Джазът и пулсът на времето
Асоциираме джаза с бунта, свободата, смелостта. Той е антоним на конформизма и винаги е в крак с времето, в което живеем. През музиката джазовите артисти никога не са се страхували да говорят за всичко, което се случва в живота, да задават неудобни въпроси в търсене на истината. Тази година Plovdiv Jazz Fest се превърна в трибуна за осмисляне на европейската ни идентичност, но по един здравословен и зрял начин на фона на трудностите през последните години и зловещото лице на войната. Тил Брьонер беше този, който от сцената се обърна към европейските си корени и направи емоционално обяснение в любов с много въздействаща интерпретация на пиесата на Карлос Сантана Europa, превърнала се в голям хит в средата на 70-те години. В прочита на тромпетиста наред с чувството за призрачност, хаос и тъга се смесваха светлина и надежда, позволявайки ни в пълнота да осмислим красотата и потенциала на Стария континент.
Мирослава Кацарова и Мими Николова, удостоена с Голямата награда на Plovdiv Jazz Fest
Джазът като изненада
За разлика от други музикални жанрове джазът дава възможност на публиката да чуе по нов, различен начин музиката, която познава от винила, компактдиска или стрийминг платформите. В това е и смисълът да посещаваш концерти и да инвестираш в музика на живо, защото така отваряш пространства, в които може да се оставиш да бъдеш изненадан и самият ти да се превърнеш в откривател. Пример за подобна среща беше концертът на Джо Ловано и неговото трио Tapestry. Познавам добре и трите албума на групата, открояващи се с богатата си звучност, с интуитивност и спокойствие, със следване естествения поток на музиката, давайки простор на тишината. Ако за мен изпълненията на групата винаги са били по-скоро медитативни и свързани с някакъв вид интроспекция, то след концерта на Plovdiv Jazz Fest си дадох сметка колко са комуникативни, отворени, енергични и дори грууви, нещо, което не съм усещала с такава интензивност през студийните записи. Пред очите ми и днес са фините, чаровни танцови стъпки на Ловано, докато слуша солото на своя колега и приятел от детството – барабаниста Кармен Касталди.
Джо Ловано
Джазът и бъдещето
„Някой веднъж попитал бендлидера Стан Кентън накъде отива джазът. Той погледнал своя график и казал: „Утре отива към Питсбърг“.“ – тези думи, които наскоро ми сподели лично барабанистът Питър Ърскин, не спират да отекват в главата ми. Днес, десетилетия по-късно, тревогите ни за състоянието на джаза са все така неоснователни. Достатъчно е да чуеш нивото, осъзнатостта и отговорността, с които музицира Half Easy Trio на младия български барабанист и композитор Мартин Хафизи заедно с фантастичната украинска вокалистка Тамара Лукашева, за да поемеш дълбока глътка свеж въздух и да се оставиш на музиката да те води. Несъмнено джазът е в добри ръце и в чудесно здраве.
Half Easy Trio и Тамара Лукашева
Джазът като мисия
С годините сме се убедили колко е важно какви и кои личности застават с имената си зад провеждането на смислени, обогатяващи и качествени музикални събития. За тях това не е въпрос на бизнес, а на кауза, зад която се крият много труд и любов към музиката. А тук зад Plovdiv Jazz Fest са имената на Мирослава и Танко Кацарови, които вече 10 години правят фестивал на световно ниво с участие на най-актуалните артисти от джазовата сцена. Двамата не преследват евтини сензации, богатство и незабавно удовлетворение. Зад тихия им труд, ежедневни усилия и постоянство прозира величието на музиката. Тя е в центъра на работата им, а когато джазът е мисия, той се превръща в безценна възможност да му се наслаждаваме, да се докосваме до неговата същност, красота и безграничната му свобода.
Майк Стърн и неговата група
Автор на снимките: Ванеса Попова
