Майк Дауни е филмов продуцент, сценарист, преподавател, председател на Европейската филмова академия, вече и писател с дебютен роман. Той е у нас, за да представи филм на фестивала „Синелибри“ и дебютен роман, излизащ от издателство „Колибри“.
Днешните времена са претоварени с образи, характерна е бързата смяна на епизодите от живота. Как светът, както той се промени, влияе на начина, по който Майк Дауни създава своите филми? „Не съм съвсем динозавър, но светът се променя и понякога си мисля, че не е нужно и аз да се променям с него. Правя филмите си по съвсем същия начин, както през последните 20 – 30 години. Занимавам се с разказването на истории в сценарии, които по необходимост отразяват съвременното общество. Оставам верен на своите принципи. Нещата се променят, но историите остават същите.“
Те ни учат и вдъхновяват, както е с най-новия филм „Възходът и падението на другаря Зило“, на който пише сценария с албанския режисьор Фатмир Кочи. Гледаме го на фестивала Cinelibri, галапрожекцията е на 10 октомври от 19 ч. в Дома на киното, след това той ще има още прожекции .„Филмът разказва за вечната борба между посредствеността и отличителността. При авторитарни режими посредствеността изплава, а талантът остава на дъното, задържан от моралните добродетели.“
Действието се развива в Албания на Енвер Ходжа, но може да се пренесе във всеки друг авторитарен режим. „Местната публика до голяма степен ще се припознае с него, имайки опит с тази среда. Филмът не е изцяло сериозен, а е забавен. Той е много интересен от естетическа гледна точка, бидейки създаден от един от водещите албански режисьори.
Как киното влияе върху него като писател, автор на дебютен роман – „Златото на Истрия“? „Разказването на истории винаги е било част от моята лична история.“ – казва авторът. Първата си пиеса той пише, когато е на 18-годишна възраст – „В търсене на Антонен Арто“. „И оттогава животът ми е бил работа по някаква история.“ Майк Дауни работи с режисьори като Агнешка Холанд и Питър Грийнуей, писал е сценарий по книга на Гюнтер Грас... „Работих като продуцент и сценарист в киното и в театъра, там винаги работата е колективна. За едно произведение ти е нужна малка армия от хора. В литературата за мен бе огромно облекчение да мога да премина към това не да съм генерал, а снайперист – да работя сам, за да създам нещо, за което издцяло аз нося отговорност. Това за мен бе освобождаващо и голямо забавление.“
Действието в романа се развива в три различни периода и се спира върху действията на съвременните екоактивисти, партизанското движение през 1941 г. – 1945 г. и римските гладиаторски борби през 81 г. преди новата ера. „Всички тези истории ги удържа в единство онзи съблазнителен еликсир на ароматния трюфел от Истрия – желан обект през цялата история. Този роман е метафора, а и буквално гъба, символизираща алчността и как хората в хода на историята са ползвали властта, задвижвани от своята алчност. Това звучи като моралистично послание, но не е. Романът е забавен, приключенски, разказва истории от различни векове и по удовлетворителен начин на финала действащите лица се обединяват.“ Премиерата е на 10 октомври от 19 ч. в Аулата на НАТФИЗ при вход свободен.
