Джаз артистите Мими Николова, Камелия Тодорова, Васил Петров, „Спектрум“, Мартин Марков и още много творци ще участват във второто представяне на автобиографичната книга на маестра Константина Петкова „Това, което чух, видях и преживях“ („Фама 1“, 2022 г.). Събитието ще се състои на 25 март от 19 ч. в галерия „Мраморно фоайе“ на зала „България“.
Видната оперна певица, режисьор, педагог и меценат ще разкаже за богатия си творчески път, ще предаде опит, ще ни зареди с вдъхновението си. Ще бъда водещ на събитието, на което книгата ще представи поетът Матей Стоянов. В музикално-литературната част на събитието на сцената ще излязат бележити творци, изнасяли концерти и спектакли в нейния артистичен дом в добричкото с. Пчеларово. Откъси ще четат актрисата Йоана Буковска и Юлиана Маринова – управител на Пространство за култура Portrait, където преди месец се състоя премиерата на „Това, което чух, видях и преживях“ в София.
Много видни български творци ще споделят своите незабравими впечатления от гостуванията си в артистичния дом на маестра Константина Петкова и ще поднесат музикални изпълнения. Сред тях са вокалистите Мими Николова, Камелия Тодорова, Васил Петров, Весела Морова и Константин Бейков. Те ще пеят с Мартин Марков на пианото, който ще ни срещне и със своята оригинална инструментална музика. Ще чуем също Вокална група „Спектрум“, цигуларя Иван Пенчев от Софийска филхармония и „Кварто квартет“ с арфистката Деница Димитрова и тяхната талантлива дъщеря Емма Роуз Кацари, китариста Мирослав Иванов и други.
Актьорът Любомир Бъчваров ще ни поднесе фрагмент от моноспектакъла си „Греховната любов на зографа Захарий“ по повестта на Павел Спасов. За маестра Константина Петкова като педагог ще разкаже нейната ученичка Дора Чокойска-Савова, която сега е в състава на Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, а за събитията в с. Пчеларово ще чуем и разказа на художника на плакати за тях Стелиян Хаджиев.
Събитието ще ни пренесе в атмосферата на този добруджански дом, храм на духовността, чрез селекция от творби, изложени в артистичните му пространства – афиши за постановки на Константина Петкова, картини, филмови плакати. Гостите ще могат да си закупят екземпляр от книгата и да получат автограф. Първата среща с „Това, което чух, видях и преживях“ бе именно в с. Пчеларово по време на артистичния сезон това лято, а след това тя бе представена и на Plovdiv Jazz Fest.
Израснала в добруджанското село Пчеларово в дом, в който изкуството е на почит и в който местната общност се събира около театрални спектакли, осмислящи ежедневието чрез култура, Константина Петкова от ранна възраст проявява интерес към пеенето и започва да учи музика при Йосиф Душек в Добрич, изявява се в училищните програми като певица и акордеонистка. Печели конкурс за хористка в Националната опера в София, а на 3 януари 1958 г. е назначена като артистка-хористка в Русенската народна опера. Там участва в „Травиата“ от Верди, „Продадена невеста“ от Сметана, „В бурята“ от Хренников, работи с Шостакович в поставянето на „Катерина Измайлова“. В Русенската опера се ражда и първата ѝ режисьорска идея – да постави „История на войника“ от Стравински по новаторски начин – в басейн и със солист – джаз музиканта Петър Петров. След няколко сезона в Русе през 1969 г. заминава да учи в Италия – първо в Международния център за млади оперни певци в Палермо, а след това – в Консерватория „Санта Чечилия“, където проф. Верджилио Мортари я насочва освен пеене, да учи и режисура. Така тя развива своите вокални умения при Фауста Копетти, а режисьорския си талант – при проф. Паоло Джурана. Междувременно посещава летни курсове на Академия „Киджана“ в Сиена при Джино Беки, а също и режисьорския клас на Херберт фон Караян в Залцбург.
Завършила Консерваторията, Константина Петкова продължава обучението си като специализантка в Академия „Санта Чечилия“ в класа по пеене на проф. Тито Гоби и започва музикалната си кариера. Тя става солистка на „Виртуозите на Рим“, с които през годините концертира в Италия, Германия, Австрия, Швейцария, включително в „Музикферайн“ във Виена, записва опера на Вивалди в Инсбрук. Изявява се с „Независима опера“ на Джузепе Чунчи, като изпълнява главната роля в „Санкта Сузана“ от Хиндемит. В Рим създава театър, който достига до публиката извън конвенционалните сцени. Дебютната ѝ постановка като режисьор е „Мадригализми“ с музика на Монтеверди и с диригент – сина на Игор Маркевич – Олег Маркевич, който консултира партитурите с Надя Буланже в Париж. Така започва и своята преподавателска дейност, обучавайки в специално изискваната вокална и сценична техника участниците в спектакъла. Постановката тя осъществява със създадената от нея трупа „Бедна опера“ по „Беден театър“ на Гротовски. В Рим пее Кармен в Teatro Brancaccio, снима се във филмите „На четири ръце“ („Частни уроци“) на Виторио де Систи и „Котката с очи на ягуар“ на Антонио Биддо. Идеите си за изкуството Константина Петкова постоянно обогатява, включително под въздействието на общуването си с личности от елита на италианската култура като и Фелини и Антониони.
Изкуството отвежда талантливата артистка до Франция. Тя участва в сценичното представяне на „Глас, който излита от ваза и се изкачва по стълба“ от Михаел Левинас, ученик на Оливие Месиен, с когото също се запознава, и записва творбата в Радио Париж. В САЩ за кратко преподава в университета „Блумингтън“ и се установява в Ню Йорк, където разработва оригинална режисьорска концепция в синтез на изкуствата – музика, поезия, акробатична хореография и натурална сценография, повлияна от германския режисьор Петер Щайн. В галерията на мецената Джордж Дукас в Сохо тя поставя новаторски спектакли като базирания на българската традиция „Самовили самодиви“, провежда неделни музикални матинета с костюми и сценография. Константина Петкова участва в дипломния филм на студента на Милош Форман в Колумбийския университет в Ню Йорк Робърт Скот, чиято премиера в Музея на модерното изкуство е аплодирана лично от големия режисьор. След престоя си в САЩ се установява в Женева, където преподава и участва в оперни спектакли.
През 1986 г. Константина Петкова се завръща в родното с. Пчеларово и обзавежда помещение в наследствения дом за оперна студия със специална акустика. Там ученици от цялата страна се обучават по създадената от нея методика в пеене, актьорско майсторство и чужди езици, на които основно се пее и работи в операта. Като председател на читалището тя създава в него галерия с първи експонати – дарени от нея картини на български, американски и испански художници. В Пчеларово Константина Петкова основава и международен фестивал, на който през 1993 г. кани шестима изпълнители на алпийски рог от Швейцария.
През 2013 г. тя превръща къщата си в с. Пчеларово в културен център с богат творчески живот, чиято дейност изцяло финансира с лични средства, а през 2021 г. и 2022 г. получава финансова подкрепа от Национален фонд „Култура“ чрез фондация „Константина Петкова“. Къщата в Пчеларово ни посреща с цветен двор, а селскостопанските постройки са превърнати в културни пространства. На открито и закрито са уредени етнографска сбирка и художествени експозиции. Известна с иновативния си подход и водена от идеята за обществено развитие чрез изкуството, Константина Петкова създава специални събития, с които обогатява културния живот не само в региона, но и в национален план. Тя организира първи в страната рецитал с поезията на Йордан Йовков, представя поезията на Жак Превер и на Валери Петров; чества бележити годишнини – 100 години от рождението на Телониъс Монк, когото е слушала на живо в Ню Йорк, 500 години от рождението на Леонардо да Винчи, 100 години от смъртта на Клод Дебюси с негова музика и стихове на Стефан Маларме, 85 години от рождението на Арво Перт; отбелязва с музика рождените дни на Александър Владигеров и акад. Васил Казанджиев, който ѝ е колега и приятел от Русе. В събитията участват най-значимите столични артисти, а също и ученици и музиканти от региона и страната. Творческите сезони в артистичния дом на маестра Константина Петкова представят разнообразие от изкуства – литература, театър и музика в цялото ѝ многообразие – класическа, джаз, фолклор, духова, поп и рок. Така тя култивира изискан художествен вкус у своята публика.
За приноса си маестра Константина Петкова е обявена за Почетен гражданин на Генерал Тошево, получава наградата „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, има грамота от Съюза на артистите в България. Нейната 80-а годишнина е отпразнувана на общоградско тържество в Кукления театър в Добрич.
В живота си, посветен на изкуството, маестра Константина Петкова е водена от своя идеал големият творец да бъде достойна, вдъхновяваща личност и добър човек.
Мигове от първата среща с книгата в София в снимките на Евгени Димитров от Фотографска агенция „Булфото“:
Припомняме нашия филм за маестра Константина Петкова:
Повече ще откриете в публикацията ни тук: Гостуваме в артистичния дом на маестра Константина Петкова в с. Пчеларово – един век място на духовността
